Европейската нишка в различните национални истории или за много-окия Аргус на европейската журналистика

Как се прави журналистика от общо-европейска гледна точка и с пан-европейска перспектива? Трябва ли да си представим нещо като много-окото митично създание Аргус (Argus Panoptes), ако не със сто, поне с 15 по две очи, колкото са радиата от европейските държави партньори в европейската радиомрежа "Евранет плюс" или пък трябва да си представим нещо като митичната фигура на циклопът Полифем, който с едното си око е в състояние да вижда във всички посоки с еднаква яснота.

Възможно ли е да има такъв поглед към новините, които да не привилегирова едни държави за сметка на други и да вижда от много ъгли и различни национални перспективи общите европейски теми? Попитах Хермин Донсеел от главния редакционен екип в Брюксел на мрежата от европейски радиа, от които БНР е част, какъв е ключът към този панорамен поглед към ЕС особено когато няма водеща всеобща тема и новините от различните страни идват от толкова различни национални кладенци.

"Когато подготвяме седмичната панорама ние винаги се опитваме да намерим свързващата нишка между отделните новини - понякога международните новини дават директно такава нишка, която свързва националните новини - напоследък например това беше Беларус или пък енергийната криза, която беше широко дискутирана в радиомрежата ни. Излишно е да казвам, че откакто Covid-19 влезе в живота ни, това се превърна в обща тревога и новинарска грижа за всички радиа, наши членове. Това засилва усещането, че ЕС се нуждае от по-тясно сътрудничество от когато и да било преди. От друга страна при нас е видимо, че страните-членки имат и широко разминаващи се интереси - докато в едната се обсъжда свободата на медиите, в друга - посрещането на зимата, а в трета - политиките към космическото пространство. В такива моменти наистина имаме нужда от нещо като магия, за да сглобим общата ни панорама."

Ще "прелетим" през Панорамата на Евранет плюс - англоезичното седмично издание през 2021, за да видим общото и различното. И то от първата Евранет панорама, която се оказва звнакова за 2021г.

“В Европа ваксинация, в САЩ нахлуване в Капитолия” е първата тема, която през януари тази година помете иначе официалната новина за португалското председателство, с което започна отиващата си година. Но и там има неща, които излизат извън очакваното, като признанието на Ана Паула Закариаш, Държавният секретар по европейските въпроси на Португалия, че председателството ще е повече виртуално, отколкото реално, въпреки ваксинацията, която стартира в началото на вече отминаващата година в Европа.

"Управляването на виртуално президентство няма да е лесно, а трябва да е професионално. Трябва да се уверим, че всички наши виртуални срещи се провеждат професионално. Не е лесно например да се постигне превод на 23 езика по време на виртуална среща."

Езиците са много не само в големия Евросъюз, но и в европейската радиомрежа Евранет плюс където въпреки общата нишка, изплетена на английски, чуваме да звучат оригиналните езици на радиата, включително българския.

На националните правителства също им пареше под краката, и Берлин, например, се оказа под натиск от своите медии и население, заради недостига на ваксини в първите дни на януари.

Йенс Шпан, министър на здравеопазването на Германия в началото на 2021 г.

"От самото начало беше ясно, че в началото няма да имаме достатъчно ваксини. Ние не се различаваме от всички останали страни в ЕС и по света. Причината за този недостиг в началото на кампанията за ваксинация не са твърде малко поръчки, а липса на производствен капацитет. Pfizer-BioNTech, например, дАде да се разбере много рано, че ще могат да произвеждат само 50 милиона дози ваксина до края на 2020 г., което би означавало глобален недостиг."

Тема номер едно в началото на 2021 - количеството ваксини и кои групи хора да са първи във ваксинацията, от отварянето на нови фабрики на Пфайзер, през одобрението на ваксината на Модерна в първите дни на януари, до първите въпроси и прокрадващо се съмнение, звучало на български в европейската радиомрежа. Защо пък за всички стари, нам познати от десетилетия ваксини не подписваме информирано съгласие, а за новите ни трябва такова? Това беше въпросът, вълнувал българите през януари 2021г. Опровергано още тогава от учените и експертите в ефира на БНР, а оттам и в Евранет Панорама. Проф. Генка Петрова, Факултет по фармация от Медицинския университет:

"Старите ваксини,  вече са излезли отдавна и за тях не е необходимо да се събира такава информация, както и да се подписва информирано съгласие. Просто за тях са достатъчно данните за безопасността."

В края на 2021 г. отпадна изискването за информирано съгласие, именно защото се натрупаха достатъчно данни за въздействието и страничните им ефекти. Докато българите се чудехме около информираното съгласие, румънците пък в първите месеци на годината се чудеха, защо след като върви ваксинацията, мерките остават. Въпрос, на който има поне няколко отговора, включително този, че баш в страни като нашите и ваксинацията не вървеше с особено шеметен темп. Сорин Кимпеану - тогава министър на образованието в съседна Румъния.

"Като се вземат предвид мерките, предприети от други страни, и специфичните проблеми, пред които е изправена образователната система, и след отговорен анализ, е възможен всеки сценарий. Няма да изключим нито един сценарий, включително повторно отваряне в райони с по-нисък процент на заболеваемост. Когато става въпрос за здравето на ученици, студенти и учители, анализът трябва да се извършва отговорно, въз основа на наличните данни. И крайното решение трябва да бъде взето от експерти."

Докато Европа се питаше кога ще е следващата доставка на ваксини и кога ще отворят училищата в началото на януари светът и Америка посрещнаха с шок новината за нахлуването в Капитолия на 6 януари 2021г.

"Тези кадри ме ядосаха и натъжиха. И съм сигурна, че същото може да се каже за повечето приятели на Съединените щати – милионите хора, които се възхищават на демократичната традиция на Америка", заяви тогава Ангела Меркел, в началото на своята последна година като канцлер на Германия, докато външният министър на Люксембург Жан Аселборн казваше за люксембургското радио, което е част от мрежата Евранет плюс, че смята тогава все още не оттеглилия се президент на САЩ Доналд Тръмп за „престъпник“, който трябва да бъде изправен пред съда. Помните нали, Доналд Тръмп изгуби изборите, но Джо Байдън все още не беше встъпил в длъжност като новоизбран президент. Външният министър на Люксембург Жан Аселборн специално за Евранет плюс Панорама:

"Това не е само черен ден; това е като 11 септември на демокрацията. Доналд Тръмп е сред подбудителите. Всички видяхме снимките, но не са виновни само идиотите, които влязоха в Капитолия. Самият Тръмп и елементи от републиканската партия трябва да поемат отговорност. А тези, които го подкрепят, трябва да се разграничат напълно от някой, който е много опасен."

В същата тази първа януарска Панорама подготвена от международния нюзрум на Евранет плюс се прокрадва и една друга трайна нишка, която 2021 издърпа докрай - раздалечаването между Варшава и Брюксел по въпроса за върховенството на закона. Министерството на правосъдието на Полша отнася новия механизъм на ЕС за върховенство на закона в полския конституционен съд, в опит да изправи националното право срещу правото на ЕС.

Себастиан Калета:

"Известно е, че съществува възможност за предприемане на действия по вторичното законодателство на ЕС, а съдебната практика на конституционния съд е изрично посочена в споразумението за Конституционния съд на Полша. Договорите на ЕС винаги са били предмет на конституционен съдебен контрол, тъй като контролират националните съдилища. Случва се и в други страни от ЕС: миналата година конституционният съд на Германия постави под въпрос прилагането на фискалния пакт."

Така мислеше Полша в началото на 2021 г. В края й - виждаме резултата от това мислене - през октомври, Конституционният съд на Полша постанови, че някои разпоредби на европейските договори и част от решенията на Съда на Евросъюза противоречат на върховния закон на Полша. Европейският съюз започна процедура срещу Полша заради върховенството на закона, а Европейската комисия обяви, че има сериозни притеснения защото, цитирам, полският Конституционен съд "вече не отговаря на изискванията за независим и безпристрастен съд, създаден със закон, както се изисква" от Договора за ЕС.

А после, а после… годината се завърта на бързи паневропейски обороти…

Ваксинационния национализъм се оказва понятие, което изправя Великобритания и ЕС пред още една противопоставяне - ваксините на Астра Зенека и Пфайзер и още една тема, която става изключителен тест за Европа - възможна ли е единна европейска стратегия за ваксините, особено когато ваксините не достигаха и в повечето европейски страни се правеше избор - кой пръв има нужда от ваксини - старите или младите?

Лор Легро, координаторка в болницата в Монс, Белгия, за тийнейджъри, страдащи от психологически разстройства описва за RTBF, също член на европейската радиомрежа като БНР, нарастващите притеснения на персонала, който поради липса на ресурси не е в състояние да предложи подкрепа на уязвимите младежи, които искат това:

"Можете да чуете страданието в другия край на линията и макар да знаете, че не можете да направите нищо, все още е трудно. Опитваме се да ги пренасочим... но къде?"

Болката прониза новинарското пространство и от Испания, която посрещна третата вълна от Covid-19 с много хоспитализации и смърт. Габриел дел Позо, генерален секретар на Държавната конфедерация на лекарските съюзи пред испанското радио esRadio Кастилий и Леон за Евранет Панорама.

"В момента сме на много лошо място. Ние сме на върха – или пикът – на тази трета вълна на пандемията. Това създава проблеми в здравеопазването в цялата страна. В някои региони нещата се развиват по-бързо, отколкото в други, но всички ние достигаме една и съща точка на насищане."

След редица протести срещу затварянето на училища в Словения още в началото на 2021 асоциацията на директорите на страната призова правителството да преосмисли политиката си и в ефира на RTV SLO, също част от европейската радиомрежа Евранет плюс.

Грегор Печан, президент на Асоциацията на директорите на Словения:

"Нашата програма за тестване, която сега е в третата си седмица в началните училища със специални програми, потвърждава доклада на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, че училищата в нито една страна не са били генератори на инфекции повече от другите сегменти на обществото. Затова предлагаме, тъй като само малко над един процент от служителите в училищата са с положителна проба, което все още е много по-малко от средното за населението, има смисъл да се отворят отново училищата."

Това и става в Словения, за разлика от България, където нито отиващото си редовно последно правителство на Бойко Борисов, нито следващите служебни кабинети не успяха да ускорят темпа на ваксинирането на населението в интензивната изборна година и България влезе в предните места по заболеваемост и смъртност и на последните по ваксинация и вяра в науката.

И докато кризата с Covid-19 и ваксинацията си остават свързваща нишка за тревогите в цялото европейско пространство, някои отделни държави имаха свои собствени план-програми от политическа нестабилност и политически кризи.

След пропадането на преговорите на Джузепе Конте за формиране на нова коалиция, президентът на Италия помоли Марио Драги, бивш ръководител на Европейската централна банка, да сформира правителство на националното единство.

"Отговорих положително на призива на президента на републиката ми напомниха за битка на Дон Кихот, толкова безполезно и празно беше посещението!"

Почти 12 месеца по-късно, Дария, дъщерята на Навални, прие наградата Сахаров на ЕП от името на Алексей Навални със специално послание към Европа.

"Искаме Европа да се стреми към себе си, към тези удивителни принципи които са добавената стойност на Европа. Ние мечтаем за Европа на идеите, на човешките права и на демокрацията, както и на интегритета, последователността. И ние не искаме Европа на канцлерите и министрите, които си мечтаят да се превърнат в членове на бордовете на притежаваните от държавата на Путин компании или мечтаят да се повозят в яхтите на олигарсите на Путин."

Не само Русия, но и Беларус влязоха трайно в полезрението на Европа през 2021г.

В едно от многобройните си участия в европейския дебат беларуската активистка Светлана Тихановская подчерта, че свободата на печата е крайъгълен камък на демокрацията когато описваше опасностите, пред които белоруските журналисти са изправени ежедневно

"Носенето на знака за медии в Беларус, не ви защитава - прави ви мишена. Винаги повтарям и ще го повтарям отново и отново: журналистиката не е престъпление. Беларуски репортери са изложени на риск всеки ден, за да предоставят на аудиторията обективна информация. Благодарение на смелите беларуски журналисти светът знае истината за случващото се в страната. Беларуските журналисти са истински герои на нашето време."

След отвличането на полета на Райънеър от Беларус, през май 2021 Европейският съвет, в рядка демонстрация на единство, осъди действията на Минск и призова за санкции срещу ключови белоруски физически и юридически лица. Европа блокира въздушното си пространство за беларуските авиокомпании и призова авиокомпаниите на ЕС да избягват полетите над Беларус. Действие подкрепено даже от критикуваните от Брюксел, заради ситуацията на собствените им медии, премиери като словенският премиер Янез Янша, който приветства решението на Съвета да засили санкциите срещу Беларус, съобщи за Евранет Панорама RTV SLO.

"Решението ни да поставим правата на човека и политическите свободи на индивида, човешко същество на централно място е правилният отговор на случилото се с Роман Протасевич, с надеждата, че нещата могат да се променят към по-добро в Беларус."

Единството в това европейско действие спрямо Беларус беше впечатляващо. А тезата на българският служебен външен министър Светлан Стоев за въпросите, които повдига отвличането на самолета послужиха и за символ и заглавие на цялата случка.

"Това е въздушно пиратство, което аз не знам дали си даваме сметка до какви измерения може да стигне. Освен принудителното кацане на самолета стои и воъпросът за личинте данни на пътниците, кой има право да разполага с тях и да ги предава на съответните служби. Ако това се приеме ще сме изправени пред нови предизвикателства пред въздушния транспорт."

Българският политолог Деян Кюранов, който следи политическото развитие в Беларус се оказа прав в прогнозата си, която също намери място в рубриката Евранет Панорама, която се прави от международен екип.

"Въпреки че Лукашенко се учи от Путин, както Путин се учеше от Лукашенко преди, Беларус не е Русия. Така че, когато се държи като гангстер и пират, както прави Русия, ще й бъде нанесен много по-тежък удар."

Освен с отвлечения самолет Беларус успа да се превърне в проблем и за източната граница на Евросъюза.

Канцлерът на Австрия Александър Шаленберг призова за солидарност с Полша, Латвия и Литва, заради безпрецедентната мигрантска криза, създавана от Беларус.

"Честно казано, видяхме подобна ситуация миналата пролет на турско-гръцката граница и смятам, че трябва да сме много ясни, че това е ситуация, която не е уникална. Начинът, по който реагираме сега, може да създаде прецеденти и да изпрати сигнал до трети държави, че, да, можете да изнудвате Европейския съюз; да, можете да ни принудите. И вярвам, че е много важно да реагираме твърдо и да реагираме единно – и имаме правното основание да помогнем на Полша. Имаме средства и възможност да помогнем на засегнатите страни. От своя страна изобщо не виждам защо полските, латвийските или литовските данъкоплатци трябва да носят цялата тежест за защита на общата ни външна граница."

Външните граници на Европейския съюз с миграцията и източният му фланг заради ситуацията с Украйна остават проблематични. Струпването на войски по руската граница, противоречивите коментари за Крим, вкл на българският президент Радев по време на предизборния дебат, сложният анализ на ситуацията в момента, военна и политическа, също са сред знаковите теми на 2021г. на Евранет Панорама. Сред тези теми, които имат различни национални лица са и медиите и разширяването към Западните Балкани, където погледите са насочени към политиците във България.

Завършваме този своеобразен едногодишен прелет на Панорамата, която централния редакционен екип на европейската радиомрежа Евранет плюс в Брюксел прави всяка седмица от 2021г. отново с въпрос към Хермин Донсеел, журналистката, която иска или не, е длъжна да чува и да вижда в детайл общото зад националните детайли в страните, които са част от Евранет плюс, с въпроса какви според нея ще са най-важните теми за Европа през 2022 г.

"Ами, разбира се Covid-19, Зеленият пакт, дигиталната трансформация, енергийната сигурност, върховенството на закона, стратегическата автономия на Европейския съюз, всички тези теми ще продължат да са най-важните за Европа. Но пък кой може да предположи кои ще са новите теми, които ще избухнат…. Някой можеше ли да предвиди, че зад ъгъла на декември 2019 ни чака Covid пандемията. Но пък това е номерът - да не ни е скучно."

На нас като новинари, казва Хермин, а ние потъваме в ритъма на неизвестното, в ритъма на бъдещето, защото, когато сменяме годината на календара вярваме, че сме най-близо до него…