Ковид кризата изостри неравенството за включване на жените в трудовия пазар в Европа

„Равният труд заслужава равно заплащане. Когато има дискриминация в заплащането жените имат право да се борят, за да получат това, което заслужават“. Думите са на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Правото на равно заплащане на мъжете и жените за труд с равна стойност е основополагащ принцип на ЕС още от 1957г. Изискването за гарантирано равно заплащане е залегнало и в Директива за равни възможности и равно третиране на мъжете и жените в областта на трудовата заетост. Въпреки това ефективното изпълнение на този принцип в практиката продължава да бъде сериозно предизвикателство.

В  доклад, приет наскоро от евродепутатите,  се подчертава, че равното заплащане и равното третиране на двата пола, са съществена предпоставка за равноправието, икономическата независимост и кариерното развитие на жените. В него се казва, че всяка една от държавите членки трябва да предложи конкретни мерки в защита на правата на жените и за намаляване на неравенството между половете. 

"В нито една от държавите не бива да има дискриминация за жените по отношение техния достъп до заетост, а осезаемите разлики между заплащането, се отразява отрицателно на условията на живот, до които имат достъп жените", посочва Сандра Перейра, португалски евродепутат от левицата:

„На жените трябва да се гарантират възможно най-добрите условия на труд, от което следва те да могат да упражнят правото си на отпуск по майчинство, но трябва да им се гарантира и възможност за равновесие между личния и професионалния живот. ЕС се наложи с неолибералните си политики, които обаче доведоха до висока безработица и в спад в заплащането. Не можем да говорим за постигане на равновесие между личния и професионалния живот, ако не се зачитат трудовите права на жените и ако заплатата не им стигат до края на месеца. Не можем да говорим и за кариерно развитие, ако те нямат достъп до грижи за децата си в целодневни детски заведения и ако трябва  да се грижат за възрастните си родители или други роднини.“ 

Както във всички останали държави членки на ЕС, така и в България, Covid-19 изостри съществуващото неравенство за включването на жените на пазара на труда. Причината за този факт е, че в най-силно засегнатите сектори - туризъм, ресторантьорство, хотелиерство, здравни услуги - присъствието на жените е доминиращо. Жените бяха и тези, които поеха несъразмерно големия дял от отговорността за полагане на грижи в резултат на затваряне на училищата и различни дейности за подкрепа. „По данни на ЕВРОСТАТ в България разликата в заплащането между половете е 14,1% и в сравнение с предходната година сега бележи слаб ръст“ - казва Виолета Иванова, експерт в Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ:

„Това налага в нашето национално законодателство по-бързо да се транспонира Директивата на ЕС за равновесието между професионалния и личния живот на родители, които сами полагат грижа за децата си. Очакванията са за задълбочаване на различията в достъпа до работни места и заплащането и то най-вече като последица от Covid-19. Тези фактори водят до по-висок риск от финансова нестабилност, а в дългосрочен план до по-нисък размер на пенсиите. В България разликата между пенсиите на мъжете и жените е около 24 %.  Ако не се търси ефективно решение по тези проблеми, той ще доведе до феминизиране на бедността и загуба на икономиката като цяло.“