Планът за възстановяване и устойчивост залага 1.5 млрд. лева за енергийна ефективност на жилищни сгради

Снимка: Капитал

 „Един от най-зелените планове в Европейския съюз“. Така председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи българския План за възстановяване и устойчивост. По думите й той отговаря на много сериозни изисквания и условия, съчетавайки зеления преход с реформи:

„Големият план за възстановяване на стойност 800 милиарда евро, който създадохме, за да модернизираме, за да преоформим нашия континент за бъдещите поколения след пандемията, сега със следващото поколение Европейски съюз, имаме три приоритета. Единият е зеленият пакт, той е доминиращ в момента и темата за чиста енергия, която е добра за климата, но също и за нашата независимост.“

Темата за енергийната ефективност заема ключова място и в новия програмен период, но има разлики спрямо досегашния подход, посочва  Ивайло Стоянов от Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ в МРРБ:

„Оттук нататък трябва да гледаме на мерките за енергийна ефективност като нещо повече от обикновеното саниране, което познаваме-смяна да дограма и изолиране на фасада. Тук вече говорим за  нови подходи, иновативни материали, подкрепа да получат тези сгради, които са с най-лоши енергийни характеристики, съответно търсим най-голям ефект. Задължително търсим постигане на минимум 30% спестяване на първична енергия.“

Близо 1.5 млрд. лева са заложени в Плана за възстановяване и устойчивост  само за многофамилните жилищни сгради. Нови условия обаче има за участието, съобщи бургаският депутат от ГЕРБ и екс заместник-министър на икономиката и енергетиката Жечо Станков - част от екипа, подготвил проектите за енергийна ефективност. От европейското финансиране ще може да се възползват не само домакинствата, но и бизнеса и общините:

„Един вид продължаване на голямата програма за саниране на многофамилните жилищни сгради. За съжаление, тя е малко префасонирана във вариант, в който ще се налага да се подават документи отново. До март 2023г. да се подават първият транш документи, които ще бъдат финансирани на 100%, а след това до края на годината е вторият транш, където финансирането ще е 80% от плана, а 20% ще поемат домакинствата. Заложени са средства за възобновяема енергия по покривите на еднофамилните жилищни сгради, разбирайте за производство на топла вода до 2 000 лева на домакинство и на електрическа енергия от 10 киловата, разположена на покрива или  в близост до сградата в рамките на до 15 000 лева на всяко едно домакинство.“

Тези 15 000 лева може да бъдат и 100% финансиране, ако домакинството бъде определено за енергийно бедно-дефиницията затова се разработва в момента в съответствие с европейското законодателство, уточни Станков. Близо 618 милиона лева са предназначени за малки и средни предприятия-това, което направят като инвестиции, ще им бъде възвърнато чрез плана като 50% грант. Училища, детски градини, болници, старчески домове, сгради на общини и областни управи, в които се оказват услуги на граждани, също  ще имат достъп до това финансиране.

Мерките за енергийна ефективност в програмата са стъпка към голямата цел-по-зелена Европа. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен очертава посоката така:

„Ние имаме нужда България да бъде заедно с нас по пътя към климатична неутралност в ЕС. Какво по същество има в плана под шапката на зеления пакт-например, декарбонизацията със закон, обвързващи ограничения за емисиите, също съхраняване на енергия, реформа в пазара на електричество.“



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!