България на прага на еврото

"Оттук нататък, влизайки официално, приемайки еврото, това ни дава място в стаята, в която се вземат решенията каква да бъде политиката. Защото ние сега с борда следваме тази политика, без да можем да влияем върху решенията, които се вземат и върху нейното формулиране."

За да влезе в еврозоната, страна членка на Европейския съюз трябва да покрие немалко икономически и правни критерии. Те са записани в Договора от Маастрихт преди 30 години. Четири са основните и се наричат Критерии за конвергенция. Включват ценова стабилност, стабилни и устойчиви публични финанси, стабилност на валутните курсове и дългосрочни лихвени проценти. Според евродепутата от ГЕРБ Андрей Новаков България трябва да внимава с тези критерии:

"И да ги спазва, тъй като това ще е аргумент от други държави-членки да не ни допуснат тогава, когато дойде време за това решение. Което мен ме тревожи, тъй като фискалната политика, която се води от настоящото правителство, компрометира почти всеки от тези критерии – и бюджетният дефицит е над 3%, и инфлацията е много над 1,5% и външния дълг расте стремително, за щастие още не е надвишил 60%. Но аз мисля, че амбицията да влезем на 1 януари 2024 година е окуражаваща и правилна."

Но какво мислят хората? Анкета в центъра на Варна показва, че мнението не е еднопосочно:

"За. Не съм финансист, нито икономист, но цяла Европа е с евро. По-лесно, по-удобно ще работим", казва варненецът Тодор Петров.

"В момента съм против. Малко съм притеснена и уплашена за доходите ми, за спестяванията ми и за цените", е мнението на Мария Иванова.

Финансистът Веселин Моров е чувал всички страхове на хората, смята обаче, че с еврото можем да станем дори по-богати, но при определени условия:

"Не защото сме въвели еврото и да станем по-богати, а защото чрез еврото ще имаме нови възможности, които трябва да използваме. Тоест, не е възможно някой да дойде и да ни направи по-богати, възможно е обаче ние да си помогнем сами. Естествено с повечето възможности, които бихме имали да създадем нов бизнес, съответно нови работни места. Би позволило нови чуждестранни инвестиции, би позволило нови партньорски отношения, тоест, български компании да си партнират с чуждестранни компании на много по-високо ниво, отколкото е в момента."

Необходима е много сериозна информационна кампания сред домакинствата за въвеждане на еврото, според Моров. Бизнесът също трябва да е наясно какви мерки трябва да предприеме, защото това ще отнеме време и няма как да стане за месец-два, допълни финансистът.

"И тук всъщност, идва проблемът. Говорим, че сме съгласни да приемем еврото, естествено ние сме били съгласни още като сме подписали договора за присъединяване към ЕС през 2007 година, но давам един пример от живота - искате да си купите нов гардероб за вкъщи, обаче не сте си подредили и няма къде да го сложите и да си купите гардероба, няма къде да го сложите, ако не подредите. Имаме време да подредим, но въпросът е в изпълнението, тоест на приказки може да се казва, че желаем, но все още нямаме фактите."

Евродепутатът Андрей Новаков също смята, че информационна кампания е необходима, за да няма съмнения и страхове в обществото. Според него не съществува риск цените да се повишат. По думите му, когато се въведе еврото, ще паднат лихвените проценти по заемите, което ще е от полза както за потребителите, така и за бизнеса.

"Нека дадем един пример - Франция, Германия и Италия са въвели еврото много отдавна, първи. Колко от тях са бедни и обеднели? Всички се стремим да сме като тези държави. Ето защо аз считам, че такива рискове няма и няма логика цените да тръгнат нагоре заради въвеждане на еврото, напротив."

България вече близо 2 години е в т.нар. „чакалня“ на еврозоната, което е и минималният период на престой на лева във валутно-курсовия механизъм. Окончателното решение се взима от всички държави членки на ЕС след препоръка, гласувана от страните в еврозоната с квалифицирано мнозинство.