Цветелина Пенкова: Ресурсите на Черно море могат да се използват в сферата на енергийния сектор

Нов подход за устойчива синя икономика предлага Европейската комисия, основно за секторите, свързани с океаните, моретата и крайбрежните райони. Тя е важна и за постигане на целите на Европейския зелен пакт.

Защо е важно синьото бъдеще за България, обяснява евродепутатът Цветелина Пенкова, член на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:

„Това означава икономика, която е базирана на използване на ресурсите на световните океани и морета. Това означава да използваме пълноценно нашия воден ресурс. Това е важно и нас в България, защото ако погледнем картата на Европейския съюз виждаме, че не са толкова много държавите, които имат достъп до морски или океански ресурси. България е една от тези държави, т.е. тук освен чисто търговска и транспортна дейност ресурсите на Черно море могат да се използват и в сферата на енергийния сектор.
Когато говорим за синя икономика тя е обвързана и с целите на зелената сделка. Енергетиката е ключова рамка в тази посока.“

Различни европейски програми финансират дейности по проучвания и иновации в Черно море. Една от тях е „Хоризонт Европа“. Международна научна общност се събра в Бургаския свободен университет (БСУ) за да обсъди бъдещето и възможностите на Черно море. Координаторът на проекта „ДООРС“ д-р Адриан Станика от Румъния и домакинът от българска страна проф. Милен Балтов, ректор на висшето учебно заведение споделиха:

„Черно море е едно от най-старите, с обитание и активен живот. Нещо, което ние трябва да направим е да го поставим още веднъж във фокуса на вниманието поради важността му и най-вече поради сериозния му икономически потенциал.

Професор Станика обясни откъде тръгна всичко – преди 4 години беше обявена в Бургас визията на този проект за иновации и развитие в Черно море. Важното в този проект е не толкова да се напълни с още повече наука, а научните изследвания да станат част от практиката и бизнес развитието.“




В момента Европейският парламент работи по регламент за изграждане на алтернативни зарядни станции и използване на алтернативни горива, каза още Цветелина Пенкова:

„Този регламент трябва да влезе в сила в рамките на 2023-2024 година, като там също беше засегната темата за пристанищата. В транспортния сектор също се говори за масова електрификация, но при корабоплаването това не може да се случи в неговата пълнота. Все пак се работи по начини, в които да се използват повече биогорива и по-малко замърсяващи енергийни източници, които да захранват корабоплаването.“

Зеленото измерение на синия растеж и ролята на интегрирания стратегически модел за развитие на българското Черноморие коментира и основателят на „Черноморски институт“ проф. Маруся Любчева:

„Синята икономика е продукт на една дълга и от доста време развивана европейска политика, като това е интегрираната морска политика. Оттук се разви и темата за морската синергия, защото ние се намираме в Бургас, защото за нас Черно море е изразител на всичко, което е свързано с моретата и океаните с водното богатство на света. Освен това България е една от морските държави не само в Европа, но и в света, то генерира изключително много приходи, има изключително добър потенциал и обединява много ресурси. Проблемът в развитието на синята икономика в България е в нейната разпокъсаност и разпределение между отделни институции.“

Затова все по-често ще се обсъждат иновациите и инвестициите в Черноморския регион, предизвикателствата пред инфраструктурното и регионално развитие в Черно море, както и развитието на туризма и маркетинговите решения в морските и речни територии.