Очакванията от първата среща на върха на Европейската политическа общност

На 6 октомври в Прага ще се проведе първата среща на Европейската политическа общност. Освен страните, членки на ЕС, на срещата са поканени още 17 държави, които не членуват в съюза. Идеята за нея е на френския президент Еманюел Макрон. Българският евродепутат от групата на Европейската народна партия Андрей Ковачев подчерта, че очакванията от първата среща на върха, са свързани с насърчаване на политическия диалог и сътрудничество между държавите в ЕС, а също и тези, които засега не са в него.

„Очакванията са за насърчаване на политическия диалог и сътрудничество за решаване на сегашните кризи, които са около нас. Разбира се, укрепване на сигурността, стабилността и просперитета на ЕП. Поканени са не само страните членки на ЕС, но и страните около нас, разбира се, Западните Балкани, източното партньорство на ЕС“, обясни Андрей Ковачев.

Искра Михайлова, евродепутат от групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент заяви, че очакванията към срещата са изклочително големи.

„Ние очакваме преди всичко да има обща европейска позиция, както по ситуацията с войната в Украйна и позиция по отношение на високата инфлация, цените на енергийните източници и възможните изходи за Европа през следващите месеци“, каза Михайлова.

Според Михайлова поканата за участие към 17-те страни, които не са членове на ЕС показва, че , в първата среща на Европейската политическа общонст, може да се тълкува по няколко начина. 

„ЕС търси съюзници, извън рамките на формалния Европейски съюз, съюзници, които да подкрепят политиката на ЕС. И да дадат ясен знак на обществатакакви са намеренията на демократичната общност в света, подчерта тя. 

Искра Михайлова смята, че бъдещото разширяване на Европейския съюз трябва да се разглежда в контекста на очакванията на европейските граждани.

„Безспорно темата за Западните Балкани и разширяването на ЕС е част от целия пакет – и въпроси, и решения. Защото за ЕС разширяването, и включването на Западните Балкани в общото европейско семейство, към което те така или иначе принадлежат, но и формалното им включване, е от много голямо значение, особено като се им предвид, че така могат да се укрепят позициите на ЕС и на демократичната общност срещу всякакви опити за въздействие и разколебаване на страните от Западните Балкани по отношение на тяхното европейско бъдеще“, каза още Искра Михайлова.

Евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев заяви, че ЕС се опитва да интегрира в много от форматите, по които работят европейските институции, и страните от Западните Балкани, за да се чувстват те част от системата за сигурност.

„Особено сега, по време на войната, това е много важно, за да не остава никакво съмнение, че Западните Балкани са част от нашата система за сигурност и те са защитени. Няма обаче как да скрием, че имаме огромен проблем със Сърбия. Поведението на Сърбия е абсолютно безотговорно с тази политика, която водят на един вид сътрудничество с режима в Москва. И Събрия трябва да решикакво иска“, коментира Андрей Ковачев.

По повод опасенията на някои анализатори, че предложението може да означава търсенето на „алтернатива“ на разширяването на ЕС,евдодепутатът Андрей Ковачев каза:

„Алтернатива за Западните Балкани няма, но разбира се, пътят не е кратък, зависи от страните кандидати колко бързо ще извървят този път. Затова и европейските лидери предлагат такъв формат за диалог и сътрудничство.За мен не е добре да се говори за алтернатива на членството в съюза“, подчерта Ковачев.

Политологът и университетски преподавател Любомир Стефанов смята, че първата среща на Европейската политическа общност ще даде ясен сигнал, че разширяването не е свършило.  

„Да, намира се в труден момент, който налага преосмисляне на скорости, приоритети и степен на интеграция, но в никакъв случай на отказ от по-нататъшно разширяване. Сигналът по линия на тези корупционни схеми, в които Унгария предполагаемо отново ще бъде порицана публично, макар и в друг формат, а не официално на ЕС, ще бъде ясен сигнал към някои настоящи членове, а именно – Полша и България, и Румъния в някаква степен, и бъдещите – какви са условията, каква е цената и какво се очаква от момента след постигане на фактическото членство, а и пътят с какво е изпълнен – с предизвикателства, които актуализирано трябва да бъдат преодолявани във всеки един момент. Тоест, че демокрацията не е даденост“, обясни Любомир Стефанов.