Социална Европа – какво прави ЕП за облекчаване на инфлацията при работещите

Снимка: Архив


Темповете на инфлацията в различните страни се колебаят между 5% и 20%. Това се дължи, както на състоянието на собствените икономики след пандемията, така и на различните подходи на държавите към повишаващите се цени. По данни на Евростат в България 1/4 от населението живее под линията на бедността, като 70% от доходите си, хората дават за храна, каза евродепутатът Атидже Алиева-Вели от групата на "Обнови Европа", като посочи мерки, които други страни са предприели за справяне с обедняването на европейците:

Държави като Германия, Испания, Франция обявиха огромни пакети от финансова помощ, която е насочена и към работещите бедни, и към уязвимите, и към тези, които трудно се справят в момента, заради високите цени. България обяви частични мерки, които по никакъв начин няма да допринесат и да помогнат на хората и на бизнеса.  

Атидже Алиева-Вели е била докладчик на групата „Обнови Европа“ на доклад по собствена инициатива на Парламента за борба с феномена „работещи бедни“. В доклада, да бъдат включени са предложени няколко инструмента:

От придобиването на умения и знания, през минималните работни заплати, защото в България отново са най-ниските, до дългосрочни стратегии. Но на европейско ниво на този етап не виждаме нужда от коренна промяна на посоката, т.е. ние надграждаме предишните предложения, но няма нужда, защото останалите държави се справят. Не е лесно, но се справят.

За периода 2021-2027 г. Европейският социален фонд плюс е предвидил 101 милиарда и 200 милиона евро за увеличаване на заетостта, повишаване на квалификацията, за образование и социална закрила:

За България ще бъдат отпуснати 4 млрд. лв. до 2027 г. по Европейския социален фонд плюс. От тях ще могат да се възползват и самонаетите лица и предприемачите, което е много важно, защото до сега имаше ограничения за самонаетите лица. Бюджетът, предвиден за тях е 90 млн. лв. Тук говорим за придобиване на нови умения, квалификации, преквалификации, обучения през целия живот. За социално включване  и равни възможности ще бъдат заделени 1,4 млрд. евро. Така, че това е инструмент, който трябва да помогне на българите, които си търсят работа, безработни са, или които искат да сменят работата си, но имат нужда от нови умения, така че да бъдат конкурентни на пазара на труда.  

Друг инструмент за подпомагане на работещите бедни е директивата за минималните работни заплати. Атидже Алиева-Вели коментира, че критериите, които са заложени са достатъчно широки, за да отговорят на очакванията на всички държави-членки:

Дава се достатъчно гъвкавост и свобода на България да приложи националното законодателство като подобри заплащането. Най-спорен момент в работата по тази директива беше позоваването на задължителен процент при определяне на минималната работна заплата. Това са 50% от средната и 60% от медианната работна заплата. Така или иначе, този конкретен процент, тъй като е много ограничаващ остана в препоръките на директивата, но останалите критерии са включени, а именно методите и начина на определяне на заплатата, на засилване на ролята на социалните партньори, на това по какъв начин ще се актуализират минималните работни заплати – дали тя ще бъде една или ще бъдат по секторно договаряни, което в България на този етап не се случва, а има нужда. Също в директивата е и достигането на процент колективно трудово договаряне. Всяка държава, там където все още колективното трудово договаряне е ниско, в следващите три години трябва да изработи план за действие и да достигне 80% колективно трудово договаряне, защото това в най-добра степен защитава правата на работещите. България е с най-ниското колективно трудово договаряне. То е 20%.

Въвеждането на цифров европейски паспорт за социална сигурност също ще улесни работещите. Чрез него ще се опрости преносимостта на социалноосигурителните права на мобилните работници и ще се даде възможност данните да бъдат проверявани в реално време.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!