"Външните и вътрешните страни членки на ЕС - 11 години в чакалнята за Шенген"

материал на Тоня Димитрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Переспективите на България и Румъния за присъединяване към Зоната за свободно движение почти се изпариха преди ключовия вот в Брюксел днес, където решението зависи от единодушното съгласие на страните членки. Най-малко две от тях Австрия и Нидерландия вече се обявиха против присъединяването на България, а в случая на Австрия против присъединяването и на Румъния. Букурещ и София очакват да влязат в Шенген от 2011-та година, когато за първи път Европейската комисия обяви, че сме готови – позиция, която споделя и Европейският парламент. Днес вътрешните министри на Европейския съюз ще дебатират дали да приемат България, Румъния и Хърватия. По повод предстоящия вот еврокомисарят по вътрешни работи Илва Йохансон повтори препоръката за приемане на България, Румъния и Хърватия и заяви на езиците на трите държави, че е крайно време Брюксел да каже "Добре дошли!"

През октомври София и Букурещ поканиха на доброволна основа представители на ЕС за нова проверка на изпълнението на изискванията и резултатите са "блестящи", както заяви пред Европейския парламент заместник-председателят на Европейската комисия Маргаритис Схинас. Но оптимизмът на Европейската комисия е попарен от две държави. Австрийският канцлер Карл Нехамер обвърза влизането ни в Шенген с мигрантския натиск.

"Разширяването на Шенген с две държави, които очевидно продължават да имат предизвикателства с граничния контрол, защото знаете, че десетки хиляди мигранти идват по този маршрут през Турция и не се регистрират от българските и румънските сили за сигурност, е въпрос, който според мен е редно и важно да бъде повдигнат пред комисията и тя ще трябва да даде отговор как да се справим с проблема от 75 000 нелегални мигранти в Австрия, които не са регистрирани", обясни Нехамер.

Според Нехамер 40% от мигрантите, които идват в Австрия, минават през Турция, България и Румъния, оттам към първата държава по пътя към Шенген – Унгария. Нидерландия пък извежда друг аргумент на преден план – върховенството на правото. В последната седмица между Хага и София хвърчат искри заради едно изказване за 50 евро. Мотивирайки позицията си против членството на България в зоната за свободно движение нидерландският премиер Марк Рюте изрази очакване за становище на Комисията първо по въпроса дали всички принципи на правовата държава в България са спазени и поиска гаранции, че българската граница макар и с ограда не може да бъде прекосена с банкнота от 50 евро.

"Не казвам, че това се случва, но искам изрично да се установи, че не се е случило и че няма да се случва“, подчерта Рюте.

На срещата на върха Западни Балкани в Тирана Марк Рюте подчерта, че блокадата за България няма да е вечна. България реагира остро. Президентът Румен Радев определи предположението, че българската граница може да бъде прекосена срещу 50 евро като цинизъм. Европейската комисия обяви, че ще направи проверка по случая, а премиерът Гълъб Донев обяви, че България ще търси ответни мерки срещу ветото на Нидерландия.

"Всички мерки ще бъдат целенасочени, национално отговорни и в защита на националния интерес на България", уточни служебният премиер.

И докато страната ни обмисля ответен отговор, президентът Румен Радев вече започна да насочва вниманието за Шенген към 2023 г. Радев поиска от парламента "да приеме законите по плана за възстановяване и устойчивост, които касаят съдебната реформа".

"Имаме всички шансове догодина България да се присъедини към Шенген. Но това до голяма степен зависи от нас и от това как ние ще играем тази игра на терена на дипломацията", предупреди държавният глава.

Шансовете тази година да влезем в Шенген не стават по-големи и след международно журналистическо разследване, в което се твърди за стрелба срещу мигранти на българо-турската граница. Българското Министерство на вътрешните работи отрича подобна информация. Европейски дипломати заявиха в дните преди вота, че позициите могат да се променят и в последния момент, въпреки официалните изказвания. Не е ясно още и дали за първи път ще бъдат разделени България и Румъния, които досега вървяха в комплект в евроинтеграцията.