Сирия - между вътрешните кризи и нуждата от хуманитарна помощ

Снимка: ЕПА/БГНЕС


За сирийците земетресението е „криза на върха на множество кризи“. Хората живеят в много тежки условия от години, особено на северозапад, районът, който най-тежко пострада от земетресението от 7,8 по Рихтер. Острата изтощителна политика от режима на Асад, която продължава да виси над Сирия, подхранва дълбоката международна поляризация. Факт е, че в първите дни след земетресението минимална помощ достига северозападна Сирия, но факторите, които се отчитат са различни – от една страна, закъснялата с два дни реакция на властите в Дамаск при искането за задействане на Механизма за гражданска защита на ЕК. пострадалите от земетресението райони, затрудняват достъпа на международните хуманитарни организации до пострадалите и наличието на един граничен пункт в Северозападната част, който е бил затворен. Но се чуха и твърдения, че санкциите срещу режима на Башар Асад забавят помощта за Сирия, твърдения, които бяха опровергани от европейските институции. Еврокомисарят по управление при кризи Янез Ленарчич категорично заяви в ЕП преди дни, че „санкциите не забраняват хуманитарна помощ за Сирия" и че ЕС и страните-членки от 2011 година досега са предоставили хуманитарна помощ за сирийския народ в размер на 27 милиарда евро и това включва всички райони на Сирия. Ленарчич изрази готовност Евросъюза още повече да засили подкрепата след ужасното земетресение: 

Еврокомисарят по управлението на кризи Янез Ленарчич

Бих искал да ви уверя, че чрез Координационния център за реагиране при извънредни ситуации ще продължим да мобилизираме съществена помощ за народа както на Турция, така и на Сирия. Чрез Механизма за гражданска защита на Съюза ще въведем достатъчно предпазни мерки, за да гарантираме, че тази помощ няма да бъде отклонена и че ще достигне до хората, които се нуждаят от нея. В същия дух ще продължим да подкрепяме нашите хуманитарни партньори на място във всички части на Сирия, като доставяме основна помощ. И ще отделим допълнителни ресурси – финансови и в натура – ​​в подкрепа на хората, засегнати от земетресението."


Първоначално 10 държави от ЕС заявиха желанието си да предоставят хуманитарна помощ на Сирия, досега Италия и България изпратиха и това е помощ, насочена към правителството на Сирия. Българският военен самолет „Спартан“ разтовари пратката в Бейрут - столицата на Ливан, за да бъде насочена към вътрешността на Сирия. В контекста на редица резерви и подозрения около достигането на хуманитарната помощ до нуждаещите се потърсихме коментара на евродепутата Андрей Ковачев от Европейската народна партия с въпроса за двамата специални пратеници в Ливан на ниво ЕС за един общ хъб, в който да се събира хуманитарна помощ за засегнатите от земетресенията в Сирия. Този хъб трябва да е под европейска координация, но какви гаранции трябва да има ЕС, че тези помощи наистина ще стигнат до нуждаещите се, а няма да бъдат отклонявани от режима на Асад:

Андрей Ковачев в пленарната зала в Страсбург.

 „Гаранциите са винаги, ако на място има наблюдатели от ЕС, които да удостоверяват, че тази помощ, идваща независимо дали от този хъб през Бейрут или от Турция, или турски летища, ще стигне до хората в Северозападна Сирия, които се нуждаят от нея. Това трябва да се уточни и аз наистина не съм готов да кажа дали режима на Асад е готов за сътрудничество и за гарантиране за това, че средствата и помощите ще отидат до нуждаещите се.“

Евродепутатът Андрей Ковачев видя проблематичност в установяване на хуманитарен хъб в Ливан по няколко причини:

„Държавата Ливан е в много тежка политическа ситуация – все още няма избран президент, има проблеми с избирането на правителство след последните парламентарни избори. Освен това, страната е в много сериозна финансова криза. Също така, колкото е населението на Ливан, толкова са и бежанците от Сирия. Въпреки всичко, правителството на Ливан е дало разрешение за използването на въздушното пространство на страната за хуманитарна помощ за Сирия, но трябва да има и коридори, които през Сирия да гарантират, че тази помощ ще стигне било до районите, контролирани от режима, или районите, които не са контролирани от правителството в Дамаск. Предстои да видим как точно ще се контролира хуманитарната помощ и гаранциите, които ще има ЕС за това.“

Енчо Господинов – един от най-опитните български журналисти и хуманитарни дипломати, работил за Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец в ООН, съветник на бившия еврокомисар по бедствията и авариите Кристалина Георгиева, подчертава, че трудно може да се избегне забавяне на хуманитарна помощ:

Енчо Господинов

 „Ако трябва да бъдем честни, измерването на скоростта на реакция е много деликатна, тънка работа. Всяка монета има две страни. В някаква степен аз също бих се съгласил, че има забавяне, но двата случая са различни. В Сирия освен логистичните причини, имаме и политически - имаме санкции, имаме областта, която беше най засегната в северозападна Сирия не е изцяло контролирана от правителството в Дамаск, което усложнява допълнително нещата. И в този смисъл, колкото и да са бързали колегите, да речем от ООН или от Европейския съюз, от Брюксел, винаги има забавяне, за голямо съжаление. Бюрокрацията при тях е неизбежна в много случаи, което води до забавяне. 

Енчо Господинов смята, че няма гаранции за преодоляване на евентуални злоупотреби с хуманитарна помощ:

 „Вижте, стопроцентна гаранция нито една международна организация не може да даде, а за абсолютно стопроцентно доставяне на всичко, което е изпратено в сто камиона или в два самолета, или в каквото и да било. Ситуацията в Сирия е много сложна. Аз мисля, че дори и да има трудности при доставката, те ще бъдат минимални. Мисля също, че почти всичко ще бъде направено, както трябва. Разбира се, има случаи, много сложни случаи, когато се налага да се правят компромиси или когато хуманитарните конвои се нападат, може да се стигне до такъв компромис. Важното е максимален процент от помощта да стигне до най- нуждаещите се."

На фона на основните принципи на Международния червен кръст - хуманност, независимост и безпристрастност, как може да се преодолее идеологизирането и политизирането на хуманитарната помощ, Енчо Господинов отговаря:

„Трудно, да ви кажа честно. Международният комитет на Червения кръст, който е създаден преди 160 години, има 100-годишна практика в тази област. И една от неговите активности е непрекъснатото образоване, казвам го директно - образоване на политици, на генерали, на полковници, на армейски части за значението на Международното хуманитарно право, за Женевските конвенции, за принципа на неутралност, особено когато се разпределя хуманитарната помощ, достъпът трябва да бъде гарантиран. Разпределението трябва да бъде честно, на основата на необходимостта, на нуждата на хората от тази помощ, а не по расов принцип или политически принцип, или религиозен. И тук трябва наистина много добра комуникация и много добра координация между всички актьори, които действат на терена. Имам предвид правителствени сили или военни оператори и международните хуманитарни организации, но както ви казах, през последните 20-30 години естеството на военните конфликти се промени. Днес много от конфликтите са вътрешни. Няма униформи, няма правила на войната, няма никакви правила по принцип. Това много затруднява нашата работа. Идете да обясните на някой непредсказуем военен командир, облечен не във военна униформа, а изглеждаш като бандит, за съжаление, значението на четвъртата Женевска конвенция, а в същото време хората чакат, цивилните чакат да бъдат нахранени и да им се доставят палатки и одеяла. Много голяма бъркотия се създава понякога и затова ние казваме, това е неофициално, че ако 70 и 80% от помощта достигне навреме до хората, които се нуждаят, това вече е успех"





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!