Европа се вглежда в минималната заплата като инструмент срещу инфлацията, а Америка я бори със зелени стимули за електромобилите

Или поне това е усещането след лидерската среща между председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и президентът Джо Байдън, на която като че ли с поглед те се разбаха да търсят начин да „озаптят“ инфлациията чрез развитие на зелените технологии – „златната мина“ за икономически подем на всеки континент - и сега, и за в бъдеще.

И ако САЩ се борят с инфлацията със стимули за производството на електромобили и зелени индустрии, Европа се вглежда в минималните трудови възнаграждения като инструмент срещу инфлацията– чрез Директивата за минималната работна заплата в ЕС.

„В момента ЕС казва „по-високи минимални работни заплати“ – това е икономическото решение за разлика от преди, когато бяхме в банкова криза с по-ниски заплати и по-нисък процент на покритие на колективното договаряне“, каза евродепутатът Ахнес Йонхериус от Прогресивния алианс на социалистите и демократите, която заедно с евродепутатът Денис Радтке от Европейската народна партия е докладчик по признатата през октомври директива:
„С тази директива искаме да гарантираме правата на работниците, когато става въпрос за колективно договаряне и за стачки!“, добави той.

„Идеята е да се засили колективното договаряне и да се работи за адекватно ниво на минималните възнаграждения. Много е различно от преди 10 години, когато бяхме във финансова криза. Подходът към минималните заплати беше друг - по-скоро да ги намали или да ги поддържаме ниски. Така че, променящата се политическа позиция е важна и вярвам, че е положителна“, каза в интервю за БНР Карлос Вакас – анализатор от Eurofound - Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд:
„Много хора мислят, че директивата ще задължи страните от ЕС да определят едно ниво на минимално заплащане - това не е така! В нея от една страна е колективното договаряне между социалните партньори. Това означава, че страните, в които покритието му е под 80 процента, както е в почти целия ЕС, ще трябва да си разработят планове за действие, за да го подобрят. От друга са минималните заплати, които правителството определя. Директивата не го кара да вземе решение за определено ниво“.

„Трябва да се прецени дали е адекватна минималната заплата - и от нас, и от вас като държава. За целта ние предлагаме международна индикативна референтна стойност - 60% от брутната медианна работна заплата и 50% от брутната средна такава. И след като проверите – докладвате на ниво Брюксел“, обясни евродепутатът Ахнес Йонхериус, както и изтъкна:
„От Брюксел не можем да кажем колко трябваше да бъде минималната работна заплата в България -  всяка държава-членка трябва сама трябва да прецени дали получателят й може да ползва кошницата от стоки и услуги, например. Един от начините – чрез референтните стонойности“.

„Тази година минималните заплати са увеличени доста. В България с 10 процента или малко под средното - от 21 държави тя заема 12-та позиция в класацията. Има много големи разлики между другите страни и България – тя е с най-ниската законовоустановена минимална заплата. На час е някъде 2 евро и половина, докато в Люксембург е почти 14. Но, ако разгледаме последното десетилетие, то България е трета по развитие. Само в Румъния и Литва минималните заплати са се подобрили повечe“,добави анализаторът от Еврофонд.

„Ако страните-членки не излязат с план за действие в рамките на две години, то със сигурност ще има последици за тях по европеските закони. Това не е приятелска препоръка!“,предупреди евродепутатът Денис Радтке за въпросната директивата, която страните от Европа трябва да включат в националните си законодателства до ноември 2024-та година.
„Призоваваме страните-членки да транспонират директива в националното си законодателство, т.е. да не чакат да минат две години. Вече имаме и първите положителни примери като Испания и Румъния“,призова и евродепутатът Ахнес Йонхериус.

„В повечето страните от ЕС инфлацията се споменава в законодателството. Малко са страните в Европа - и България не е сред тях, в които има строги правила за отчитане на инфлацията. Например, Люксембург, Белгия, Франция използват формули и когато има голяма инфлация като тазгодишната, те автоматично подобряват нивото на минималната заплата“, каза още анализаторът:
„Но примерно Малта и Словения - всяка година, когато вземат решение за януарското увеличение, те отчитат промените в разходите за живот, докато в Германия и Холандия – то е договореното между социалните партньори. В повечето европейски страни е като в България. Няма официално правило -  те могат и да вземат, и да не вземат предвид инфлацията, а може и друго - икономическия растеж или средните заплати“.

„В директивата е изтъкната и необходимостта от подсилване на инспекциите по труда, включително по-способен и многоброен персонал, който да следи за наредности и да налага санкции“, каза още евродепутатът Ахнес Йонхериус, а Карлос Вакас даде надежда:
„Страните, които се присъединиха към ЕС след 2004 г. бавно, но значително се подобряват,. И така разликата между Източна и Западна Европа намалява.Източноевропейските страни като се сближават много като доходи, икономически растеж и заплати. И ако този процес продължи - разликата може да се стопи напълно“.

Дали наистина ще се стопи разликата между европейските държави по отношение на минималните трудови възнаграждения в бъдеще – времето и инфлацията ще покажат. А дали има напредък по спора за субсидиите за чисти технологии между Европа и Съединените щати – показа ни срещата между лидерите от двете страни на Атлантика.

„Договорихме се, че ще работим върху критични суровини, които са били добити или преработени в Европейския съюз, и ще им осигурим достъп до американския пазар, както ако бяха добити на американския пазар“, обяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Насочваме нови инвестиции за създаване на чисти енергийни индустрии, както и на работни места. И се уверяваме, че разполагаме с вериги за доставки и за двата ни континентa. Тази идея е в основата и на нашия Закон за намаляване на инфлацията, и на вашия план за Зелена сделка“, обясни американският президент Джо Байдън:

С други думи двамата лидери ще преговорят за производство на батерии за електромобили, както и смекчаване на различията помежду им относно данъчните кредити за такива коли, които са част от Закона за чистата енергия. Как – чрез споразумение за минералите, критичните полезни изкопаеми, което да улесни изискванията за субсидиите в американския Закон за намаляване на инфлацията.

За тревогите на ЕС относно този закона – че агресивната програма на САЩ може да измести инвестициите от Блока, по-рано призна и американският министър на енергетиката Дженифър Гранхолм:
„Бизнесът го харесва, правителствата - не толкова! Но трябва да направите същото, трябва да стимулирате производството на чиста енергия и във вашата страна! Малко приятелско състезание! Не искаме да разпалваме търговски войни! Искаме да подновим веригите за доставки на батерии в страната, тъй като дълго време кръстосвахме ръце!  Междудругото, 111 компании за батерии или такива, които снабдяват с батерии вече обявиха, че идват!

Белият дом дава приоритет на достъпа до минерали като литий, никел и кобалт, необходими за батериите за електроколите. Освен употребата им - насърчава се и тяхното конструиране, и техните вериги за доставки в Съединените щати.

„Има редица текстове в американския Закон за намаляване на инфлацията, чрез които се създават условия за дискриминация на европейските компании. В частност – предвиден е данъчен кредит за покупка на електромобил в размер на 7 500 долара, ако в него се съдържат батерии, части и компоненти, както и суровини, добити от държави, с които Съединените щати имат споразумения за свободна търговия. С Европейския съюз няма такова споразумение, което автоматично означава, че потребителите няма да получават данъчен кредит при покупка на произведен в Европейския съюз електромобил“, уточни в интервю за предаването „Събота 150“ по програма „Хоризонт“ Никола Поатие – анализатор в икономическия мозъчен тръст „Брюгел“.

A споразумението, по което се разбраха да работят двамата лидери - ще позволи на произведените в Европа компоненти или материали за батерии да се използват в електромобили, отговарящи на условията за данъчни кредити в Америка.Така чрез сделката ще се предостави на ЕС еквивалентен статут на американски партньор за свободна търговия.

Къде е България в тази картина, обясни в интервю за „Хоризонт“  изпълнителният директор на Автомобилния клъстер и на БРАИТ - Българската работодателска асоциация "Иновативни технологии" архитект Любомир Станиславов:
„В момента в България работят поредица от компании, които произвеждат различни компоненти, които се вграждат в електромобилите. Например, ние произвеждаме кабели за окабеляване за електромобили – при това в повече от един завод; кутии за батерии за електроавтомобили, електроника и управление за електроавтомобили. Доста неща вече се правят в България, но има още какво да се желае“.

„В Европа съществуват т.нар European Battery Alliance, който е съставен от държави и компании, които активно работят в тази сфера. И за съжаление на времето, когато той се създаде, нашата държава не прояви желание да участва в него. В момента ние се опитваме да правим постъпки, така че нашата държава да бъде включена в Европейския алианс за батериите“,добави директорът на Автомобилния клъстер, а по повод американския Закон за предпазване от инфлация, който насърчава инвестициите за батерии, той изтъкна, че „наистина действа“:
„Споменахте, че 111 компании са проявили интерес за инвестиции. Миналата седмица стана факт и замразяването за момента на проекта за Фолксваген за създаване на завод за батерии в Източна Европа - точно поради огромния пакет стимули, който Съединените щати предлагат такава дейност. В края на миналата седмица пък ние получихме съобщение, че Европейската комисия в момента активно - от четвъртък насам, обсъжда нови мерки. Документът се казва "Временна рамка за управление и промяна на кризи" и в този документ се определят много по-хлабави правила за предоставяне на държавни помощи, т.е. членовете на ЕС ще имат правата да дават по-големи стимули, по-големи пакети стимули за производството на батерии най-вече.

„В момента държавата-отличничка не само в Източна Европа, а в Европа въобще е Унгария, която успя да привлече седем много големи проекта за производство на батерии до момента до такава спенен, че ЕК препоръчва на инвеститорите от сектора да гледат в посока други държави, за да не се получава прекалена концентрация там“, каза още арх. Любомир Станиславов, който по повод европейската схема за минималните работни възнаграждения изтъкна:

„Нивото на заплащане в България се качва - това е нещо, което се случва и благодарение на автомобилната индустрия. Не е тайна, че автомобилните компании успяват да плащат по-добре отколкото други компании в съответния регион. Тук големият въпрос е това покачване да бъде управляемо и планирано, а не да става на базата на някакви директиви или някакави документи, които се спускат от правителството от днес за утре, тъй като това е вредно за компаниите“.

„В столицата нивото на заплащане вече е над средното европейско ниво, така че в региона на София аз не очаквам никаква промяна. В момента това е един от регионите, който привлича най-много инвестиции в България. Разбира се, за други региони, където един от стимулите за привличане на инвеститори е по-ниското заплащане, това ще намали тяхната конкурентноспособност. Вече отдавна не сме вече онази държава, която привличаше първоначално инвестиции само на базата на производство с много ниска себестойност. Ние сме се преориеентирали вече към производства с по-висока добавена стойност и с повече инженерингови решения“,подчерта още изпълнителният директор на БРАИТ - Българската работодателска асоциация "Иновативни технологии".

Подробности по темата може да чуете в звуковия файл.