САЩ: Европа изостава в зеления преход
Енергиен съвет ЕС-САЩ, американските газови доставки за Европа и климатичните цели
Искра Михайлова: Шансовете ни да предоговорим плана за възстановяване и устойчивост са нулеви
публикувано на 10.04.23 в 11:10
Снимка: БТА
-
Материал на Ангелина Пискова, Програма ''Хоризонт''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"В крайна сметка, надеждната, достъпната и сигурната енергия ще дойде единствено от напълно декарбонизираната енергийна система, която се базира преди всичко върху възобновяемите източници. И затова една от насоките ни е да излезем от глобалното търсене на изкопаеми горива и да използваме енергията по-ефикасно и по-икономично."
"Президентът Путин заложи на това, че като спре доставките на газ, ще попречи на Европа и света да се изправят срещу неговата агресия в Украйна. И сгреши. Светът намалява зависимостта си от руската енергия и ускорява прехода към зелена икономика", заяви американският държавен секретар Антъни Блинкен:
"Енергийният съвет ЕС-САЩ работеше както никога досега, за да направи Европа по-сигурно енергийна. Съединените щати увеличиха сериозно доставките на природен газ за континента, като осигуриха над 56 млрд. куб метра втечнено синьо гориво миналата година. Заради тези и други усилия, вносът на руски природен газ спадна до 16 на сто от общия внос до края на 2022 г. в сравнение с 37 на сто през март миналата година."
Американският заместник-секретар по енергетиката Дейвид Търк пък каза, че ЕС е бил добър партньор с икономиите на енергия от 15 на сто и ускоряването на зеления преход. Той определи като "невероятно постижение" спестения газ в хранилищата - в момента 56 на сто спрямо 26 на сто обичайно за този период и отбеляза напредъка в декарбонизацията, но предупреди, че при зеления преход има забавяне:
"Всъщност миналата година въглеродните емисии се повишиха и сега са по-високи, отколкото бяха през 2019 г. в световен мащаб. Метановите емисии също скочиха и са съвсем малко по-ниски, отколкото бяха през същата година. Така че наша неотложна задача е да осъществим бърз напредък в това отношение."
Евродепутатът от "Обнови Европа" и член на енергийната комисия в Европейския парламент Искра Михайлова:
До каква степен Европа може реално да разчита на вноса на втечнен газ догодина при положение, че пътят му минава през Китай, който се съвзема от пандемията и вероятно ще увеличи потреблението му?
"Първият проблем е, разбира се, количеството и до каква степен може да се отговори на потреблението на Европа. Вторият проблем е цената, тъй като движението на доставки на газ в момента в света е много разнообразно и не винаги доставките на добит газ са от Съединените американски щати. И на трето място, ритмичността на доставките и поемането на риска от страна на САЩ, че Европа ще продължи с усилията си по отношение на Зеления пакт и ще върви към тенденция на намаляване на вноса."
Как това ще се отрази на България, която в момента разчита много на тези доставки?
"То вече се е отразило в България. Ние имаме запълнено хранилище в Чирен, но със скъп газ. И този скъп газ дава отражение върху цените на енергоносителите в България и върху инфлацията в страната. Ако ние участваме в общите поръчки на ЕС, а това изключително много зависи от едно редовно правителство, защото това е доста дългосрочен ангажимент, бихме могли да компенсираме с цената на новите доставки мъничко да намалим тежестта от цената на това, което вече имаме като запаси в хранилището и разбира се, редовните доставки, които да гарантират работата на бизнеса."
Основното послание от енергийния съвет САЩ-ЕС беше ускоряването на прехода към чиста енергия. Как се съчетава това с искането на България да предоговаря плана за възстановяване и устойчивост и то точно с частта за поетия ангажимент за намаляване с 40 на сто на емисиите от въглищните електроцентрали?
"Като член на Европейския парламент, който е работил по една голяма част от файловете на пакета "Подготвени за 55", бих казала с една дума никак. Никак не се съчетава - нито посланието от САЩ, нито амбицията на ЕС, нито общата тенденция на страните-членки не отговаря на това желание на България. По-скоро бих казала, че трябва да се вслушаме в съветите, които получихме, много категорични, включително и от изпълнителния заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис: "Вместо за предоговаряне, концентрирайте се върху изпълнението". Ние имаме проблем със забавяне на изпълнението и ние, имам предвид България, не показахме достатъчно обективен и комбинативен поглед, че имаме визия как да намалим емисиите. Единственият начин не е затварянето на централи или на мини, а има много други начини, които, за съжаление, страната ни не използва. На първо място, това е енергийната ефективност на сградния фонд, за която, на всичкото отгоре, имаме подкрепа чрез плана за възстановяване и устойчивост. Имаме заложени пари и в оперативните програми и не правим нищо. Нека не забравяме, че 36% от емисиите се произвеждат от сградите. И вторият вариант - в България въобще не се говори за намаляване на емисии от транспорта. Има възможности за намаляване на емисиите от индустрията. Бизнесът в България е много по-подготвен, отколкото държавната администрация и може да отговори на тези изисквания. И на последно място, България би могла да включи в своето желание за предоговаряне изискването на Европейската комисия, за което гласувахме и ние в Европейския парламент, за включване на специална глава Repower EU в плановете за възстановяване, която предполага мерки за енергийна ефективност, за декарбонизация на съществуващи мощности, за икономия на енергия и за общо намаляване на емисиите. Тоест, освен всичко останало, на нас ни дадоха и инструмент, по който да постигнем даже решението на Народното събрание. Така че въпрос на умение, на подход, на добра комуникация с Европейската комисия и отново ще повторя - на хоризонт на редовно правителство. Служебните кабинети по конституция в България имат много ясни задачи, но ненормалната ситуация в страната, доведе до това, че служебните кабинети, включително последния най-дълъг като период на управление, се натовари със задачи, които не са типични за един служебен кабинет, просто защото имаше вакуум."
Заместник-секретарят по енергетиката на САЩ Дейвид Търк говори за малки модулни реактори, по-малки ядрени , но по-сигурни реактори, различни видове възобновяеми енергийни източници, укрепване на мрежата, както и нови възможности за зелен водород. Какви са възможностите на България в този аспект?
"България би трябвало да определи своята позиция по отношение на ядрената енергетика и ще го кажа съвсем ясно - дали ние продължаваме да твърдим, че решението за всички енергийни проблеми в България ще дойде от изграждането на централа, която е с технологични параметри от последната четвърт на миналия век или България ще се ориентира към нови технологични решения. Това ни е казал заместник-енергийният секретар на Съединените щати. Любезно, но е казал това. Аз го казвам по-нелюбезно - или ще си държим на онази технология - тогавашната, отминала и не толкова безопасна, вече трудна за поддържане, скъпа или ще се възползваме от това, че за последните 50 години човечеството, в т.ч. и Европа, направи технологичен скок. Ние не участвахме в него, но бихме могли да се възползваме от него."
Достатъчно ли развиваме, според вас, добива на енергия от възобновяеми източници?
"Не, не, не, защото е все така трудно. Вие знаете, че аз пътувам много по страната, обикалям. Все така трудно е, въпреки всички резолюции, които гласуваме и в Европейския парламент. Процедурата за включване, в т.ч. и на инсталация за едно домакинство е толкова сложна, че отказва хората от такива действия. А когато става дума за производство на енергия, с която едно малко предприятие да стане независимо, тази гледна точка, тази философия като че ли плаши енергетиците в България, които виждат енергетиката само като голяма енергетика, която само доставя на гражданина това, който е в ситуацията да получава каквото му доставят. А модерната енергетика предполага участие на всички тези играчи, независимост при тяхното производство, намаляване на себестойността на продукцията. Оттук нататък това води до конкурентоспособност на цели икономики. Нещо, до което ние още не сме достигнали. Необходими са и законодателни промени, промяна на нагласата на енергийната общност и не на последно място инвестиции в преносната мрежа, напълно съм съгласна с позициите на експертите в енергетиката."
Тоест, вървим срещу европейската тенденция и се опитваме да запазим някакъв централизиран модел?
"Категорично да. Не, не казвам, че вървим против, ние или се съпротивляваме, или си правим оглушки, на български казано, или просто сме немарливи, но не позволяваме на гражданина или на малкия производител да бъде достатъчно инициативен и енергийно независим. Съвсем като политик ще ви кажа - за съжаление, България в последните две години като че ли не само изпитва носталгия по социализма, но се опитва да централизира колкото се може повече дейности в ръцете на държавата, което е недалновидно, абсурдно, доказано неефективно. България направи план за възстановяване и устойчивост, в който основни движещи елементи, моторите на този план, са министерствата. А няма българин, когото да попитате и да ви каже, че едно министерство като администрация може да бъде двигател на напредък. На държавната администрация задачата е съвършено друга - да създава среда, условия и възможности."
Така че хората да усетят тези възможности в сметките си?
"Разбира се и всеки ще ги почувства. Ако всеки има в дома на покрива си фотоволтаик, ако използва геотермална енергия там, където я има, ако има независима система за захранване на малкото си производство, той веднага ще усети разликата в сметките и ще поеме глътка въздух и в тази криза, и в тези условия на повишена инфлация."
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
