Графика №5/2023 Кои страни в ЕС могат да бъдат засегнати от недостиг на вода?

Недостигът на вода засегна 29% от територията на ЕС за най-малко един сезон през 2019 година. Всъщност от 2010 година насам има тенденция към влошаване на ситуацията.Това, съчетано с факта, че се очаква изменение на климата, което допълнително да увеличи честотата и въздействието на засушаването, прави малко вероятно недостигът на вода да намалее до 2030 година.

Сладководните ресурси са от съществено значение за човешкото здраве, природата и функционирането на икономиките и обществата. Въпреки това в ЕС тези ресурси са застрашени и подложени на различни видове натиск. За да се справи с това, Рамковата директива за водите изисква от държавите-членки на ЕС да насърчават устойчивото използване на водните ресурси и да защитават наличните водни ресурси.

Недостигът на вода се определя основно от:

• търсенето и потреблението на вода, които до голяма степен зависят от населението и вида на социално-икономическите дейности, както и на изградената водна и водоснабдителна инфраструктура;
• климатичните условия;
• ландшафтни и геоложки характеристики на басейните.

Индексът на използване на водата (WEI+) отчита потреблението на вода като процент от възобновяемите ресурси на прясна вода, налични на ниво речен подбасейн, за всяко от четирите тримесечия на годината. Стойности на WEI+ над 20% показват, че водните ресурси са подложени на стрес и преобладават условията за недостиг на вода. Стойности над 40% показват, че стресът е тежък и използването на прясна вода е неустойчиво.

По данни от Европейската агенция по околна среда, над ¼ от територията на ЕС е била засегната от условията на сезонен недостиг на вода през 2019 година, на база стойностите на WEI+.

Недостигът на вода е по-често срещан в Южна Европа, където приблизително 30 % от населението живее в райони с постоянен дефицит на вода и до 70 % от населението живее в райони със сезонен дефицит на вода през лятото. Водовземането за селското стопанство, общественото водоснабдяване и туризма оказват най-значимия натиск върху прясната вода.

Недостигът на вода не се ограничава само до Южна Европа.Той обхваща речните басейни в целия ЕС, особено в Западна Европа, където недостигът на вода се причинява основно от високата гъстота на населението в градските райони, съчетана с високи нива на водочерпене за обществено водоснабдяване, енергия и индустрия.

През последното десетилетие случаите на засушаване също станаха по-чести и тежки в тези райони, с въздействие основно върху сезонната наличност на водата.

Според изнесените от Европейската агенция по околна среда данни, Кипър, Малта, Гърция, Португалия, Италия и Испания са изправени пред най-сериозните условия на сезонен недостиг на вода в ЕС през 2019 година (сезонен WEI+ >40%).

Индексът на WEI+ за Кипър е 124%, следван от този на Малта със 74.9% и Гърция със 70.2%.

Нашата съседка Румъния, която е с индекс от 23.5%, също показва предизвикателства, свързани с недостига на вода (сезонен WEI+ >20%).