Еврокомисар Джентилони: Износът на някои държави към Русия значително нарастна след санкциите на ЕС

11-ият санкционен пакет на ЕС срещу Русия - най-голямото предизвикателство от всички ограничителни мерки срещу Кремъл

Разединението е най-големият проблем, да нямаме единна позиция и така да улесним Руската федерация, казва евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев

Снимка: ЕПА/БГНЕС
Как да се пребори заобикалянето на санкциите срещу Русия от трети страни  - това е основата на 11-ия санкционен пакет на ЕС, който в понеделник  дискутираха министрите на външните работи на Общността. Пътят до консенсуса обаче може да се окаже по-дълъг от обичайния.
За новите санкции се заговори официално миналата седмица. Първа направи това председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен:
"Комисията предложи 11-ти пакет от санкции, те са насочени преди всичко към прилагането и заобикалянето на предишните. Това, разбира се, се координира в много тясна връзка с останалите страни от Г7, които работят върху сходни ограничителни мерки."
Страните от Г7 ги договориха и в Хирошима - разширяване на ембаргото срещу всякакъв вид износ, който помага на руската военна машина, за да възстанови военната си техника, като инструменти и технологии. Другата писта - ограничаване на вноса на метали и диаманти  от Русия. 
Също миналата седмица и отново в Хирошима, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заговори за предотвратяване на заобикалянето на санкциите:

"Много е важно да се работи върху проследяването, затова трябва да задействаме система, която да е ефективна. Защото всички знаем - предизвикателството е да гарантираме, че санкциите ни са болезнени за Русия, но не и за нас. Става дума за един и същ механизъм, който се опитваме да задействаме, за да подреже военната й машина.  А това изисква известни умения."
По-конкретен беше еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони, който след редовното заседание на Европейската комисия в сряда посочи примери и държави:
"Ние предоставихме някои данни на министрите по време на Съвет "Икономически и финансови въпроси". Знаете, че има много ясно изразено нарастване на износа от ЕС към някои държави от Централна Азия като Армения, Казахстан, Киргизстан. В същото време има същото или горе-долу същото нарастване на износа от тези страни към Русия. Към Казахстан, например, износът от ЕС е нараснал с над 185 млн. евро, а от Казахстан за Русия - със 186 млн. Разбира се, това е едно от предизвикателствата - ние не очаквахме такова огромно количество санкции, но можем да се справим с него, ако укрепим нашето разузнаване, познание, данни по въпроса."
Решението или по-точно изявлението на лидерите на Г7 в тази насока може да се резюмира с няколко общи приказки, в които, наред с окуражителния, се усеща и леко заплашителен тон - "отбелязваме и насърчаваме поетите ангажименти от тези страни да гарантират, че мерките ни няма да се заобикалят" и "повтаряме нашия призив към трети страни незабавно да прекратят осигуряването на материална подкрепа за агресията на Русия, ще продължим да предприемаме действия, за да гарантираме, че мерките имат необходимия ефект", без обаче да се посочват конкретни държави. 
Дойде и признанието на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, че този санкционен пакет на ЕС срещу Русия е най-сложен от всички до този момент:
"Много е ясно, че всеки следващ пакет е по-труден от предишния, защото изисква допълнителни политически усилия, за да бъде взето решение. И е напълно логично, че колкото повече санкции предприемаме срещу Русия, толкова повече трябва да работим върху вратичките и да се опитваме да избегнем тяхното заобикаляне. Затова решихме да назначим наш представител, който да работи с други страни, за да бъде максимален ефектът от нашите ограничителни мерки."

Питаме евродепутата от ЕНП Андрей Ковачев, колко време, според него, ще отнеме постигането на компромис по 11-ия санкционен пакет срещу Русия?

"Надявам се колкото се може по-бързо. Идеята е да имаме ефективни санкции, които да въздействат върху възможностите на Руската федерация да продължи тази унищожителна война в Украйна, руската армия да няма възможност за снабдяване, за производство на нови нападателни и унищожителни системи - танкове, снаряди, особено чувствителна техника с модерни технологични продукти, части за самолети. Ние първо в ЕС трябва да видим имаме ли единодушие, чухме вече някои сигнали от Унгария и разединението е най-големият проблем, който може да ни се случи и ни се случва - да нямаме единна позиция и по този начин да улесним Руската федерация. Много се надявам и след срещата в Рейкявик и на толкова международни форуми се дава ясна заявка, че не можем да оставим Руската федерация да продължи с избиването на хора, с унищожаването на украински градове, с бруталното потъпкване на териториалната цялост и суверенитета на независима държава и че това не е само заради Украйна, а и заради нас самите. Опасността от разширяване на конфликта при каквито и да било положителни за Кремъл стъпки на територията на Украйна ще има изключително негативно влияние върху страните-членки, а и за глобалната сигурност и общо за демокрацията."

Как може да се стигне до компромис по отношение на страни като Китай и Индия, например, като се имат предвид сериозните зависимости на ЕС от Китай?

"Световните лидери се опитват да създадат един санитарен кордон, за да не може Руската федерация и военната машина на Кремъл да бъде захранвана с възможност да продължи войната в Украйна и разбира се, че Китай играе много важна роля. Затова и целият пакет от законодателни мерки, които предложи Комисията, е в посока ние да станем по-независими, да имаме стратегическа автономия, производство на чипове, да не сме зависими за редките метали само и изключително от Китай. Много амбициозни задачи, разбира се, десетилетия сме изпуснали. Повечето от местата, където се извличат тези редки метали, са в Африка. Там засега като че ли съревнованието европейските страни го губят в полза на Китай. Турция - очакваме с огромен интерес и разбира се, надежда за яснота, стабилност, предвидимост, добросъседство, сътрудничество, комшийство - нека да използваме тази дума, ние сме комшии, и за нас е изключително важно да имаме добро партньорство с турската администрация и правителство, независимо кой е спечелил изборите. Това за България е едно от най-важните неща, защото Турция е един от най-важните български съседи."

Предвид това, че ни е съседка, дали виждате възможност ние пък да наложим вето, ако бъдат предложени санкции срещу нея?

"Първо, трябва да видим дали има наистина износ през Турция на високотехнологични продукти, системи, които могат да се използват за военната машина на Русия и каква е ситуацията. Защото пък Турция знаем, че има положителна роля по отношение на селскостопанските продукти, които идват от Украйна чрез споразумението между Русия, Украйна и Турция за транзит през Босфора. Турция може и играе и положителна роля, но, разбира се, Комисията и нейните служби, пък и страните-членки по-добре знаят дали заобикалянето на санкциите минава през Турция."

Как гледате на германската идея да бъдат санкционирани фирми, а не държави?

"Ако фирмите са изцяло частни и не са свързани с държавата и извършват тази дейност, заобикаляща санкциите срещу Русия на своя глава, в това има много голям смисъл. Особено пък фирми, които имат желание или са на европейския пазар - за тях би бил сериозен удар повече да не могат да оперират икономически на европейския пазар, включително чрез замразяване на европейските активи в ЕС. Това би било много ефективно. Ние го говорим това от много време. Проблемът е, че ние не сме ефективни с нашата политика, много сме бавни и по отношение на руското икономическо присъствие в ЕС, било то на частни лица, свързани с режима, било то на частни или държавни руски компании или на местните правителства. Тук ще дам пример за правителството на Москва, което има собственост и в България. Толкова дълго време ни трябваше само за една част от предложените от списъка на Навални физически лица и компании. Те бяха около 2000 - организацията на Навални беше предложила още миналата година да бъдат част от санкционния списък. А вече другата, голямата тема, за която се търси юридическо решение и това е съвсем логично, може да се обясни с българската поговорка: "Чупи купи" - който е извършил повреда на някакво имущество, той носи отговорност съответно това имущество да бъде поправено. Ако е ясно, че Руската федерация е извършила тези нападения, които продължават и до ден днешен над украинската инфраструктура - частна и държавна, украинската икономика и индустрия, с активите, които са на територията на ЕС на Руската федерация и на руската местна власт, трябва да бъдат компенсирани и възстановени щетите, които Руската федерация е нанесла чрез тази агресивна война на Украйна. Това е основен логически извод, но имаме юридически трудности, освен да бъдат замразени активите, по какъв начин те могат и да бъдат конфискувани и предадени на украинската държава."

Може ли да бъде наложена клауза "Не на Русия" на частен бизнес и доколко може да се очаква тя да се спазва после от страните извън ЕС, които са потенциалните клиенти на тези фирми? 

"Това е много резонен въпрос доколко, ако официално съответната държава е казала, че ще се съобразява със санкциите, наложени от ЕС, за да могат техните икономически оператори да продължат да оперират на територията на ЕС и въпреки всичко частни компании не се съобразяват с ангажимента на техните правителства това да не се случва, кой носи отговорност? Отговорност носят съответно частните компании и затова тази идея на Германия звучи съвсем логично - тези, които не се съобразяват, да бъдат съвсем таргетирано или целево санкционирани."

Как ще се проследи спазването на санкциите, ако поръчките преминат през сложната схема на прекупуване от фиктивни фирми?

"Фиктивни или не, те все пак имат имена и те са сключили договор с някаква друга фирма, която не е фиктивна. Производителят на някаква високотехнологична стока сключва договор с някаква фирма, за да я продаде. Има проследяемост поне в началото на тази верига. Съответно, ако се установи, че тази стока стига до Русия, може по-нататък да е имало фиктивни фирми, но санкцията е за тази първа фирма, която е купила от фирмата в ЕС или от организацията, института, университета или от държавата даже. А, разбира се, ако още от самото начало е продадено на фиктивни фирми, тук трябва да се намесят европейските правораздавателни органи - защо и как европейски фирми продават на фиктивни фирми, които директно изнасят за Русия."

Много санкции срещу Русия се приеха, но войната продължава и човек с право си задава въпроса доколко изобщо те са ефективни...

"То затова и този 11-ти пакет е обобщаващ, допълващ, разбира се, с някои нови високотехнологични продукти като частите за самолети, но, да, основната му идея е да контролира как предишните десет пакета се реализират в реалния икономически живот и доколко, разбира се, страните-членки са готови да го реализират."

Как два пъти по-малкият на територия ЕС от Китай би го заставил да не заобикаля неговите санкции, особено като прибавим и зависимостите на Европа от него  е по-скоро зададен отговор. А като добавим и страни като Индия и Турция, по-скоро отговорът дори престава да е зададен, а си остава ясен и недвусмислен - непосилна задача, поне докато ЕС не се отърси от зависимостите си, което пък изисква време и то доста. Защото става дума за големи страни, които имат своите интереси и въпреки че никоя от тях не иска да губи европейските пазари, със сигурност не желае да се лиши и от изгодни търговски отношения с Русия. Дори и да е за чужда сметка. 
По публикацията работи: Ангелина Пискова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!