Защо и как България ще се съобрази с елементи от Истанбулската конвенция?

През май в Европейския парламент се събраха достатъчно гласове „за“ присъединяване на Европейския съюз към Истанбулската конвенция чрез квалифицирано мнозинство, т.е. вот без единодушие, както разреши Съдът на Европейския съюз.

Така всъщност отделни аспекти от документа стават задължителни за приложение от държавите-членки, като за всеки имаше отделно гласуване – с обхват убежище и съдебно сътрудничество и с обхват функциониране на европейските институции.

„Ще бъде "отворен" европейски правен чадър, който ще позволи обвързване в определени области - сътрудничеството по наказателни дела, убежището и публичната администрация“, обясни Лукаш Кохут - евродепутат-съдокладчик по темата заедно с Арба Кокалари:
„Ратифицирането на Истанбулската конвенция означава, че ще бъдем по-добри в координацията, в събирането на данни за ситуацията във всяка държава-членка“.

„Трябва да се борим с насилието на обща основа и да гарантираме, че всички жени в Европа имат еднакви права. Присъединяването на ЕС към Конвенцията ще изиграе обединяваща роля, ще насърчи обмена на добри практики“, каза еврокомисарят по равенството Хелена Дали, която присъства на дебатите, на които евродепутати сблъскаха позиции „за“ и „против“ Истанбулската конвенция.

„Насилието срещу мъже също е забранено в международното наказателно право, но тази концепция не взима под внимание определени негови форми към жените“,каза финландският евродепутат от ЕНП Сипра Пиетикяйнен, а колегата й от Италия Изабела Адинолфи изтъкна:
„Ратифицирането на Конвенцията изпраща ясно послание към престъпниците: в Европа няма да останете ненаказани!“.

„Конвенцията признава насилието като сериозна форма на дискриминация и задължава страните да криминализират преследването, сексуалния и психическия тормоз. Държавите ще трябва също да инвестират в програми – и за подкрепа на жертвите, и за лечение на извършителите“, добави естонският евродепутат Яна Тоом от „Обнови Европа“.

„Истанбулската конвенция - политическият сигнал срещу домашното насилие, отново се оказва кукичка! И за съжаление извършителите му - предимно „вносни кандидат-мачовци“ – не оставят така лесно женомразките си възгледи на границата, както паспортите си“, коментира германският евродепутат от „Идентичност и демокрация“ Кристин Андерсън, а колегата й от Дания Андрес Вистисен добави:
„Толкова много говорим за неща от национална компетентност, а толкова малко за вредното влияние, което ислямът има върху правата на жените в Европа заради масовата миграция“.

„В Конвенцията има ценни елементи и ако бяха само те, щяхме да подкрепим документа, но не! Прокарвате идеология като принуждавате всеки да разпознае своя социално-културен пол“, възрази полският евродепутат от Партията на европейските консерватори и реформисти Патрик Яки, а сънародничката му от „Зелените“ Силвия Спурек възкликна, че „Истанбулската конвенция е Конституция на правата на жените! Тя не е идеология. Тя е за спасяване на животи!“.

„Истанбулската конвенция трябваше да е за биологичните жени. Май този парламент вече не може да дефинира термина "жена"! Ако мъж каже, че се идентифицира като кола, то означава ли, че обществото ще му даде регистрационна табела вместо лична карта?“, попита румънският евродепутат от Партията на европейските консерватори и реформисти Кристиан Терхеш, а колегата му от Испания Маргарита де ла Писа Карион подчерта, че се „прави опит за преосмисляне на концепцията за семейството“.
„Между редовете се чете воля за въвеждане на джендър идеология, която няма място в училище! Децата трябва да се учат на уважение“, добави италианският им колега Алесандра Бассо.

“Джендър идеологията е измислица на тези, които смятат, че се борят срещу нея. Има такива ултраконсервативни кръгове – било проруски, било тип американски, фундаменталисти, евангелисти, според които защитата на жените априори означава и защита на ЛГБТИ хора, което не е вярно“,каза за БНР журналистът Светла Енчева – едно от най-ярките публицистични пера в защита на човешките права у нас.

„Що се отнася до убежището: жени, който бягат от, примерно, Афганистан, защото там са в много по-голяма степен незащитени именно в качествотоси на жени - това да се смята за валиден аргумент, ако кандидатстват за убежище в ЕС“, добави Енчева. 

А на въпрос тогава ще важи ли Истанбулската конвенция и за жени, които идват от Украйна, тя обясни, че „зависи дали става дума конкретно за насилие в качеството им на жени, а не просто защото бягат от войната“.

„Руснаци измъчват, издевателстват и убиват жени в Украйна. ЕС трябва да защити всеки бежанец от Украйна, особено избягалите в съседнистрани като Унгария и Словакия, които не са ратифицирали Конвенцията. Украйна по време на война успя да подпише, а авторитарна Турция реши да се оттегли от нея“, напомни полският евродепутат Лукаш Кохут, а италианският му колега Анджело Чока възкликна:
„Нито е достоверно, нито е уважително да обсъждаме документ, озаглавен „Истанбулска конвенция“! Та, Турция е една от онези държави, които най-малко уважават жените си!“

В Страсбург не липсваха и директни сблъсъци за документа, като този между евродепутатите от Нидерландия и Хърватия Самира Рафаела и Ладислав Илчич:
„Редица организации в Европа се опитват да извъртят това, над което сме работили. Те са деструктивни, фашистки антиджендър движения, които не зачитат нито правата на жените, нито на ЛГБТИ общността, нито на хората!“, каза евродепутатът от „Обнови Европа“.
„Нарекохте ни фашисти, но нека спукам сапунените ви мехури с факта, че насилието не е намаляло в нито една държава, ратифицирала Истанбулската конвенция през последните години? Защо мислите, че това ще се промени вбъдеще?“, попита колегата й от Партията на европейските консерватори и реформисти.

„Нулева толерантност към насилието срещу жени - Европа преминава от думи към действия! Гласуването за ратификация е историческо!“, подчерта шведският евродепутат Арба Кокалари, докато нейни колеги поставиха акцент върху все още неприелите документа страни.

„Независимо срещу мъже, жени или деца - трябва да борим всички форми на насилие! И при всеки случаи на изнасилване, принудителен брак, аборт или стерилизация - нека помним, че има шест държави, които още не са ратифицирали Конвенцията!“, напомни португалският евродепутат от ЕНП Пауло Ранжел, а шведският му колега от ПЕС Хелене Фритзон подчерта:
„България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия, трябва да се срамувате!“
„Въпреки ограничен обхват, Конвенцията ще бъде задължителна, а при неспазване ще се предприемат мерки!“, предупреди испанският евродепутат от "Левицата" Еухения Родригес Палоп.

„Ратификацията от ЕС ще окаже силен натиск върху тях. Европейската комисия също ще следи… Това са сериозни престъпления, а не някакъв мит!“, подчерта Арба Кокалари, а Лукаш Кохут уточни, че има много добри сигнали по темата от Литва и Чехия:
„Премиерът Ингрида Шимоните обяви, че иска ратификация от Литва, а президентът Петър Павел изтъкна, че не вижда причина Чехия да не приеме Истанбулската конвенция". 

"В Унгария ситуацията е много по-сложна, но рано или късно и те ще се присъединят!“, добави той.

„Време е ЕС да действа като обединена суперсила! Всяка пета жена в Унгария е тормозена от партньора си!“, каза унгарският евродепутат от „Обнови Европа“ Анна Джулия Донат.

„Всяка трета жена в Чехия се е сблъсквала с насилие! Конвенцията е ангажимент, макар да чуваме друго - ненавист, омраза към малцинствата и лъжи!“, добави Марсел Колая от „Зелените“ от Чехия – една от шестте страни, чиито представители на дебата спориха и помежду си:

„Словашката република отказа да ратифицира Истанбулската конвенция! Гордея се, че тогава в парламента бях против!“, каза независимият евродепутат Милан Угрик, докато сънародникът му от „Обнови Европа“ Мартин Хойсик се извини:
„Извинявам се на всеки, изпитал насилие! Съжалявам, че за Словакия Конвенцията се е превърнала в плашило!“.

„Никъде по никакъв начин в държавите, в които е въведена тази Истанбулска конвенция няма ефектът, който тя цели, а именно намаляването на престъпленията, свързани с домашно насилие, насилието над жени. Това, което се случва обаче е под маската на една легитимна кауза - да бъдат прекарвани идеологии, които са срещу нашите разбирания за общество и семейство. По тази причина гласувах против!“, посочи евродепутатът от България Ангел Джамбазки от Партията на европейските консерватори и реформисти.

А вотът „за“ на друг български евродепутат в Страсбург стана повод за задочен спор – между Елена Йончев и лидерът на БСП Корнелия Нинова:
„За тези хора – наши и ваши, няма Конституция на България и решение на Конситуционния съд! Няма значение мнението на православната църква! За тези българи няма национален суверенитет! За тях всичко това се свежда до чуждопоклонничество!“, каза Нинова от парламентарната трибуна.
„Това не е регламент, така че ние може да вземем само това, което считаме, че отговаря на нашите закони! Няма такъв проблем, какъвто госпожа Нинова поставя! От нас зависи каква част от тази Конвенция ще приложим, защото това е директива“, обясни впоследствие Йончева.

„Истанбулската конвенция като цялостен и неделим правен регулатор не отговаря на българските културни, духовни и законодателни особености и традиции“, каза адвокат Владимир Шейтанов от Инициативния комитет за провеждане на референдум за забрана на джендър идеологията в училищата у нас.

„Що се отнася до България, това почти с нищо не ни засяга! Едното е – то и без това вече има международно сътрудничество по наказателни дела, но това да включва и делата за домашно насилие, т.е. ако някой е осъден за домашно насилие в Швеция, това да важи и в България“, поясни журналистът-блогър и активист за човешките права Светла Енчева.

В страната на първо четене в Народното събрание минаха два сходни законопроекта за промяна на Закона за защита от домашното насилие, предложени от БСП и от ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната - Деократична България". Отхвърлен беше този на партия „Има такъв народ“. А от партия „Възраждане“се обявиха против всичките.

„Възраждане“ изместват проблема в съвсем друга плоскост – към педофилията, а законопроектите в най-общи линии разширяват кръга на лицата, които имат право на защита“, посочи Енчева, според която „разширяването само звучи добре“:
“Имаше наскоро казус за убита жена, която не може да се ползва от Закона за домашното насилие, тъй като не е живяла с бившия си приятел, който я е убил. Моето очакване беше в Закона да влязат и тези връзки, но не!“

„Обхватът се разширява, че вече, ако насилниците са роднини не до трета, а до четвърта линия, те ще бъдат преследвани, както и бивши съпрузи на настоящ партньор. Тук се прави акцент – “фактическо съпружеско съжителство“ – според мен, за да отпаднат от това хoмосексуалните двойки и да може да се каже “Eто, тяхното съжителство е фактическо, обаче, според българската Конституция, то не може да се интерпретира като “съпружеско”, каза в коментар журналистът-блогър. 

„Най-вече що се отнася до тази част „форми на превенция“, но по-важно - въвежда се регистър на домашните насилници и то по видове сексуално насилие“, каза Светла Енчева на въпрос дали промененият Закон за защита от домашното насилие ще бъде в помощ на Истанбулската конвенция.

Подробности може да чуете в звуковия файл.