ЕС очаква скок на хибридните атаки и опитите за чужда намеса преди европейските избори

В резултат от дезинформацията и кибератаките демокрацията е в опасност. За това алармира евродепутатът от ЕНП и докладчик за външната намеса Сандра Калниете:

Често чувам, че демокрацията по света е в отстъпление. Това е неправилно твърдение. Демокрацията не е просто в отстъпление. Демокрацията е под атака. С оглед на предстоящите европейски избори през 2024 г., ние все още трябва да настояваме за по-строги мерки и по-голяма координация за защита на европейската демокрация.

В доклада се съдържат редица препоръки, като една от тях е забрана за употреба на китайската платформа за видеосподеляне TikTok в институциите на Европейския съюз, както и на всички нива на управление в страните членки.

Евродепутат Калниете определи изкуствения интелект като новото предизвикателство в борбата с дезинформацията и подчерта, че законодателството не е адекватно на непрекъснато променящата се реалност:

Ако досега все още можем да идентифицираме фалшивите новини, изкуственият интелект ще направи генерирането на дезинформация много по-лесно, по-евтино и много по-трудно за разпознаване. Трябва да осъзнаем, че сегашното законодателство, свързано с последиците от цифровата революция, се занимава с проблемите от вчера. Това не е само предизвикателство за ЕС, това е глобален проблем.

Друга сериозна предпоставка за външна намеса в Общността са финансовите транзакции от страни извън Европейския съюз към политици и партии в Европа. За да се прекъсне това нелегално финансиране, евродепутатите отправят призив към Европейската комисия да улесни проследяването на даренията, а всички държави членки спешно да се заемат с въпроса на национално ниво.

Дилън Маккиарини Кросън oт Европейския център за политически изследвания напомня, че предизвикателствата на информационната война не са нещо ново:

Концепцията за хибридни тактики съществува от толкова време, колкото страните се опитват да дестабилизират други страни. И наистина сега излиза на преден план, тъй като ЕС се развива като международен играч със свои собствени цели за гарантиране на сигурността на гражданите на ЕС.

Друг важен момент е защитата на критичната инфраструктура и стратегическите сектори. Създават се рискове от икономическа зависимост, шпионаж и саботаж, когато чужди компании придобиват влияние върху критичната инфраструктура на ЕС.

Виртуалните заплахи имат свои реални цели, отбелязва Крис Кремидас-Кортни от неправителствената организация "Приятели на Европа":

"Това, което видяхме как се променя от началото на войната в Украйна, е, че кибератаките вече са насочени и срещу критична инфраструктура. И тук се появява истинската уязвимост. Има редица експерти в Европа, които посочват, че трябва да запълним тази празнина."

Войната в Украйна отоври кутията на Пандора по отношение на кибератаките, коментира пред БНР експертът по киберсигурност Любомир Тулев:

Можем да кажем, че хибридните атаки в себе си коренят именно това - да бъдат микс от различни дейности за постигането на една определена цел. Това означава атаки по различни фронтове, както в кибер света, така и в чисто икономически, политически аспекти, така и чисто физически, агресивни действия. Тогава единствено се счита, че хибридната атака може да доведе до своята заветна цел, да постигне конкретната поставена цел от тези, които я организират.

Ако можем да си го представим това в перспективата, за съжаление, която се случи миналата година с военните действия на Русия спрямо Украйна през февруари месец 2022 година, видяхме точно това – комбинация от активни боеве на физическия фронт, съгласувани по същото време атаки в кибер света и наред с това използване на различни сфери на влияние върху икономическите и политическите действия в различни държави, които изглеждат да са уязвими.

Кои държави са уязвими? Тези, които, за съжаление, са разкрачени в свето мислене накъде да потеглят и накъде да се ориентират. Тези държави, чието население не може правилно да оцени кое е истина и кое не. Тези държави са много податливи, уязвими на дезинформация. Трябва да кажа, че България, не само по мое мнение, но и по изследване, което беше направено в ЕС преди около 3 години, беше показано, че българското население е най-уязвимото по отношение на това, че не може да оцени кое е истина в интернет пространството.

Подобряване на киберзащитата и обучение на хората как да разпознават фалшивите новини е формулата за успеха в борбата с дезинформацията и хибридните атаки, смята експертът:

Действията трябва да бъдат насочени в две посоки. Едната страна, със сигурност, е подсигуряване на самите системи, на самите уебсайтове, платформи, които ще бъдат използвани за разпространяване на информация. Голяма част от пробивите, огромната част – може би 90% от пробивите стават, защото не са имплементирани точно тези добри практики.

Съжалявам, че ще го дам като пример, но вземете едни „Български пощи“ – нещо, на което станахме свидетели миналата година. Знаете какво влияние оказа върху България. В рамките на 2-3 месеца имаше затруднения в изплащането на пенсиите на възрастните хора. Всъщност, анализът показа, че там има поредица от допуснати грешки, свързани с архивните копия, със системите за сигурност. Ако ние спазвахме добрите практики, които отдавна са известни, ако бяхме инвестирали в киберсигурност, шансът да се случи това нещо е минимален. 

Второто направление обаче е малко по-трудно. Влиянието може да се одъществи именно през хората. Ето защо нашата насока трябва да бъде и към това допълнително да обучаваме и да научим нашето общество как да разпознава информация от дезинформация. Един от най-значимите примери за вмешателство през последните години, които видяхме, макар да няма още 100% потвърдени данни, на вмешателство на руския режим, беше с изборите в САЩ, когато беше избран Доналд Тръмп за президент. Данните до момента показват, че Русия, посредством голямо количество фалшиви профили в социалната мрежа Фейсбук, например, е успявала чрез своите ферми за дезинформация да публикува и популяризира такава информация, която да дискредитира единия кандидат за сметка на другия.

Представете си какво е, когато 4 милиона потребители започват да бълват една и съща информация, която именно е насочена в подкрепа на единия кандидат и в ущърб на другия. Тогава, когато един човек е уязвим и още не е взел своето решение и е податлив на такова вмешателство, тогава именно такъв тип атаки биха оказали въздействие и той би променил своето мнение.

За ролята на социалните мрежи в борбата с дезинформацията.

Фейсбук е платформа, която е по-популярна за по-възрастното население. Средната възраст на потребителите във Фейсбук е 47 години. В момента при подрастващите, абсолютен мастодонт е Тик Ток, в малко по-напреднала тийнейджърска възраст това е Инстаграм. Ние сме свикнали през последните години все а се оплакваме от Фейсбук. ЕС и САЩ, по скоро ЕС, постоянно да се вглежда в това какво не е направил Фейсбук, какво допълнително може да се направи. Не ги защитавам, не ме разбирайте погрешно. Със сигурност има какво да се желае, но и те направиха немалко.

Още от интервюто чуйте в звуковия файл.