Промените в пакта за миграцията и убежището - компромис, но не окончателен

Страните-членки на ЕС постигнаха споразумение за реформиране на общата система за предоставяне на убежище на  Съвет „Вътрешни работи“ в Люксембург. Решението бе взето с квалифицирано мнозинство. България гласува „въздържал се“. Реформата предвижда система за солидарност между страните членки при поемането на грижата за бежанците и ускорена процедура при разглеждане на молбите за предоставяне на убежище на някои мигранти на границите. Страните членки ще бъдат задължени да приемат известен брой от кандидатите, пристигнали в държава, подложена на миграционен натиск. Тези, които откажат да приемат мигранти, ще трябва да подпомогнат финансово подложената на натиск страна. Финансовата компенсация ще бъде по 20 000 евро за всеки кандидат за убежище, който не е бил пренасочен от държавата под миграционен натиск в друга страна-членка.

Запитана дали Полша и Унгария, които не желаят да приемат мигранти, ще се съгласят да плащат тези компенсации, еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон отговори:

“Тези неща не са единствени по рода си в тази политика. Всъщност, дори твърде често, когато постигаме заключение по ново законодателство, някои страни-членки са изключително против. Но когато то влезе в сила, разбира се, трябва да се прилага от всички. И в крайна сметка, Комисията като пазителка на договорите, е тази, която гарантира, че то се прилага и спазва.   

Тази увереност на комисар Йохансон обаче никак не съвпада с позицията на Полша. Премиерът Матеуш Моравиецки директно казва, че нито ще приема разселени мигранти, нито ще плаща компенсации:

“Възнамерявам да протестирам много категорично срещу това на Европейския съвет, както направих преди 5 години, наистина много категорично. И не само да протестирам – ние създаваме коалиция от държави. Със сигурност няма да се съгласим на диктат, напомнящ този на „Гражданска платформа“, заедно с Германия, който бе пренесен в Европа между 2016-та и 2018-та година. И ние защитихме Европа от това заедно с Чешката република и Унгария през юни 2018-та.  

България също има своите притеснения и те бяха изразени с вота „въздържал се“. По-късно министърът на вътрешните работи Калин Стоянов обясни:

 „Няма как да сме ангажирани самостоятелно в охраната на държавната граница, която е и европейска. Няма как да бъдем оставени сами да решаваме този проблем. Точно по тази причина ще гласуваме „въздържал се“. Ние търсим по-общ подход за решение на проблема, по-сериозна и гарантирана подкрепа от всички страни членки.

Ще бъде ли наистина по силите ни да се справим, след като върху нас ще падне сериозна тежест за обработка на исканията за убежище, питам Тихомир Безлов, главен експерт на програма „Сигурност“ в Центъра за изследване на демокрацията.

-  Аз не виждам точно разликата, ще видим тепърва как ще се дефинират детайлите. И сега, всъщност, се справяме сами. Има малък брой служители от ФРОНТЕКС, но като цяло България от началото на кризата с мигрантите – периодичните кризи през 2013-та година, се справя сама. Разбира се, тук трябва да отчетем и ролята на Турция в зависимост от отношенията ни с нея. Има разни интерпретации какво точно ще се случи след приемането на тази промяна. Основната, така да кажем, новост е, че се позволява на страните, които не искат да приемат мигранти, да плащат за това.

-  Това обаче го имаше и преди тези промени….

-  Да, само че не знам това да се е реализирало и някой да е плащал. Всъщност, голямата разлика в България е още 2015-та година, когато се обсъждаше вариантът да се разпределят квоти от мигранти, които влизат в граничните страни. Още тогава възникна тази тема какво точно правим с тези квоти и в каква ситуация ще е България, колко ще получи и т.н. Основният проблем на подобна договореност е, че вие за да имате мигрантска квота или някакви мигранти в България, те трябва да искат да останат у нас. Реалната ситуация е, че средната продължителност на преминаването на мигрантите, тоест оставането им в центровете за бежанци, е между 4 и 15 дни. Проблемът е следният – как точно тези хора, които са влезли в България нередовно, просто продължават на Запад. Или през Сърбия, или много малък процент през Румъния. И вие всъщност няма как да накарате тези хора да останат тук. Това, което се случва е, че те биват задържани от Граничната или Охранителната полиция, завеждани в центровете на дирекция „Миграция“ на МВР, тя ги води в центровете на Държавната агенция за бежанците и тези хора седят в отворен тип центрове. Тоест, вие не го държите в затворен център както, например, в Гърция и винаги може да напусне. Като си намери следващия каналджия, той просто си се качва на кола, автобус, камион и си заминава.

-  Как ще се отрази на бюджета ни, например, отказа да приемем мигрант от страна, върху която има миграционен натиск и това ни задължи да плащаме по 20 хиляди евро отказ на човек, както е заложено в промените?

-  Ние нямаме интерес да влизаме в такава дискусия. Това, което изглежда сме направили в момента и очевидно имаме някакви опасения и самият факт как министърът е гласувал, ние казваме: „Да, ние нямаме нищо против да приемем, проблемът е, че както в момента имате някакви центрове, вероятно можете да развиете някаква база, да я доразвиете, да инвестирате, но тези хора няма да седят тук“. Няма как да се конкурирате, така да го кажем, с например, Германия, Франция, Австрия, където има много по-високи източници на доход, много по-големи социални помощи. И, разбира се, мигрантите в огромния си процент просто отиват натам. Ако погледнете българските данни за миналата година – 2022-ра, българската агенция за бежанците е регистрирала около 20 хиляди лица. От тях около 16 хиляди са с прекратени процедури, защото просто са напуснали. Тоест, процедурата въобще не е завършила. В момента има един т.нар. пилотен проект с ЕС за бързо обработване на молбите за убежище и то им се дава буквално за два дни, тоест или ги отхвърлят, или ги приемат. Но това, което се случва е, че тези хора напускат по същия начин – независимо дали получат статут или биват признати за бежанци. Има известни разлики – например, сирийските мигранти изчакват в България, обикновено семействата си, защото знаят, че ще получат бежански статут, но след това просто заминават.

-  Все пак сме външна граница и няма да можем сами да устоим на този натиск, особено при процедурите за даване на убежище...

-  Масово процедурите се прекратяват. Няма какво толкова да обработите, защото този човек, защото този човек не чака да му разглеждат молбата.  Той просто си тръгва. Тъжното, проблемното за нас е следното – вие виждате, миналата година имахме огромен брой инциденти. Има 5 убити полицаи, които бяха свързани с преследвания в градове, по пътищата на страната и такива тежки инциденти. Имаме не знам всъщност колко починали бежанци. Тоест, има едни тежки конфликти – тези каналджийски групи вече не се подчиняват на полицията за разлика, примерно, от 2015-та година. Имате доста тежка ситуация на самата граница, вътре в страната при придвижването. После това, което се случва, след като тези хора бъдат задържани и прехвърлени в бежанските центрове, те отново ги напускат. Има случаи, в които те напускат по няколко пъти центровете, но общо взето, ако задържите въпросното лице, той може да бъде осъден. Но това се случва рядко. Това, което средният бежанец има като стратегия, минавайки през България е, че него никой няма насилствено да го задържи в страната. И по тази причина той смята, че тя се преминава относително лесно. Дори да бъде задържан на границата или вътре в страната, той бива настаняван в центрове от отворен тип и знае, че няма проблем да ги напусне.

-  До каква степен ние можем да приложим сътрудничеството си с трети страни при връщането на мигранти, които може и да не са техни страни по произход?

-  Не си го представям това точно как ще стане. Къде ще го върнете – в Пакистан или някъде в Африка? Коя е тази страна, която ще го поиска?

-  Има ли политически контекст, в който тези промени бяха приети, според вас?

-  Това, което реално се случва в ЕС в момента, според мен, е промяната в политическите партии, които управляват различните европейски страни. Има вълна от десни партии, които започват да доминират в ЕС и това започва да променя отношението към миграцията. Може да започнете от Швеция и да стигнете до Италия. Предстоят избори в Испания, където вероятно десните ще спечелят, крайно десните вероятно ще имат голямо присъствие. Гърция, която по времето на „Сириза“ – лявото правителство на Ципрас, имаше доста толерантност по отношение на бежанците, бе в крайна сметка заменено от дясно правителство, което има много рестриктивна политика към бежанците, включително е критикувано от ЕС. Така че това, което реално се случва в страните от ЕС е, че има едно отиване надясно и тази нагласа към рестриктивно поведение на страните към нередовните мигранти, се сблъсква все по-сериозно с администрацията на ЕС, която като цяло е с леви нагласи. Да го кажем така – десните правителства се фокусират върху националната сигурност, левите – върху човешките права.

-  По-скоро либералите…

-  По-скоро говорим за ляво либерални, защото имате и десни либерални, които са доста крайни по отношение на приемане на бежанци. И имате включително леви правителства, които се принудиха да прекратят миграционната си политика, като Швеция, например, просто заради капацитета да интегрират тези големи потоци мигранти, да ги наречем. Защото много малък процент от тези хора реално са бежанци с политически рискове. Огромната част – това и леви, и десни го признават, са икономически мигранти.

-  Предстои обаче Европейският парламент да си каже думата по промените. Според вас, той ще ги одобри ли?

-  Мисля, че се търси някакво решение, правят се опити за компромис. Но просто има прекалено много противоречия между тези леви и десни възгледи за миграцията в Европа. Тези противоречия ще продължат да имат проблеми с решаването. Ако се опитаме да дефинираме в какво се състои основният конфликт, примерно, ляво либералните възгледи са следните – влизат, примерно, в ЕС, да кажем, милион, милион и нещо мигранти годишно. Това за 10 години са 10 милиона и не е проблем за една огромна от гледна точка на демографията общност каквато е ЕС. Плюс това, той се нуждае от работна ръка, защото имаме застаряващо население. Това е идеята, че трябва да потърсим по-мека имиграционна политика. Тук обаче има проблеми – страни като Швеция, да кажем, приемаха мигранти, но това, което се случва е, че те се концентрират в големите градове. Там започват социални, криминални проблеми и съответно започват да печелят десните партии. Ако погледнете проучванията на общественото мнение в Италия и Гърция, те бяха много толерантни към пристигащите бежанци. Това се промени в рамките на 5-6 години. Почти нямате в Европа страна с приятелски нагласи към идващите мигранти. И основният проблем е, че хората, които идват, не са квалифицирани работници и не са образовани хора. И има огромен проблем с тяхната интеграция. Ако погледнете афганистанските мигранти, които минават през България, те са на когнитивно ниво 5-6 годишно дете, а са над 20 години. Той не познава часовника, не може да спи на легло, в стаите, в които ги настаняват, спят на земята и използват единия ъгъл за тоалетна. Тоест, трябва да вложите големи финансови ресурси, за да им промените поведението. А с по-възрастните никога не успявате да го направите. Тоест, вие имате хора, които не ви добавят стойност към националния продукт и вие трябва да извадите стойност от бюджета си, за да ги интегрирате поне минимално. И това е големият проблем и сблъсъка, който имаме с реалността.