Отношенията ЕС-Китай са „на кръстопът“

Китай е важен доставчик за редица сектори – от редкоземни материали и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници до лекарства. Беше предприета обаче първа конкретна стъпка срещу конкурентната държавна подкрепа за зелени технологии в Китай, въпреки че подобна има и в САЩ:

„Еврокомисията започна разследване за китайските държавни субсидии за електрическите превозни средства. Европа е отворена за конкуренция, но не и за надпревара за достигане на най-ниски равнища. Трябва да се защитаваме от нелоялни практики“ - тази заявка на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен от преди около три седмици предизвика недоволството на Пекин, защото разследването може да доведе до налагането на наказателни мита върху китайски автомобили, предлагани, в ущърб на европейската конкуренция, на по-ниска цена. Китайското търговско министерство осъди намерението като „явен протекционизъм“. Европейското издание „Политико“ отбелязва, че подобни разследвания обикновено траят около една година, което означава, че следващата Еврокомисия ще трябва да реши дали да започне търговска война с Китай, която би засегнала най-вече Германия. А въпросният сектор само ще расте – очаква се продажбата на електрически превозни средства да се увеличи с почти една трета само за тази година до 14 милиона единици на обща стойност 560 милиарда долара. Разследването срещу Китай е част от плана на Евросъюза за „намаляване на риска“ в отношенията – но без „разграничаване“.

„Китай изразява сериозното си безпокойство и силното си неудовлетворение от европейския план за антисубсидийно разследване на китайските електромобили. Надяваме се европейската страна да подходи към въпроса предпазливо и да продължи да поддържа един свободен и отворен пазар. Това е добре за европейските потребители, европейското зелено и нисковъглеродно развитие и световното сътрудничество по опазване на климата“, заяви китайският вицепремиер Хъ Лифънг в Пекин пред еврокомисаря по търговията Валдис Домбровскис, който, от своя страна, говори за големия търговски дефицит с Китай, който е достигнал почти 400 милиарда евро:

„Миналата година Европейският съюз регистрира рекордна двустранна търговия с Китай от 865 милиарда евро. Но при търговски дефицит от почти 400 милиарда евро за ЕС и ситуацията е небалансирана. Трябва да се защитим в ситуации, при които с нашата откритост се злоупотребява. Но подчертавам, че ЕС не се откъсва от Китай и няма намерение за това.“

От своя страна Йенс Ескелунд – председател на Европейската търговска камара в Пекин, също попита кой път ще избере Китай:

„Не може и двете, кое? Ще се съсредоточите върху засилване на националната сигурност и автономията и ще затягате регулациите за сметка на чуждестранните компании или ще се реформирате и ще се отворите? Въпросът ни е какви отношения ще имаме? Имаме ситуация при която Китай изнася около три пъти повече към Европа, отколкото Европа изнася към Китай. Достигнахме неустойчиви нива и това се превръща в политически въпрос. Надяваме се силно Китай да помисли как да възстановим баланса в отношенията си.“

Домбровскис повдигна и друг важен въпрос – че европейските компании поставят под съмнение бъдещето си в страната предвид строгото право в областта на сигурността и „политизираната“, по думите му, бизнес среда.

„Много компании се съмняват в позициите си в тази страна. Питат се дали отношенията, в които двете страни печелят, от последните десетилетия, няма да се превърнат в губещи идните години. Новите закони за външните отношения и срещу шпионажа притесняват силно нашата бизнес общност. Европейските компании не разбират напълно задълженията си – фактор, който силно уронва доверието и възпира новите инвестиции в Китай.“

За това говори и заместник-председателката на Европейската комисия Вера Юрова при посещението си в Пекин по-рано през септември:

„Никой не критикува китайските закони. Просто искаме да са ясни и относително лесни за изпълнение. Европейският съюз не иска да се разграничава от Китай. Но трябва да подобрим устойчивостта и конкурентоспособността си като намалим рисковете на икономическите ни взаимозависимости и да напреднем по въпросите, касаещи технологичната сигурност, за да останем конкурентоспособни и да защитим най-важните европейски интереси.“

На тези твърдения репликира говорителят на китайското външно министерство Уанг Уънбин:

„Китай не е източник на рискове, а твърда сила за предотвратяване и неутрализиране на рискове. Дали за поддържането на финансовата стабилност, ограничаване на инфлацията или при реакция по време на енергийни кризи и постигане на зелена трансформация, Китай е важен, готов да сътрудничи партньор, на Европейския съюз.“

Домбровскис заяви, че Брюксел и Пекин ще подновят периодичните дискусии по макроикономически и финансови въпроси. Едно от посланията на Домбровскис беше че както светът се нуждае от Китай, така и Китай се нуждае от света. И още за резултатите от визитата на европейската търговска делегация – от китайския вицепремиер Хъ Лифънг:

„Китай е готов да разшири вноса в ЕС и се надява, че европейската страна ще вдигне ограниченията за износа на високотехнологични продукти за Китай. Двете страни се споразумяха да ускорят процеса на достъп до пазара за европейски селскостопански продукти и повече висококачествени земеделски продукти да влизат на китайския пазар.“

Сред приоритетите на Домбровскис беше и войната в Украйна, която Китай отказва да осъди и се представя като неутрална страна, въпреки че предлага на Москва дипломатически и финансови възможности докато Русия е в международна изолация.

„Според международния закон Украйна има право да участва свободно в съюзи. В този контекст ни е трудно да разберем позицията на Китай. Войната е световна катастрофа, заради която се покачват цените на храните и енергията. Саботажът на Русия на износа на зърнени култури от Украйна вреди на развиващия се свят. Продоволствената сигурност е приоритет на Китай. В срещата с вицепремиера Хъ поисках засилване на сътрудничеството, целящо възстановяване на Черноморската зърнена инициатива, като се работи паралелно с Турция и ООН.“

Възможно ли е да бъде постигнато равновесие между икономическите интереси на ЕС и Китай? Отговорът на проф. Александър Алексиев от катедрата по Китаистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“:

„Нарастващата геополитическа и икономическа зависимост между ЕС и Китай като партньори намира отражение в съвместна стратегическа програма за сътрудничество между двете страни до 2020 г., която води до разширяване на сътрудничеството в много широк спектър от области, включително външна политика и политика на сигурност. Но старите отношения се влошават през 2022 г. и по-специално в резултат от позицията на Китай по отношение на руската агресия в Украйна, а също така и заради санкциите на ЕС в областта на правата на човека, но не последно място и заради икономическата принуда и агресия в Тайванския проток, което Китай демонстрира. Китай в момента се определя като системен съперник с нарастващо политическо влияние, което променя цялата структура на глобалното управление. Дисбалансът е доста голям. ЕС е голям играч, фактически с Китай са основни търговски партньори, както и със САЩ. Китай е вече вторият по големина търговски партньор на ЕС, след САЩ, с който включително има положителен, доста голям, търговски баланс.“

А какви са причините за огромния търговски дефицит, защо Китай купува по-малко от ЕС?

„Китай ще купува все по-малко, тъй като, както се знае, Китай е, да не кажем в рецесия, но има забавяне на икономиката. Този, в момента, период на намаляване на растежа, е една от причините той да купува все по-малко. Друга основна причина е вътрешната политика. Китай въведе нова политика на т.нар. „двоен цикъл“, който, практически, тласка икономиката към самодостатъчност. Според тази философия „големия цикъл“ означава огромната част от ресурсите Китай да си произвежда сам и да се самозадоволява с тях и само онези ресурси и елементи от икономиката, които той не може да произведе, да се внасят от чужбина по втория, допълнителен цикъл.“

Професорът по китаистика от Софийския университет Александър Алексиев анализира на какъв етап се намират икономическите отношения между Брюксел и Пекин:

„ЕС постепенно става твърде зависим например от редкоземните елементи или метали, от които се произвеждат батериите – ключовият компонент за електрическите коли и други превозни средства. Освен това ЕС разчита на близо 98 процента от доставките на редкоземни метали, в частност 93 процента от магнезия и 97 на сто от лития, на един-единствен доставчик – и това е Китай. Предвид политиката, която води Китай в тясна връзка с подкрепа на политиката на Русия и нейната погрешна война, и руския пример на превръщането на доставките на въглеводородите в оръжие, по същия начин има опасност и Китай да превърне тези свои важни елементи за производството на електрически превозни средства в инструмент, от който Европа да бъде зависима и с него да бъде оказван натиск. Президентът Си Дзинпинг иска страната му да има такива лостове, с които да може да въздейства върху международната система, за да може да налага дневния ред на своята страна.“

Обявеното от Урсула фон дер Лайен разследване на огромните държавни субсидии за китайските електромобили проф. Алексиев коментира така:

„ЕС не иска да повтаря грешката, която се случи със слънчевите панели, когато китайските производители се възползваха от европейските субсидии и това доведе до ликвидирането на местните производители и заместването им от китайски внос на евтини, субсидирани от Европа, слънчеви панели. Въпреки че имаме зелен преход към нисковъглеродни емисии, това не може да бъде за сметка на унищожаване на производства. В настоящата геополитическа среда ЕС не бива да се оставя да бъде зависим отново от външен доставчик. Разследването трябва да докаже, че Китай злоупотребява с цените като продава на ЕС коли с по-ниска цена от реалната, която струва те да бъдат произведени. Това обаче е много трудно доказуемо.“