Европейската комисия иска начало на преговори с Украйна и Молдова, еврокомисарят по разширяването - Северна Македония да приеме промени в конституцият

тема на Ангелина Пискова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Миналата седмица Европейската комисия препоръча на страните-членки да започнат преговори с Украйна и Молдова за присъединяване към ЕС при представянето на докладите си по напредъка на страните-кандидатки за членство в Общността. Еврокомисарят по разширяването Оливер Вархей пък поиска Северна Македония да приеме по-бързо промените в конституцията. За същото настоява и България и по-конкретно българите да бъдат вписани в документа като равноправна част с всички останали.

Председателката на Европейската Комисия Урсула фон дер Лайен обяви решението след заседанието на еврокомисарите в сряда:

Комисията препоръчва Съветът на ЕС да започне преговори за присъединяване с Украйна и Молдова. Комисията също така отправя препоръка към Съвета да започне преговори с Босна и Херцеговина, когато бъде постигнато необходимото изпълнение на критериите за членство, както и да даде на Грузия статут на кандидат-член при положение, че бъдат предприети действия за реформи в определена насока.

Фон дер Лайен уточни, че преговорите могат да започнат веднага след Европейския съвет през декември, ако лидерите дадат зелена светлина за това.

По-късно, по време на дебати в комисията по външни работи на Европейския парламент, евродепутатът Илхан Кючюк от "Обнови Европа", който е и докладчик за Северна Македония, призова всички партии в Северна Македония да подкрепят промените в конституцията, на което еврокомисарят по разширяването Оливер Вархей отговори:

Конституционната реформа е най-голямата спънка за Северна Македония да се движи напред. Сега трябва всеки, който се смята за отговорна част от политическия пейзаж на страната, да помогне за тази цел. Но това не може да стане без нейния парламент, затова искаме всички в него да направят тази стъпка напред.

Доколко е възможно да се постигне съгласие от европейските лидери за започване на преговори с Украйна през декември при положение, че това решение изисква единодушие, е първият ми въпрос към Кючюк:

Тоест, перифразирано, единственият начин това да не се случи, е ако Виктор Орбан каже, че не трябва да се случи. И Фицо към настоящата ситуация. Но политическата воля е ясна - в доклада на Европейската комисия по темата за разширяването бе изказано и написано преди това много ясно, че ако трябва да търсим някаква новина, то, всъщност, новините са две. Едната, по-голямата новина, е започването на преговори на Украйна и Молдова и другата е даването на статут, разбира се, под едно голямо условие, за Босна и Херцеговина и Грузия. Аз мисля, че е време и е наложително ЕС да бъде много последователен и посланията да бъдат еднопосочни затова, че Украйна цивилизационно принадлежи към Европа. Обаче след това да се сложи още едно изречение: "Ние имаме отговорност към бъдещето на тази държава". И тази отговорност не се ограничава само в териториалната цялост и в помощта, която ЕС дава, но тя трябва да бъде далеч по-сериозна и обвързваща, а именно с перспектива - тя да бъде част от Европейския съюз. Разбира се, че дебатът ще бъде сложен, голям, задълбочен - дали ЕС трябва да се разширява, когато не е реформиран, но посланието през декември трябва да бъде ясно. Иначе, цялата идея за геополитически Европейски съюз, без да се осъществи тази геополитика реално в конкретни действия спрямо Украйна, губи своя смисъл.
Унгарската евродепутатка Кинга Гал обаче каза, че това няма да се случи, докато Украйна е във война. Дали това може да се обясни само с нейната близост с премиера Орбан или и с нещо друго?
Тя идва от въпросната партия "Фидес". Разбира се, че Орбан е политическият й шеф и тя говори по този начин. Никой не говори Украйна да бъде приета днес или утре в ЕС. Говорим за започване на преговорен процес, който ще бъде дълъг - има отваряне и затваряне на клъстъри, неслучайно върховенството на правото е от особено значение, тъй като в него се включват и правата на малцинствата. Там Унгария традиционно изразява своите притеснения. Тук България също трябва да бъде много активна, за да защити правата на онези хора, които се определят като българи и имат българско етническо самосъзнание, живеейки на територията на Украйна. И аз виждам момент на държавническа политика от страна на Унгария, която ми се струва, че може да бъде последвана и от България. Всичко това далеч не означава, че не трябва да се даде политическият знак, не трябва да се подпомогне Украйна в нейния опит да скъса със своето минало и да започне нова страница - следвоенна, която да бъде много по-сериозно обвързана с ЕС. Има много примери, нека да припомня един, който не е безспорно най-успешният - как Кипър беше приет в ЕС. Как се случи обединението на Германия, но преди това една част от нея беше приета за член на НАТО. Тоест, в международните организации има такива практики, които са се случвали.
Тоест, това, което ни казвате е, че една част от Украйна може да бъде приета, но не и тази, в която има военни действия или да кажем, е спорна територия?
Безспорно, когато тече война, тоест има горещ конфликт или има замразен конфликт, ЕС винаги е предпочитал тези конфликти да бъдат разрешени, за да не ги вкарва в своя собствен дом. Но в конкретния случай правя категоричното изказване - не говорим за Украйна член на ЕС на 1 януари 2024-та година. Говорим Украйна да получи достатъчно сериозни политически гаранции, които да бъдат подплатени с политики и финансов ресурс от декември 2023-та година. Процесът на обвързване, процесът на преговори ще продължи доста дълго време и всички знаем това. Украйна е голяма държава, ще трябва да говорим за бъдещето на общата селскостопанска политика със сигурност - нещо, което касае и нея, и самия ЕС и всички останали политики, които ще дадат отражение при едно евентуално следващо разширяване на ЕС. Нека да припомня, че днес ние водим разговори или сме се обвързали с 10 държави. Те са на различно ниво - някои са кандидатки, други са в преговорен процес много дълго време, трети искат да имат статут на страни, които преговарят с ЕС, но ние имаме отношение, което е сериозно, задълбочено и е ангажиращо към тези държави.
И все пак възможно ли е да очакваме вето от страна на премиерите Орбан и Фицо в опит нещо срещу техния глас да бъде изтъргувано?
Това е големият въпрос - Европейският съвет се превърна най-вече в място на търгуване. А идеята на Съюза е друга - да бъде общ пазар, да бъде Съюз на ценности преди всичко, а не кой ще вземе повече за своя собствен национален интерес и как ще го продаде в своята собствена столица. Орбан дълго време обяснява на своите граждани, че е победител в европейския дебат. Как побеждаваш, когато на европейския континент има война? Как успяваш да победиш, когато хора умират всеки ден? И това не е разумната, отговорната политика. Големият въпрос, който днес повече от всякога трябва да дискутираме, е дали самият ЕС с идеята за сериозна собствена геополитическа ориентация е в състояние да взема големите, важните решения при ситуация на абсолютно съгласие на всички държави. Моят отговор е: "Не, не можем да продължаваме така". Ако единодушието продължи да съществува като начин на вземане на решения във външната политика на ЕС, той ще загуби своя политически и морален авторитет. Винаги ще има някой Орбан, ще се появи някой Фицо, ще има трети или четвърти, който ще иска да подрони авторитета на ЕС, за да се покаже, че стои по-високо от европейската идея. Извинете, но никой не стои по-високо от мира, никой не стои по-високо от това правото на един народ да определи своята собствена съдба - било то Орбан, било то Фицо или който и да било диктатор в бъдеще.
Това обаче изисква промяна в договорите...
Така е, затова имахме и конференция за бъдещето на Европа. Затова този дебат трябва да бъде воден в своята концентрираност, още повече по време на европейските избори. Не да си говорим колко много ни е отнел ЕС или каква идентичност ни налага. Видя се, че всички тези аргументи са незначителни - нито някой ни налага какви да бъдем, нито някой ни отнема. Точно обратното - ЕС е преди всичко Съюз на ценности и на възможности. И в България също трябва да се концентрираме върху това - да не гледаме на Съюза като на спирачка. Знам като говорим за промяна на начините на вземане на решения във външната политика какво ще ми кажат - Северна Македония ще се промуши от задния двор в ЕС. Никой не е казал, че единственото решение е две/трети като начин на вземане на решение - може да бъде 27 минус едно, може да бъде 27 минус две. А и нека да не заблуждаваме уважаемата аудитория - когато става въпрос за политиката по разширяване в нейния финален етап, тоест, на приемане на страни-членки в ЕС, винаги консенсусната позиция е била, че с единодушие трябва да се вземат тези важни решения. Защото те променят и самата архитектура на ЕС като начин на решение, финансова обезпеченост, дългосрочни политики и, разбира се, ангажимент към обществата на тези държави, които ще принадлежат към самия ЕС.
- Тези дни се чуха призивите да бъдат направени промените в нейната конституция, а вашият колега Ангел Джамбазки каза, че това е трябвало да стане още преди една година. Докъде стигна Северна Македония в това отношение?
В много телеграфичен стил бяха направени предложения от страна на Министерския съвет на Северна Македония, бяха поставени на дискусия в Народното събрание на страната и се видя в един много кратък период, че няма политически консенсус, че една от партиите - ВМРО, подкрепена от Левица, не подкрепя тези предложения. Въпреки че през годините съм бил много сериозен радетел Северна Македония да бъде част от ЕС, аз продължавам да смятам, че всяка държава носи отговорност за своята собствена съдба. Имаме много примери от нашата близка история. Ако политическият елит към онзи момент не беше в състояние да вземе важните решения - да се обединят комунисти, превърнали се в социалдемократи, либерали, десни политически партии и да кажат, че пътят на страната минава през консенсуса и минималното съгласие - да се съгласим, че трябва да бъдем част от НАТО и ЕС, днес съдбата на България щеше да бъде коренно различна. И за съжаление тя нямаше да бъде по-добра, а много по-лоша. Но ние направихме този важен избор. Сега Северна Македония на ниво политически елит, академична общност, общественост, трябва да проведе този разговор със себе си. Дали иска да продължи напред към европеизирането на страната или да избере по-различен път, който ще я отведе към сенчестите истории на Балканския полуостров. Пътят е ясен - дали иска да бъде с Черна гора и Албания или иска да влезе в групата със Сърбия и Косово, които имат нерешени двустранни въпроси.
Доколко е възможно да очакваме, че тези промени ще бъдат направени в близко бъдеще?
Не съм много оптимист, защото изборите в Северна Македония наближават. Но няма да спирам да призовавам и да водя активна комуникация - и публична, и дипломатически усилия затова двете политически партии - СДСМ в най-общ план и ВМРО да седнат и да се разберат за бъдещето на страната. Тук има само губещи, държа да го подчертая - ЕС, Северна Македония, но и България, защото България е и съседна, най-близката държава на Северна Македония. Нашият стратегически интерес трябва да бъде Балканите в цялост да бъдат част от НАТО и ЕС. Това означава сигурност, просперитет и общи ценности и стандарти.
Интересно е, че Северна Македония не спазва европейската линия само при вписването на българите в конституцията. Иначе се присъединява към санкциите срещу Русия и осъществява реформи в ключови сектори. На какво се дължи тази съпротива изключително срещу българите - само на пропагандата или има и друга причина?
В този сложен разговор ние трябваше да стигнем като общества - българското и македонското, до едно голямо заключение - че нещата, които ни обединяват, са много повече от тези, които ни разделят. Но разговорът минава през много трезвата оценка на това, че сме имали общо минало, заедно с това обаче искаме да имаме и общо бъдеще. Това не е лесен разказ. По-лесен е гръцкият разказ и той се реализира политически с Преспанското споразумение. Нашият разказ не се случи, защото имаше хора и от двете страни - и от Северна Македония, и от България, които не искаха този разказ да бъде положителен. Той е европейски и е прекалено добър за тези, които искат дестабилизация в регионален и европейски контекст. Омразата да се налага като политическа доктрина се оказа преобладаваща и в България, и в Северна Македония. На мен ми се иска другият разказ да беше спечелил. Не че съм се отказал да го разказвам, но към настоящия момент намирам по-малко и по-малко съмишленици.
Тъжно звучи...
Така е, но трябва да се констатират тъжните факти. Това е моментната ситуация към 2023-та година.
Има ли реална опасност една такава доста сериозна територия като Северна Македония, Сърбия и Косово да бъде обхваната от по-различно влияние и да остане като вбит клин на Балканите?
То не е излизало това влияние, въпросът е да не му се дава преимущество.

Европейската комисия иска начало на преговори с Украйна и Молдова, еврокомисарят по разширяването - Северна Македония да приеме промени в конституцията си