Бъдещето на ЕС е зелено

ЕС има едни от най-силните закони за климата, които предвиждат намаляване на емисиите парникови газове. Те са с една трета по-малко днес спрямо 1990 г., въпреки че за същия период средният БВП е нараснал с над 60 процента. Освен това ЕС е най-големият донор на финанси за справяне с промените в климата. ЕС обаче е само едно парче от пъзела, тъй като емисиите от континента са едва око 7 на сто от световните. 

С около 80 000 участници, тазгодишната конвенция на ООН за изменението на климата е най-мащабната подобна среща на върха. Постигане на съгласие по рамково споразумение за сигурното бъдеще на света и за предотвратяване на сериозни щети заради изменението на климата, както и защитата на биоразнообразието са само част от надеждите, възлагани на форума, на който имаше силно европейско присъствие.

Плановете на Европейския съюз са вместо да се субсидират изкопаемите горива – нефт, природен газ и въглища, да се създадат нови икономически възможности и работни места, благодарение на технологиите за възобновяема енергия, да се инвестира в тях, като едновременно с това се подобри качеството на въздуха. Германският евродепутат от Европейската народна партия Петер Лизе, който е и главен преговарящ от Европарламента за реформата на системата за търговия с емисии, обясни, че настоящата инфлация се дължи на закъснението в инвестициите във възобновяема енергия, както и че Социалният фонд за климата ще осигури подкрепа за уязвимите хора по време на зеления преход. И още:

„Имаме закон за климата, който правно обвързва климатичната неутралност с 2050-а г. Имаме цел за намаляване с 55 процента през 2030 г., но заради законодателството ще имаме дори 57 процента, така че ще преизпълним целта. И са обхванати всички сектори. Инвестиращите в нови технологии ще бъдат възнаградени, а за производителите на стомана или химикали, които не вземат предвид ефекта върху природата, ще има затруднения. Освен това, когато китайска стомана идва в Европа, ако производството й е без нулеви емисии, ще трябва да се плаща такса на границата, което би трябвало да служи за мотивация за обезвъглеродяване.“

На климатичните преговори в Дубай присъстваха председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел:

„Днес, ЕС е лоялен и ангажиран партньор, защото Земята не принадлежи на нас, а на децата ни. И това не е рекламен лозунг, а екзистенциалната реалност. Следващото десетилетие е от решаващо значение. Мобилизирани сме на 100 процента да работим с всеки от вас, за да защитим човечеството.“

„Но знаем, че е необходимо повече. Необходимо е да реформираме международната финансова система. Трябва ни силен пазар на зелени облигации и повече оценяване на въглеродните емисии. Призовавам всички да включат тези цели в окончателното решение на форума. Защото това би изпратило силно послание към инвеститорите и потребителите. Няма съмнение – бъдещето на енергията ще бъде чисто, тя ще бъде достъпна и ще се произвежда близо до нас.

На форума Урсула фон дер Лайен постави началото на глобална инициатива с участието на 118 държави за утрояване на мощностите за възобновяема енергия до най-малко 11 теравата и удвояване на мерките за енергийна ефективност от около два процента годишно до четири на сто до края на настоящото десетилетие.

„За някои държави цената на капитала за възобновяеми източници е възпрепятстващо висока. Така че трябва да отключим необходимата финансова подкрепа за държавите, които се нуждаят от нея. Така че съм доволна да обявя, че през следващите две години ЕС ще инвестира 2 милиарда и 300 милиона евро от европейския бюджет в подкрепа на енергийния преход за нашите съседни страни и по света.

На този фон еврокомисарят по климата Вопке Хьокстра почерта:

„Другите не могат да се крият зад идеи от миналото и трябва да поемат отговорност. Подкрепям това и то предполага онези, които могат да платят, да трябва да платят, че онези, които замърсяват много, трябва да поемат отговорност. Определени страни, и аз скоро бях в една от тях – Китай, отбелязаха огромен икономически напредък и развитие през последните десетилетия. И с тази сила, с това благоденствие, идват и отговорностите.“

За Николай Петков постигането на климатичните цели е важно:

„Според мен, въпреки всичко, на този етап, има оптимистични сигнали от конференцията. Отново на дневен ред е целта за постепенното преустановяване на емисиите на изкопаеми горива и дали те трябва да бъдат намалени и прекратени. Това е според мен най-важният въпрос, ако искаме изобщо да изпълним целите на Парижкото споразумение или поне да се доближим до тяхното изпълняване. За България наистина нещата се случват може би малко бавно в някои отношения. Наистина може би политически волята не достига изцяло, макар че все пак има напредък. Едно е какво е заявено на тези конференции и какво реално се изпълнява. Аз не мисля, че, особено в дългосрочен план, ще има съществено ощетяване на данъкоплатците. Дългосрочно даже ние ще бъдем на печалба, няма да бъдем на загуба.“

Pexels/Singkham

Посланията и инициативите на Европейския съюз на КОП28 в Дубай оценява Десислава Микова от „Грийнпийс България“:

Европейският съюз наистина демонстрира ценно лидерство на глобалната сцена. Въпросът е, че след такива декларации и обединения, истинската работа започва когато политиците и делегатите се върнат обратно в своите държави. Едно нещо са обещанията, друго нещо е реализацията им. Виждаме например в нашата държава България, че има наистина огромен скок в инсталирането на нови мощности за възобновяема енергия в последните две години, най-вече слънчева енергия. Трябва да отбележим обаче, че все още достъпът на гражданите, на индивидуалните домакинства, до такъв тип решения, не е достатъчно насърчен и в известна степен ограничен. Има огромен потенциал в урбанизираните части на България, в градовете, който е все още нереализиран, например с покривни инсталации за производство на енергия за собствени нужди. В този смисъл много държави в Европа са значително по-напред от България, имат много добре развито законодателство и можем да почерпим много опит от тях и е въпрос на воля такива решения да бъдат въведени ефективно и за българските граждани. Една възможна мярка би била общината и местните общности, местните хора, да имат възможност за дялово участие в такива проекти, за обсъждането на такива проекти още в зародиш, така че да участват, но такъв вид партньорства не са много добре, и дори никак, регулирани в България все още. Вероятно има проекти, при които опасенията на хората са основателни, но вероятно има и много хора, които стават жертви на дезинформация.

Планира се ЕК да финансира изграждането на водородопроводи, включително такъв между Солун и София, а на КОП28 България и още над 20 държави приеха декларация за тройно увеличаване на дела на ядрената енергия. Какъв е вашият коментар на тези инициативи?

„Въпросите са доста. Най-вече те са свързани с финансирането, тъй като построяването на нови ядрени мощности е изключително скъпо и отнема много време. През последните години всички подобни проекти не са се случили във времевата и финансовата рамка, в която са били предвидени, тоест имали са нужда от повече време и от повече пари. В същото време необходимостта от решения сега и в следващото десетилетие, е наистина голяма и тя е възможна чрез друг тип решения, доста по-гъвкави, които биха имали резултат по-скоро. Такъв тип се възобновяемите източници на енергия и решенията за съхранение на енергия, като например соларна топлофикация, която използва летните горещи температури, за да загрее водата, която в последствие, през зимните месеци, се използва за топлинна енергия в определена топлофицирана общност. Такъв тип сезонни решения, както и енергийна ефективност, са решения, които с доста по-малко средства ще осигурят ефект веднага.“

Според вас кой е най-големият проблем пред зеления преход в момента – финансов, технологичен или политически?

„Най-напред бих казала политически, защото има технологични решения, които можем да приложим. Има и финансов ресурс, който може да бъде мобилизиран, но липсва политическа смелост, за да се приложат тези решения и да се скъса със зависимостта от лобитата на изкопаемите горива, които са доста силни в момента. Липсва и политическа смелост да се прекратят субсидиите за замърсяващите производства от изкопаеми горива.“

Страховете на българите, свързани със зеления преход, най-вече изглеждат, че са от обедняване, по-конкретно – инфлация и загуба на работни места. Има ли опасност европейците да платят тази висока цена, на фона на неангажираност на другите големи играчи, като САЩ и Китай?

„Бих предложила да разглеждаме въпроса не само какво взима зеленият преход, но какво можем да спечелим от него или какво ще загубим, ако не го реализираме, защото ние вече живеем в условията на климатична криза. Последната година много ясно го показа, включително на територията на България с унищожителните валежи по Южното Черноморие, които дори взеха жертви, заради циклона Даниел, който предизвика още по-опустошителни наводнения в нашите съседни държави. С безпрецедентните пожари на юг от нашата граница – в Гърция беше най-големият горски пожар, регистриран в Европа. Това са все последствия на климатичната криза. Това са явления, с които ще живеем все повече в близките години. И ако не действаме, ако не трансформираме икономиката и енергетиката си, така че от една страна да спрем разгръщането на климатичната криза в още по-големи мащаби, а от друга страна – да се адаптираме към новата реалност, за която, до голяма степен, човечеството само е отговорно, наистина сме изправени пред голяма криза. И възможността, която ни дава зеленият преход е именно да планираме как да трансформираме икономиката и енергетиката си, така че да продължим да функционираме и общностите ни да бъдат възможно по-устойчиви както на такива явления, така и на сътресения като инфлация. Ако се върна отново на примера с енергийните общности и производството на енергия за собствени нужди – има много примери от такива общности в Европа, чиито сметки за енергия не се промениха по време на енергийната криза през последните две години именно заради производството от възобновяеми източници, което беше предвидимо и на предвидима цена. Такъв тип производства имат доста ползи и е важно да говорим за тях. От тези ползи могат да се възползват и хората във въглищните региони, които са особено засегнати от трансформацията на енергийния сектор.“


По публикацията работи: Силвия Петрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!