Украйна отбеляза мрачна втора годишнина от началото на войната
Политологът Петър Чолаков е скептичен, че през 2024 г. ще станем свидетели на обрат във войната
-
Материал на Росина Петрова
Въпреки трудното положение, в което се намира, Киев отправи ясно послание, че няма да се откаже да защитава своята независимост и отново настоя за боеприпаси и техника, за да може да се отбранява. Президентът Володимир Зеленски:
"Всеки нормален човек иска войната да свърши, но никой от нас няма да позволи да настъпи край на нашата Украйна. Ето защо към думите "край на войната" винаги добавяме "при нашите условия" и думата "мир" винаги върви със "справедлив". Затова в бъдещата история споменаването на Украйна винаги ще върви с думата "независима".
В навечерието на годишнината от войната Запада даде няколко символични знака. ЕС одобри 13 пакет санкции спрямо Русия, САЩ и Великобритания също се включиха в клуба на новите ограничения.
Бяха подписани и редица двустранни споразумения за сигурност между Киев и страни от НАТО. Те имат за цел да укрепят сигурността на Украйна, докато тя стане член на Алианса - нещо, в което генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг не се съмнява, като въпросът, по думите му, е "не е дали, а кога".
В знак на солидарност с Украйна четирима западни лидери посрещнаха втората годишнина от войната в Киев. Това бяха премиерите на Италия, Канада и Белгия и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Не сме се изморили да помагаме на Украйна - беше посланието на Фон дер Лайен:
"Днес сме тук, за да ви кажем, че Европа ще продължи да стои на ваша страна толкова дълго, колкото е необходимо - с повече финансова подкрепа, повече боеприпаси, повече обучение на войските, повече въздушна отбрана и повече инвестиции в отбранителната индустрия на Европа и Украйна."
В подкрепа на Украйна, на 24 февруари стотици българи и украинци се събраха на демонстрации в различни градове на страната. "Несправедлива война. От Бердянск съм. Ние сме в окупация от самото начало. Искам цяла Украйна да бъде освободена“. "Войната е по-близо, отколкото си мислите. Това е опасност, защото не знаете къде ще спре Путин", казаха включили се в демонстрациите в София, Велико Търново и Русе.
Мрачната годишнина съвпадна със смъртта на руския опозиционер номер едно Алексей Навални - смърт, определяна като политическо убийство. Съпругата на Алексей Навални - Юлия, обяви начало на политическата си кариера като заяви, че ще продължи делото му: "Най-важното нещо, което можем да направим за Алексей и за себе си, е да продължим да се борим още повече, по-отчаяно и по-яростно отколкото досега."
Смъртта на опозиционера предизвика остър отзвук от западните страни, които призоваха Москва да позволи независимо разследване. Председателят на комисията по външни работи на Европейския парламент Дейвид Макалистър посочи:
"Toй пожертва живота си, за да продължи борбата за освобождаване на Русия от сегашния зъл, брутален и корумпиран режим. Съвсем очевидно е, че отговорността за смъртта му носи Путин, както и руските власти. Първата важна проверка за руската опозиция ще бъдат т.нар. президентски избори, преди които репресията над опозицията в Русия достига нива, невиждани от най-тъмните времена на Съветския съюз."
Смъртта на Навални беше съобщена ден преди началото на предизборната кампания за президентския вот в средата на март. "Не признавайте Путин за легитимен президент на Русия след изборите", заяви ръководителят на фонда за борба с корупцията "Навални" Леонид Волков.
Той припомни, че фондът е изготвил списък с над 7 хиляди души, близки до режима на Путин, повечето от които ЕС не е санкционирал и критикува Брюксел, че не прилага достатъчно силен натиск:
"Ние изготвихме списъка през април 2022-ра година, два месеца след пълномащабната инвазия в Украйна - може би най-голямото и широкомащабно престъпление на Путин. През май, за което сме благодарни, Европейският парламент гласува резолюция в подкрепа на този санкционен списък на фонда за борба с корупцията. Изминаха почти две години и нищо не се е случило."
Политологът Петър Чолаков е скептичен, че убийството на Навални може да бъде повратна точка и катализатор за промяната на вътрешнополитическата ситуация в Русия:
"В условията на един репресивен режим, какъвто е режимът на Владимир Путин, който през последните години стана още по-репресиран, малко вероятно е, според мен, дори мъческата смърт на Алексей Навални да има, за съжаление, особен ефект върху раздвиждането на опозиционните пластове в Русия, в руското общество. Това, което можем да кажем към момента като числа, като данни е, че от едно население на Русия, което е над 140 млн. души, едва около 400 човека изразиха някаква форма на възпоменание, протест във връзка със смъртта, убийството - мисля, че това е точната констатация за руския опозиционен лидер Алексей Навални, който, знаете, почина в Сибир в заточение, практочески."
По думите му политическите убийства и репресиите са нещо обичайно в Русия:
Убийствотo на Немцов през 2015 г. и досега не се знае кои са убийците. Разбира се, физическите убийци нямат чак такова голямо значение. Едва ли за някой има голямо съмнение, че поръчителите са най-високо в държавата. Немцов беше спряган за един от наследниците на Борис Елцин. В крайна сметка Путин е този, който се наложи. През 2006 г. беше убийството на известната журалистка Политковская, чието убийство беше на рождения ден на диктатора Владимир Путин. А след започването на войната срещу Украйна, всъщност, репресиите станаха още по-интензивни - не само конкретни политически противници, но и всякакви бизнесмени и олигарси, които по някакъв начин се опитаха да своенравничат, бързо бяха ликвидирани.
Според политолига промяната в Русия едва ли може да дойде отвън:
Ако има някаква заплаха за режима на Путин, тя ще дойде по-скоро от неговото близко обкръжение, тип “дворцов преврат”, но като че ли, засега, това по-скоро не се очертава. Да, отвън, емигрантите, хората, които се противопоставят на режима, ще продължават да говорят, ще продължат да бунят духовете, но ако "крак" не е "стъпил" на самата руска почва, който да действа там и да се опита да се организира, защото, в крайна сметка, политиката е въпрoс на организация, въпрос на финансиране, как ще се случи тази организация и как ще дойде това финансиране в една страна, която е в такъв много зловещ и жесток политически режим?! Според мен, това много трудно би могло да сереализира на практика.
Петър Чолаков смята, че през настоящата година няма да има решаващ обрат във войната в Украйна:
"Разбира се САЩ и ЕС са тези, които биха искали да видят разгрома на Русия на украинска територия. Едва ли някой си прави илюзии, че апетитът на Путин ще спре до Украйна. Не мисля, че през 2024 г., освен ако няма някакви изненадващи обрати, ще може да бъде разрешен този конфликт."
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!