"Храна или отопление?", няма да се питат тази зима домакинствата в Източна Европа, но в Западна ще се

"Българските домакинства, както и европейските домакинства, трябва да се ограничават зимно време, когато, независимо от това, че цените на електрическата енергия в България не се повишават, разходите за електрическа енергия се повишават и на фона на другите повишени разходи това неминуемо се отразява на домакинствата". 

Това каза експертът от Българския енергиен и минен форум Антон Иванов, запитан дали и ние като потребители ще се изправим този сезон, както други из Европа пред избора "Храна или отопление?"

"Най-малкото не сме изправени пред него толкова, колкото бяхме изправени миналата или по-миналата година, т.е при нас нямаме промяна в този аспект", каза анализаторът в коментар на материал под заглавие "Heating or eating: an unpalatable choice", разработен от международния нюзрум на "Евранет Плюс", в който се говори за "неприятния избор", който очаква тази зима част от хората, ползващи ток и природен газ на Стария континент. 

Ние обаче, не сме сред тях, защото "токът за бита няма увеличение в ценово изражение в България, тъй като мисля, че сме единствената страна в ЕС, която запази регулирания си пазар", каза Антон Иванов: 

"В този смисъл битовите потребители са защитени от скокове на цените, но онези, които са избрали да се отопляват на електрическа енергия – те наистина ще трябва да посрещнат по-високи сметки, което в някои домакинства вероятно ще ги постави пред по-труден избор", предупреди експертът.

В разработката се напомня и за призива от ноември от Страсбург на евродепутатите към Европейската комисия – за действия за справяне със скока на цените, товарещи бюджетите на домакинствата. 

Дадени са примери с държави, въвели данъчни облекчения, субсидии и ценови тавани за овладяване на кризата по места.

Сред тях са Варшава, където имаме замразяване на цените на енергията "за период от девет месеца през 2025 година", както казва полският министър на околната среда Паулина Хениг-Клоска, и Виена, чиито мерки Каролайн Нвафор от Австрийския фонд за климата и енергията обобщава така:

"За справяне с енергийната бедност, федералното правителство предлага три програми: едната е "енергиен чадър", втората е "Чисто отопление за всички" и третата е "Пестене на енергия в дома", по която всеки може да получи безплатно енергийни съвети или да замени един или два стари домакински уреда, включително хладилник или печка".

Напомня се и за очакван скок в цените в Австрия заради изтичащата т. нар."спирачка на цената на електроенергията".

"Румънците не трябва да се притесняват за сметки си при по-ниски температури! Газ ще има! Ще има и таван над сметките, включително и за тока", обещава министърът на енергетиката на Румъния Себастиан Бурдуя, а гръцкият му колега Теодорос Скилакакис напомня за съвместна инициатива на двете страни с нашата – отново за намеса на ЕК, но за справяне с по-високите цени на енергията в Източна в сравнение със Западна Европа:

"Свидетели сме на феномен в Югоизточна Европа, включващ  този път Австрия, а цените са абсурдни! Влияние оказват няколко фактора, сред които липсата на междусистемни връзки със Западна Европа, която е пълна с евтина енергия и алгоритъм за кабелите. Нуждаем се и от инструмент, който да не позволява свръхпечалби за сметка на потребителите и бизнеса".

По повод данъка върху свръхпечалбите, генерирани от производителите на електроенергия, Антон Иванов каза, че "това е мярка, която вече е приложена, а в България и продължава да се прилага", както и предупреди, че "всеки данък има своите положителни и отрицателни страни":

"Това е една допустима, разумна мярка, когато на пазара енергията е твърде скъпа, а пък производствените разходи при определени производители не са толкова високи. Но за всеки производител трябва да има много ясен анализ, система за одит на производителите, така че наистина те да бъдат облагани за свръхпечалба, а не при някои от тях да се получи, че са наказвани за това, че участват на пазара".

Експертът от Българския енергиен и минен форум сподели и подробности относно предложенията в писмо до ЕК на Букурещ, Атина и София:

"Трите страни призоваха да се ускорят проектите от взаимен интерес, които да увеличат капацитета на междусистемните връзки на границите по Унгария, Словакия и Словения, които в момента са критичните звена, но това ще отнеме време. Другата мярка е по-задълбочен анализ на пазара на електрическа енергия в Европа, така че да не се допускат ценови скокове в определени пазарни зони".

За регулиране на европейския енергиен пазар призова и германският евродепутат от Левицата Мартин Ширдеван:

"Нуждаем се от стратегическо регулиране на този пазар в дългосрочен план. Нуждаем се и от инвестиции във възобновяеми енергийни източници".

"Единствените големи пазари в ЕС, които не са регулирани като фондови борси - това са пазарът на електроенергия и пазарът на природен газ. И според Европейския орган за ценни книжа и пазари, това са единствените два пазара, които използват типични борсови механизми. Кога ще имаме предложение за борсова регулация на тези пазари, така че да има прозрачност и предвидимост, а и да знаем как се продава ток и газ в ЕС, както и на кого?", попита румънският евродепутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Дан Ника.

"Пазарът на електрическа енергия има две особености, които според мен от инженерна гледна точка не позволяват да бъдат приложени всички онези възможности, които ги има на фондовите борси", каза експертът Антон Иванов, както и уточни: 

"Първата е, че електрическата енергия все още не може да се съхранява за дълго време, т.е. тя се произвежда и потребява на момента. Няма стоки на фондовите борси, които да се произвеждат и да се ползват на момента. Има такива, които се продават, естествено, но това са продукти, които не се ползват от краен клиент".

"Втората особеност на електрическата енергия е именно възможностите за доставка до крайния потребител в различни точки на пазара, които, както казах, не са осигурени. За разлика от фондовите борси, на които търгуваме продукти, които във всеки един момент могат да се окажат в портфейла на всеки един краен клиент в Европа и това става за магически секунди. За електрическата енергия това е невъзможно!", каза експертът, според когото, ако се приложат механизми подобнина тези на финансовите борси по отношение на електрическата енергия те "по-скоро ще доведат до допълнителни проблеми, отколкото да решат тези, с които сега се сблъскваме".

А имаме ли основания да се притесняваме от сериозна енергийна криза у нас през тази зима?

"Енергийната криза е свързана със сигурността на доставките, т.е. хората - особено онези, които са се насочили към отопление на електрическа енергия, повишават своята зависимост от това доставките на електрическа енергия да бъдат сигурни и надеждни". 

"За съжаление, в последните години не само в България, но и в региона, бяха извадени редица мощности на въглища. Всички знаем техните екологични недостатъци, но това са едни мощности с висока надеждност, тъй като използват местен енергиен ресурс, независят от външни доставки и те осигуряват непрекъсната производство на електрическа енергия. Те бяха заменени до голяма степен като капацитети с възобновяеми енергийни източници, но особено слънчевите енергийни източници, през зимата те не осигуряват необходимата сигурност на доставките"

"Знаем, че през дългата нощ през зимата те не могат да бъдат, дори и тези, които имат батериите - те имат цикъл на разряд до няколко часа, .т.е. не мога да обхванат цялата нощ. Така че замяната на въглищни централи с фотоволтаични централи не осигурява сигурността на доставките и в този смисъл имам притеснения доколко ние общо можем да балансираме системата, така че да има непрекъсната доставка на електрическа енергия". 

Липсата на общ подход в Европа изостря различията в цените в страните, но и повишава нивата на енергийна бедност - особено в Югоизточна Европа, става ясно още от публикацията.

По този показател какво е положението у нас?

"Голям брой от българските домакинства, които биха попаднали в тази група. Вече има дефиниция за енергийно беден в нашето законодателство, но не все още не е развита в достатъчна степен нормативната уредба, която да позволи да се направи статистически анализ на домакинствата, които ще попаднат в една такава група", каза експертът Антон Иванов, както и предупреди, че при либерализацията на пазара броят на енергийно бедните у нас ще скочи:

"За България съществено безпокойство буди това, че едновременно ще се случат първо въвеждане на действие на тази дефиниция за енергийно беден и второ либерализацията на пазара, при което се очаква да има скок на цените на електрическа енергия, т.е. ние ще имаме един допълнителен ефект над такива домакинства, които първоначално не са, когато имаме регулирани цени, защитени цени, не са енергийно бедни, но при либерализацията изведнъж броят на енергийно бедни ще нарасне в България".

Какви мерки би могла да предприеме София, за да олекоти този ефект?

"За тази зима не, но за следващата говорим – трябва да бъдат предприети мерки, така че да имаме финансови буфери във Фонда "Сигурност за енергийната система", които да компенсират едни възможни скокове. След това да има въведени възможности за тарифи, да има защитено ниво на потребление, над което така пазарните цени да се проявяват в по-силна степен". 

"Би следвало онези, които доставят електрическа енергия, макар и на либерален пазар, на свободен пазар за домакинствата, да поемат доста по-ясни ангажименти за недопускане на силни, временни промени в цените. Тук трябва да говорим за букет от мерки, които да защитят крайните потребители в домакинствата в България от едни неблагоприятни ценови развития при либерализацията на пазара".

От статията става ясно и че пред по-високи нива на енергийна бедност ще бъдат изправени страните, в чийто енергиен микс има по-малко енергия, идваща от възобновяеми източници.

Ние сред тях ли сме?

"България въпреки, че има висок процент на въглищните централи, използва и висок процент централи с ниски емисии - това са водно-електрическите централи, включително ядрената централа е с нисък емисионен фактор, но тук акцентът, който се поставя, е това, че когато в дългосрочен план имаме едно насищане с източници на възобновяема енергия общо в Европа, то тогава Европа като общо ще зависи много по-малко от външните доставки и в този смисъл ще имаме по-ниски цени", подчерта експертът Антон Иванов:

"Дори за Германия оценките за очаквано снижаване на разходите на домакинствата е за след 2030 година, защото до тогава трябва да се насити системата. То не е въпросът само да се изградят фотоволтаични централи - трябва да имаме и голям дял на вятърни електроцентрали, които да компенсират липсата на доставки от слънчевите централи през зимата. Това пък е свързано с разходи в мрежите, т.е. всичко това ще се случи, но ще се случи, отложено във времето".

"Ние трябва да имаме яснота как ще стигнем до онова бъдеще, в което ВЕИ обектите ще са толкова много, че да правят ненужни другите източници на енергия, които са с високи емисии, и електропреносните системи в Европа са толкова добре развити, така че да може да се пренася енергия от онези региони, в които имаме излишък на, да речем, вятърна енергия, към онези, които имат недостиг на възобновяема енергия", добави той:

"За момента в нашия регион, когато има недостиг, ние не можем да разчитаме на достатъчно доставки от Централна и Западна Европа, т.е. когато има силен ветрови потенциал, да речем, в Балтийско море и има излишък на енергия в Централна и Западна Европа, ние не можем да се възползваме от този излишък, тъй като системите за транзит на енергия не са с достатъчен капацитет, така че да осигурят този трансфер на енергия".

"Достигането до онова наистина оптимално енергийно захранване с енергийни източници, които имат ниска зависимост от доставки от трети страни, съответно възможност за ниски ценови нива, ние ще трябва да направим първо, значителни инвестиции и второ, затова е необходимо дълго време", изтъкна експертът:

"Именно за този период на преход ние считаме, че много по-умерено трябва да се извършва отказът от надеждните енергийни източници, които имаме в момента, така че да не се достигне до ситуации, в които макар и за кратко време, нашите домакинства да бъдат изложени на изключително високи рискове от липса на доставка на електрическа енергия", обясни Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум в интервю за Зорница Близнашка, разработено на база статията на международния нюзрум на "Евранет Плюс". 

Подробности може да чуете в звуковия файл.