Как и защо украинският внос раздели ЕС?

Тихомир Безлов: В Полша и Словакия има избори, управляващите не искат да загубят дребните фермери

Снимка: REUTERS

Украинският внос на зърнени култури очерта дебела разделителна линия между Брюксел, някои страни членки на Европейския съюз и Киев. След като на 15 септември Европейската комисия реши да не продължава ограниченията за внос на зърно от Украйна към Полша, Унгария, Словакия, България и Румъния, три от тези страни веднага наложиха едностранна забрана, а други държави членки, както Киев, ги критикуваха, че действат в разрез със закона и в полза на Русия. Полша, Унгария и Словакия оправдаха мярката с мотива, че по този начин защитават своите фермери от евтиния внос.

Брюксел пък аргументира решението си за прекратяване на забраната с това, чеот нейното въвеждане през пролетта досега причините за затрудненията, които са изпитвали петте съседни на Украйна държави, вече са отпаднали. Също така от Брюксел декларират, че земеделските стоки, внасяни от Украйна, отговарят на всички европейски изисквания. Заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис посочи:

Валдис Домбровскис

 "Така че що се отнася до забраната за украински храни в пет страни членки, в момента не виждаме изкривяване на пазара в тези пет държави, така че няма да удължим забраната. Трябва да се отбележи, че това е изключителна предпазна мярка, не е нещо, което трябва да действа неограничен период от време."

Решението беше взето, след като Украйна предложи да се въведе лицензионен режим за земеделския износ, за да няма нови трудности и да се избегне наводняването на пазарите на съседните й страни.

"Ще има такива мерки от украинска страна и очевидно ние, от страна на Европейската комисия, също ще продължим да наблюдаваме ситуацията. Ако се появи изкривяване на пазара, ако има оправдана необходимост от спешна защита, това остава като възможност. Важното в момента е всички държави да работят в дух на компромис, да се ангажират конструктивно и да намерим решение на проблема. И разбира се, най-добре  би било държавите-членки да се въздържат от едностранни мерки", каза Домбровскис.

Полша, Унгария и Словакия не само не последваха съвета на Домбровскис, а и още на следващия ден след отпадането на забраната, те взеха нещата в свои ръце и въведоха едностранно ограничение. 

Виктор Орбан

Унгария веднага обяви, че ще затвори границата си за 24 украински продукта спрямо забрана за четири продукта преди това. Премиерът Виктор Орбан написа в социалната мрежа "X":

"Време е да вземем нещата в свои ръце! Украинските селскостопански продукти, предназначени за Африка, наводняват централноевропейските пазари. Бюрократите в Брюксел отново си затварят очите за проблемите на европейските фермери".

Зърното пося семката на раздора и напрежението се покачи, след като Украйна заяви, че подава жалба срещу трите страни в Световната търговска организация, а президентът Володимир Зеленски каза пред Общото събрание на ООН, че някои страни се преструват, че са солидарни с Украйна, подкрепяйки индиректно Русия. Последва реакция от полския президент Анджей Дуда:

"Има бизнес кръгове, които имат интереси в Украйна и биха искали да продават зърното възможно най-бързо и на възможно най-ниска цена. Ние трябва да се защитим от това. Добре е Украйна да помни, че получава помощ от нас и ние също сме транзитна страна за украинската продукция".


Анджей Дуда - президент на Полша

Полският премиер Матеуш Моравецки стигна още по-далеч, като заяви, че Варшава - ключовият съюзник на Украйна от самото начало на войната, няма да доставя повече оръжия на Киев.

Впоследствие това съобщение беше смекчено от президента Дуда, който каза, че премиерът е имал предвид, че няма да се дава от новите доставки на Полша. Беше дадено уверение, че Варшава ще продължи да помага на Украйна, но "не с цената на дестабилизиране на полския пазар".

Анализатори виждат зад ескалацията на проблема с вноса вътрешнополитически аргументи, сред които наближаващите в Полша и Словакия избори и стремежа за привличане на гласовете на земеделците.

Междувременно Европейската комисия предупреди, че може да предприеме наказателни процедури заради наложените едностранни мерки. Появиха се и критики от страна на едни държави членки към други. Испания, която председателства Съвета на Европейския съюз, смята, че действията на Полша, Унгария и Словакия са незаконни. Министърът на земеделието Луис Планас Пучадес:

"Фактът, че която и да е страна членка, не давам оценка за конкретна държава,предприема едностранни действия, ограничаващи достъпа до единния пазар, ми се струва нещо, което противоречи на закона. Но все пак трябва Европейската комисия да се произнесе."


Критики заради ограничения внос имаше и от Берлин и Париж. "Това е "почасова солидарност". Когато е подходящо, има солидарност, а когато не е, няма солидарност. Много съжалявам, защото единственият човек, който печели от това, е руският президент Владимир Путин. И сега той потрива ръце", коментира германският министър на земеделието Джем Оздемир.

"Предизвикателствата, които трябва да ни обединят, се използват като геополитически оръжия. Енергийното оръжие, знаете, беше употребени, а сега е на ред хранителното оръжие, което Русия използва за напълно безскрупулен шантаж", посочи френският министър на външните работи Катрин Колон:

Частичен пробив по казуса се появи, след като Украйна и Словакия се споразумяха за лицензионна система за търговия със зърно. След като тя заработи, Братислава ще вдигне забраната.

Киев се е съгласил да спре жалбата в Световната търговска организация срещу Словакия. А пък с Полша Украйна се е разбрала да работи до постигане на решение в спора.

Румъния, която се превърна в транзитна страна за повече от 60% от украинското зърно, след началото на руската блокада в Черно море през юли, обяви, че няма да внася зърно 30 дни – период, в който трябва да бъде готова система за лицензиране, с помощта на която няма да се засегне румънският пазар.

Единствено България от петте страни се отказа с решение на парламента от забраната, като в страната ни това доведе до мащабни протести на земеделци. Последваха преговори и развръзка – няма да има внос на слънчоглед от Украйна, докато не бъде договорена квота. Въвежда се лицензионен режим за внос на пшеница, царевица и рапица. Съкращават се сроковете за изплащане на земеделски субсидии.

Бунтът на Полша, Унгария и Словакия и накъде върви европейската селскостопанска политика коментираТихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията: 

Тихомир Безлов

"В Полша и Словакия има избори. Това принуждава управляващите да се опитат да не загубят дребните фермери. Интересното е какво ще стане след изборите в тези страни, защото има механизми за наказание на страните, които нарушават, в случая, външнотърговската политика на ЕС. Вероятно след изборите Полша ще промени политиката си. Тя достига до тежки противопоставяния с Украйна, която много активно подкрепяше. Сега се стига до мерки да се спрат доставките на платено от полския бюджет оръжие. Видимо е, че граничните страни имат сериозни проблеми с конкуренцията с украинската селскостопанска продукция. По-скоро предполагам, че се търсят преговори, компромиси и изключения от общата политика."

В България се наблюдава изключителна концентрация на собственост на земя, което е негативна тенденция, посочва експертът: "Дългосрочно това се смята за риск, защото ако се промени конюнктурата, както в момента се случва, на някои от пазарите тези производители са изключително уязвими“.

Изключително ниска добавена стойност в селското стопанство се наблюдава у нас: "зърнените култури, това са най-евтините култури. Едно сравнение – за производство на зърнени култури България е първа в ЕС с 65%, последната е Нидерландия с 1% зърнопроизводство. България е изнесла за 5 млрд. евро през 2021 г., а Нидерландия – за над 90 млрд.“

"Европейският модел за даване на субсидия е бил основно на база "площ", този модел дообезлюдява страната и води до много бърза концентрация“, обяснява Безлов. Той подчертава, че ЕС се опитва да промени тази негативна тенденция като въвежда тавани за субсидията:

"Проблемът е, че на национално ниво няма политики и най-лошото – вие сте склонни да оставите тази концентрация, която вече е криминална в много отношения, защото вие продължавате да вземате пари от европейската субсидия, въпреки че надминавате значително тавана от 300 000. Таванът от тази година е 100 000. 

Номер едно в България по получени субсидии  от фирми, които са концентрирани около едно семейство, са взели 48 млн. През 2015 г., когато въведоха тавана от 300 000, тогава бяха 30 млн. За да получавате 30 млн., вие трябва да направите 100 компании, за да не минете тавана. Правейки тези 100 компании, вие очевидно осъществявате криминална организация с цел да извършите нарушение. Сега, ако вземем същите 30 млн. и имаме 100 000 таван, трябва да създадете 300 и това е ясно на Държавен фонд "Земеделие".



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!