За гражданското общество като гарант за изборите

Дискусия "Активно гражданско общество за честни избори" се проведе в Народното събрание по инициатива на Обществения съвет към Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество. Каква е ролята на гражданското общество като  гарант за изборите коментира Захари Янков от  Български център за нестопанско право, председател на Обществения съвет.

"Гражданските организации, тези в обществена полза могат да регистрират наблюдатели по време на изборите, но това е де факто дейността в самия изборен ден. Изключително важна е, защото трябва да сме на терен. В дискусията беше подчертано многократно, че видеонаблюдението е важно, но то и в някакъв смисъл притъпява нашето внимание и ни дава едно усещане, че може да не сме на терен физически в секциите, а да наблюдаваме само видеозаписите. Напротив, много е важно освен видеозаписите да сме и физически на терен, т.е. гражданите през своите организации за обществена полза да регистрират наблюдатели в ЦИК и да са в секциите по време на изборите."

Гражданските организации трябва да имат място на масата  при обсъждане на промени в Изборния кодекс, а тези промени трябва да се правят в началото на живота на Народното събрание, а не в неговия край, отбеляза Захари Янков. Те трябва и да мотивират хората да гласуват, защото по думите му "единственото лекарство срещу манипулации по време на изборите е масовото гласуване".

Гражданското общество има своята роля, в което всички сме убедени, но е нужно да се обединим около идеята, че изборите ги правим ние, гражданите, и трябва да бъдем достатъчно активни не само гласувайки, но и контролирайки изборния процес, коментира председателят на парламентарната комисия Росица Кирова.

"Самата техника как точно ще стане гласуването е важна, но не основна и тя не може да реши основния проблем. При ниска избирателна активност всички избирателни практики имат възможност да избуят. Това, което се опитаха да направят всички участници в обществения съвет чрез кръглата маса, е да покажат на българските граждани, на членовете на своите неправителствени организации, че предстоящите избори ни дават възможност като граждани да покажем, че всичко зависи от нас."

Росица Кирова определи правенето на избори като споделена отговорност между институциите и участниците в изборния процес.

"Изборният процес не започва само в деня на изборите, когато отидеш и се регистрираш в избирателната секция и комисия, подписваш се и гласуваш. Той започва  много преди това. Той е свързан с това да бъдем достатъчно активни, когато ни се предлагат идеи и платформи, поемат се ангажименти, да задаваме въпроси, да разясним и на тези около себе си, да помогнем и на себе си, да ни стане ясно какво искаме и кой е конкретно нашият кандидат и какви са неговите качества...Недоверието в изборния процес показва недоверие в българските институции, но българските институции са изградени от български граждани. Ако всеки един от нас е честен във вота си и честно проследи и елиминира възможността той да бъде контролиран и да бъде платен от някого, тогава няма да имаме този проблем като общество."

По време на дискусията от Национален младежки форум представят тревожна статистика. "36% от младежите търсят "силен лидер", който не се съобразява с парламент или избори. Статистиката е от изследване на фондация "Фридрих Еберт" за 2024 година, отбеляза Атанас Радев от Национален младежки форум. 

"За нас е притеснително това, защото именно по този начин се задава въпросът как младите хора да имат доверие към институциите, като в голяма степен те ни ги припознават."

Въпреки тези данни, според Атанас Радев твърдението, че младите хора не гласуват и не се интересуват от политика, е дълбоко погрешно. 

"Ние на европейските избори, които бяха през 2024 година по отношение на младите хора и тяхната избирателна активност, бяхме направили един доклад за участието, вторичен анализ на демографския профил. Тогава се видя, че близо 50% от младите хора са упражнили правото си на глас."

Национален младежки форум е сред непартийните организации, които инициираха национална кампания "Дай глас". Целта е да върне смисъла на гласуването като осъзнат, информиран и дългосрочен граждански ангажимент.

"Ние виждаме, че политическите партии са едни и същи и нещо трябва да бъде променено. Какво да бъде променено- отношението и начинът, по който се подхожда към предизборната кампания, въобще към разговора с гражданите, защото сами имате наблюдение и нашите слушатели също, че предизборните кампании са сведени до постове в социалните мрежи, а няма никакво пространство за диалог, където да се говори, коментира и така нататък. Целта на кампанията ни е да създаде пространство и платформа за диалог между гражданите и кандидатите за народни представители и да се говори по конкретни политики."

Ще бъде проведено мащабно изследване, което да провери хипотезата, че ниската избирателна активност не е проява на обществено безразличие, а е симптом на  дефицит на доверие и усещане за липса на представителност.

Какво мислят видинчани, вярват ли в честността на вота, попита Красимир Каменов.

"Все още не съм решила дали да гласувам, обаче не вярвам в честността на изборите. Тепърва ще осмислям дали ще гласувам и за кого евентуално."