Фалит на Гърция ще бъде удар върху ЕЦБ

Това е заглавието на статия на Щефан Кайзер за немското списание „Шпийгел”. Надеждите, че Гърция може да бъде спасена намаляват. Атина се надяваше да се разбере с частните кредитори за 50%-но „подстригване” (от англ. haircut) на дълга си, но банките ясно показаха, че опитите за споразумение може да се провалят. Ако страната банкрутира, ЕЦБ ще изгуби най-много.

Залозите са високи. Институтът за международни финанси, който води преговорите от името на частните кредитори, смята, че сделка за 50%-ен доброволен отказ от вземанията на банките може да няма. Времето изтича, а няколко ключови въпроса остават нерешени. От своя страна, гръцкият финансов министър настоява, че споразумението може да бъде финализирано до края на седмицата.

В това объркване, все пак едно нещо е ясно: ако сделката, която като стъпка беше договорена на срещата на ЕС от октомври, не се състои, Гърция и цялата Еврозона се изправя пред бедствие. Резултатът ще е неконтролирана неплатежоспособност. В опит да избегнат такава възможност, представители на Еврозоната се срещнаха в петък, да дискутират паралелно с преговорите в Атина плановете за редукция на гръцкия дълг.

Трескавите преговори показват отново, че надеждите за подобряване на ситуацията в Гърция, отново са на път да пропаднат. Тази година нещата трябваше да се подобрят. Гръцката икономика трябваше бавно да тръгне по пътя към възстановяването си, мерките за икономии да спрат да се увеличават, а планината от дълг да даде признаци, че започва да се топи. Единственото нещо, което се топи в Гърция в момента обаче, е надеждата. В момента нещата стоят така, че изглежда Гърция няма да може да се освободи от оковите на своя огромен дълг, дори в дългосрочен план.

Всъщност, експертите вече се съмняват, че фалитът може да бъде избягван още дълго. МВФ, който е ключов играч в досегашните опити за спасяване на Гърция, вече има съмнение, че сегашните планове могат да бъдат реализирани. Скептицизмът нараства и в Германия.

„Когато става въпрос за Гърция, е ясно, че ситуацията там вече е безнадеждна”, казва Ханс-Вернер Зин, президент на базирания в Мюнхен Ifo Институт. „Ще бъде по-добре за страната, най-сетне да напусне Еврозоната и да трансформира външните си задължения в драхми, вместо непрекъснато да моли за нова помощ и да се превърне в траен обект на благотворителност. ”

Повечето икономисти са съгласни, че излизане от Еврозоната върви ръка за ръка с фалита. „Двете неща вървят заедно”, казва Хано Бек, университетски професор по икономика. Той е на мнение, че контролиран фалит е най-доброто решение за Гърция. „Страната не може да продължи да бъде разрушавана от екстремни мерки за икономии”, казва Бек, добавяйки, че е по-евтино да спасиш финансова система, отколкото цяла държава.

Но колко ще струва неплатежоспособността на Гърция на инвеститорите – държави, банки, застрахователи и ЕЦБ?

През май 2010 година, ЕС и МВФ се договориха за спасителен пакет на стойност 110 млрд. евро, който се изплаща на траншове. От тях около 73 млрд. евро вече се вляха в Гърция – 20 млрд. от МВФ и 53 млрд. от страни-членки на ЕС. Германският дял в тази сума е около 15 млрд. евро.

Сегашният конфликт е около планирания втори спасителен пакет на стойност 130 млрд. евро, чиито рамки принципно бяха договорени на срещата на върха на ЕС от октомври. Първият транш от този пакет Гърция трябва да получи през март, за да избегне неплатежоспособност. Част от пакета е „подстригването” с 50% на дълга на страната, което в момента се договаря. То предвижда частните кредитори доброволно да отпишат част от вземанията си от Гърция. Заедно те държат около 205 млрд. евро в гръцки облигации.

Кредиторите вече отписаха лъвския дял от загубите от своите баланси. По тази причина германските и френските банки вероятно ще избегнат банкрута. Така че големите трудности ще бъдат основно за гръцките финансови институции. Те имат най-голям дял в дълга на страната към частни кредитори – около 50 млрд. евро, въпреки че и те вече частично коригираха тази стойност.

Пред много по-голям риск се изправя ЕЦБ. От май 2010 година тя е закупила суверенни облигации на затруднени страни-членки на стойност 213 млрд. евро. Според оценки около 55 млрд. евро са в гръцки облигации. Такива широкомащабни покупки на облигации са остро критикувани от финансовите експерти.

Но ЕЦБ носи също и други по-големи рискове. Те произлизат от обезпеченията, които банките дават, за да заемат от ЕЦБ. Често тези обезпечения се състоят от суверенни облигации на страните, в които са базирани самите банки. Така, когато гръцките банки се кредитират от ЕЦБ, те предоставят като обезпечение гръцки държавни облигации. Те самите се възползват от възможността да емитират дълг, гарантиран от гръцката държава. Тези облигации също се приемат като обезпечение от ЕЦБ.

В последните три години и половина финансовите институции от затруднените европейски държави като Гърция, Португалия и Ирландия заемаха мащабно от ЕЦБ.  От пика на финансовата криза през 2008 година насам ЕЦБ предостави на европейските банки безпрецедентно големи суми. През декември банките получиха възможност за дългосрочни заеми от централната банка, от която те се възползваха в размер на 500 млрд. евро за срок от три години.

ЕЦБ не публикува официално данни, за това кои банки, колко са заели за период от три години, но така или иначе се знае, че гръцките банки нямат много опции, когато става дума за достъп до свежи ликвидни ресурси. Другите банки просто спряха да им дават пари назаем, а самите гърци започнаха да теглят депозитите си от местните банки и да ги прехвърлят в по-сигурни банки в чужбина.

Системата за риълтайм брутен сетълмент между централните банки в Еврозоната и ЕЦБ е феноменът, който създава проблем сега. Когато гръцка банка вземе назаем пари от гръцката централна банка, гръцката централна банка се обръща за пари към ЕЦБ или други централни банки. До кризата сметките на централните банки бяха приблизително равни, но от 2008 година насам, те започнаха да се разделят значително. На Бундесбанк в момента й се дължат 465 млрд. евро от други централни банки в Еврозоната, докато централните банки на страни като Ирландия, Гърция, Испания, Португалия и Италия имат огромен дефицит. Централната банка на Гърция например дължи на други централни банки 101 млрд. евро. „В случай на държавен банкрут, по-голямата част от тези пари най-вероятно ще изчезнат”, смята проф. Бек.

В този смисъл общата експозиция на ЕЦБ към Гърция е необятна. Разбира се тези две цифри – 55 млрд. евро в суверенни облигации и 101 млрд. задължения на гръцката централна банка – не могат да бъдат събрани в просто уравнение. Дори и Гърция да стане неплатежоспособна, не всички тези пари ще си отидат в небитието. Освен това ЕЦБ не е платила номиналната стойност на гръцките суверенни облигации в портфейла си, но така или иначе загубите ще са огромни. В най-лошия случай, страните-членки на монетарния съюз ще трябва да инжектират свеж капитал в ЕЦБ, за да я стабилизират.

Икономистът Зин смята тази опасност за „управляема”. По-трудна за оценка е опасността от разпространение на заразата към държави като Испания и Италия. „Никой не може да каже, как ще се развият нещата”, казва Зин и добавя „аз самия не съм сигурен”.

Все пак, казва той, по-добре би било Гърция да се изтегли от монетарния съюз, отколкото да продължава да натрупва рискове за баланса на ЕЦБ и за националните бюджети на страните от Еврозоната. „Единственият избор, който ни остава, е между краткосрочен и дългосрочен риск”, казва Зин. „Дългосрочният е безмерно по-голям”.