Кипър не иска повишение на спасителната програма над договорените 10 млрд. евро

Според кипърското Министерство на финансите Кипър не настоява за повишение на вече договорената спасителна програма от 10 млрд. евро на нейните международни кредитори, но ще иска от своите европейски партньори техническа и структурна помощ, за да възстанови своята икономика.

Това изявление е факт, след като кипърският президент Никос Анастасиадис заяви, че ще се обърне с молба към европейските правителства за извънредна подкрепа за малката островна държава, тъй като тя е изправена пред дълбока икономическа рецесия след спасителната програма за банковия сектор.

Президентът просто говори за средства от европейските програми, структурните фондове и за техническа подкрепа относно начина за абсорбиране на тези фондове, посочи източникът от финансовото министерство.

Очаква се на днешната среща на Еврогрупата в Дъблин финансовите министри от еврозоната да подпишат спасителната програма за Кипър в размер на 10 млрд. евро (с европейско участие в програмата за 9 млрд. евро и на МВФ за 1 млрд. евро). Но продължава да се говори, че тези 10 млрд. евро ще са част от обща финансова програма за цели 23 млрд. евро, като Кипър ще трябва да допринесе с останалите 13 млрд. евро чрез преструктуриране на своя банков сектор, чрез приватизация и продажба на други държавни активи и дори на част от кипърските златни резерви.

Официален представител на Европейската комисия заяви, че има "голямо недоразумение" относно молбата на кипърския президент към европейските партньори на Кипър. Кипърските граждани искат подкрепа под формата на техническа помощ за абсорбиране на съществуващите европейски структурни фондове и ние се ангажираме да осигурим именно това чрез т.нар. спешна работна група за Кипър, посочва той.

Кипър не е искал допълнителни средства по вече договорената спасителна програма за 10 млрд. евро, подчертават от Европейската комисия.

Говорител на германското Министерство на финансите също подчерта, че размерът от 10 млрд. евро на спасителна програма за Кипър "не подлежи на предоговаряне", дори ако финансовата дупка на Кипър се разшири с нови 6 млрд. евро (до общо 23 млрд. евро) спрямо предишната оценка за обща спасителна програма в размер на 17 млрд. евро.

"Погрешната" интерпретация на искането от страна на кипърския президент Анастасиадис за допълнителна техническа помощ (помощ за това, как да се използват настоящите европейски структурни фондове), беше една от причините за днешния спад на еврото на валутния пазар и натиска върху европейските фондови пазари. След последвалото "уточнение", че Кипър всъщност няма да иска повече средства над договорените 10 млрд. евро последва известна стабилизация на еврото малко над днешните часови дъна около 1,3039 долара и около 129,01 йени.