Шефът на Еврогрупата приветства решението на ЕК да удължи срока за свиване на бюджетните дефицити

Президентът на Еврогрупата Йерун Дейселблум заяви, че приветства изявлението на Европейската комисия преди дни, че страни като Франция, Испания, Холандия и Словения могат да получат смекчаващи по-големи срокове за изпълнение на техните фискални цели.

Разбира се, аз, подобно на мнозина други, приветствам това, което каза европейският комисар Оли Рен относно възможността и необходимостта да се даде повече време на някои страни-членки за тяхното възстановяване, заяви днес Дейселблум пред журналисти.

Еврогрупата ще обсъди този въпрос на срещата си в Люксембург през юни, посочи той и допълни, че е право на Европейската комисия да реши, дали ще бъдат наложени допълнителни условия при удължаване на крайните срокове за свиване на бюджетните дефицити.

Говорейки като финансов министър на Холандия, Дейселблум сподели, че правителството няма да успее да понижи публичния дефицит под европейския лимит от 3% от БВП през настоящата година. Той призна, че нашето желание е да получим допълнителна година.

Дейселбум обеща холандското правителство да извърши допълнителна работа, за да се върне по пътя на устойчиво подобрение на държавните финанси.

В петък Европейската комисия заяви, че би било благоразумно да се отпуснат по две допълнителни години на Франция и Испания за намаляване на техните бюджетни дефицити с оглед текущите икономически обстоятелства. Според ЕК би било по-добре Холандия и Словения да запазят настоящите срокове за свиване на бюджетните дефицит или те да бъдат удължени с по една допълнителна година.

Междувременно агенция Блумбърг цитира европейския комисар по валутна и икономическа политика Оли Рен да казва, че е прекалено рано да се каже, дали Словения ще се нуждае от официална спасителна финансова помощ. Според него въвеждането на директна финансова помощ от Европейския постоянен спасителен механизъм (ESM фонда) за рекапитализация на закъсали банки в еврозоната ще бъде ключово условие за прекъсване на негативната връзка банкови дългове-държавни дългове.

От своя страна, испанският икономически министър Де Гиндос заяви, че Испания въобще не се нуждае от официална държавна спасителна финансова помощ, но отказа да изключи възможността за допълнителна помощ за испанските банки. Според него испанските банки в момента са в много по-добро положение, отколкото преди година. Той счита, че най-лошата част от испанската криза вече е отминала.