Ще отговори ли Фед на кризата в нововъзникващите пазари?

Проблемите в нововъзникващите пазари може да променят намеренията на Федералния резерв, съобщава Ройтерс. Ако турболенциите на валутите на тези икономики ескалират до повсеместно бягство на инвеститорите, Федералният резерв ще бъде още по-затруднен в решението си кога да намали печатането на долари.

Политиката на Фед се влияе основно от аргументи като ниво на инфлацията в САЩ, безработицата сред младите, дългосрочната безработица, ограниченото кредитиране или заплахите за банковата стабилност и на пръв поглед случващото се на пазарите от Турция през Южна Африка до Южна Корея изглежда като периферен проблем.

От началото на века обаче икономиката на САЩ и икономиките от развиващия се свят станаха доста по-взаимосвързани, което означава, че монетарната политика в САЩ и бягството от валутите на икономиките в другия край на света вероятно са доста по-тясно свързани, отколкото доскоро се е предполагало.

Още един финансов шок в нововъзникващите икономики, които държат огромни вложения в американски държавни облигации като буфери за защита на капитала, може да усложни изхода на Фед от количествените улеснения.

Според Ройтерс централните банки на нововъзникващите пазари са акумулирали международни резерви на стойност 7,2 трилиона долара. Това отразява притока на чуждестранен частен капитал към тези пазари, който се оценява на 8 трилиона долара от 2004-а година досега. Според изчисления на МВФ около 60% от тези резерви са в долари, което означава вложения в доларови активи на стойност 4,4 трилиона долара. Поне 80% от тях или 3,5 трилиона са вложенията във високорейтинговани американски държавни облигации. От тях 1,6 трилиона се падат на Китай, останалите са разпределени по целия свят – Азия, Русия, Средния Изток и Латинска Америка.

Ако внезапно и рязко валутите на тези икономики бъдат разпродадени от инвеститорите срещу долари, голяма е вероятността централните им банки да бъдат принудени да разпродават натрупаните международни резерви в опит да стабилизират пазарите. Това ще се материализира и в разпродажби на американски ДЦК, съответно повишаване на доходността по тях, поскъпване на долара и в крайна сметка ще утежни и увеличи шока.

Ще толерира ли Фед това? През деветдесетте тогавашният гуверньор на Фед Алън Грийнспан обърна политиката на институцията за повишаване на лихвите през 1997-а година, която мнозина упрекнаха за кризата в нововъзникващите икономики, като през 1998-а година три пъти понижи основната лихва, тъй като кризата се задълбочаваше, макар че към момента все още нямаше почти никакъв реален ефект върху икономиката на САЩ, а балонът на Уолстрийт продължаваше да се надува.

Дали сегашният ръководител на Фед Бен Бернанке ще направи същото, или поне ще спре спекулациите за забавяне на количествените улеснения, за да спре ръста на доходността по американските ДЦК, който ще тежи върху икономическия растеж?

Този коментар е изготвен със съдействието на ИП "Бул Тренд Брокеридж" ООД, http://www.bulltrend.bg