Фед не намали оборотите на "печатницата за долари", предизвиквайки срив на долара и ръст на фондовите борси

След края на снощното ключово заседание Федералният резерв на САЩ запази очаквано без промяна федералната фондова лихва в рекордното дъно от 0,00%-0,25%, но изненада финансовите пазари като обяви, че запазва без промяна и своята програма за месечни покупки на американски ценни книжа за 85 млрд. долара.

Прогнозите бяха за първо умерено понижение на оборотите на "печатницата за долари" с около 10 млрд. долара на месец.

Изненадващото нежелание от страна на Фед да стартира с намаляване на паричните стимули доведе до срив на долара на валутния пазар, до силен риск-апетит и соолидно възходящо движение на фондовия пазар на Уолстрийт и на цените на стоковите борси и до рязко понижение на доходността на американските държавни облигации.

Комисията за операции на открития пазар (FOMC)към Фед обяви, че запазва без промяна федералната фондова лихва в диапазона 0,00%-0,25% и повтори, че ще запази лихвата в това рекордно ниско ниво докато нивото на безработица в САЩ остава над 6,5% и докато прогнозите за инфлацията в рамките на следващите 1-2 години не са по-високи от 2,5%, като в същото време дългосрочните инфлационни очаквания остават стабилно закотвени.

Федералният резерв заяви, че запазва настоящата програма за покупки на американски ценни книжа за общо 85 млрд. долара на месец - покупки на дългосрочни държавни облигации за 45 млрд. долара на месец и на ипотечно-гарантирани книжа (MBS) за 40 млрд. долара месечно.

Фед оповести и нови, по-ниски средносрочни икономически прогнози за следващите няколко години. Централната банка понижи прогнозите за БВП на САЩ през настоящата година до растеж между 2% и 2,3% (при предишна прогноза през юни в диапазон между 2,3% и 2,6%), за 2014-а година очаква икономически растеж между 2,9% и 3,1% (спрямо 3% до 3,5% през юни) и за 2015-а година между 3% и 3,5% (спрямо 2,9% до 3,6% през юни).

Фед очаква ниво на безработица между 7,1% и 7,3% през 2013-а година (спрямо 7,2% до 7,3% при предишната прогноза през юни), между 6,4% и 6,8% през 2014-а година (спрямо 6,5% до 6,8% през юни) и между 5,9% и 6,2% през 2015-а година (спрямо 5,8% до 6,2% през юни).

Според представителите на Федералния резерв основният ценови индекс на личните потребителски разходи (PCE индекса, който е важно мерило на Фед за инфлацията) през 2013-а година ще се движи между 1,2% до 1,3% (при аналогична прогноза през юни), между 1,5% и 1,7% през 2014-а година (спрямо 1,5% до 1,8% през юни) и между 1,7% и 2,0% за 2015-а година (при аналогична прогноза през юни).

Относно прогнозите за първо повишение на федералната фондова лихва, 12 от членовете на Фед очакват първо вдигане на американската лихва през 2015-а година (спрямо 14 на това мнение през юни) и двама залагат това да стане факт през 2016-а година (спрямо един през юни). Осем от 17-те членове на Фед очакват федерална фондова лихва от и под 1% до края на 2015-а година, един очаква лихва от едва 0,25%, двама прогнозират лихва от 0,5%, трима - лихва от 0,75% и четирима - лихва от 1%. За 2016-а година само двама от членовете на Фед прогнозират федерална фондова лихва от или под 1%, осем прогнозират лихва между 1% и 2%, четирима - лихва над 2% и трима - лихва от или над 4% през 2016-а година.

В изявление след края на заседанието Комисията за операции на открития пазар към Фед посочи, че постъпилата информация от юли насам предполага, че икономическата активност се е разширила със сдържано темпо, а условията в пазара на труда са показали по-нататъшно подобрение, но нивото на безработица остава високо. Напредват разходите на домакинствата и дълготрайни бизнес инвестиции, докато жилищният сектор продължава да се засилва, въпреки повишението на ипотечните лихви и фискалната политика на американската администрация, която ограничава икономическия растеж. Относно инфлацията се посочи, че тя остава под цели на Фед за ценова стабилност около 2%, а дългосрочните инфлационни очаквания остават стабилни.  Комисията за операции на открития пазар обаче отбеляза, че упоритото задържане на инфлацията под 2% може да представлява риск за икономическото развитие, но очаква инфлацията да се върне обратно към това целево ниво в средносрочен план.

Фед подчерта, че ако перспективите пред пазара на труда не се подобрят значително, Централната банка ще следи внимателно постъпващата информация за икономическите и финансови развития през следващите месеци и ще продължи да купува американски държавни облигации и ипотечно-гарантирани книжа. Фед отбеляза, че може да използва по подохдящ начин и други свои инструменти на паричната и лихвена политика, докато няма значително подобрение на пазара на труда в контекста на ценовата стабилност.

На пресконференция след края на заседание на Фед, управителят на американската централна банка Бен Бернанке посочи, че банката няма точно определена времева рамка, кога да започне да намалява размера на паричните стимули. Той все пак отбеляза, че Фед може да започне да намалява програмата за "количествени улеснения" до края на настоящата година, но това ще зависи от постъпващите икономически данни, ако те се подобрят в така степен, че да задоволят членовете на Комисията за операции на открития пазар. Бернанке цитира като причина за снощното решение на Фед опасенията, че ако затягането финансови условия (повишението на американските реални лихви) през последните месеци се окаже постоянната тенденция, това може да забави темпото на подобрение на икономиката и на пазара на труда. Той също така отбеляза, че затягащите се фискални условия (рестриктивните мерки на американската администрация целящи ограничаване на огромния бюджетен дефицит и държавен дълг) ще забавят икономическия растеж на САЩ с 1% или дори с повече през настоящата година.

Изненадващото решение на Фед да не стартира с постепенно понижение на паричните стимули доведе до срив на долара на валутния пазар към 7-месечмно дъно. Американската валута се обезцени с 1,2% спрямо останалите основни валути - най-голям еднодневен спад от повече от два месеца насам, като т.нар. доларов индекс (спрямо евро, йена, британска лира, швейцарски франка, австралийски и канадски долари) падна към 80,06 пункта - най-ниско негово ниво от февруари.

Еврото поскъпна към 7-месечен връх от 1,3543 долара, британската лира удари 8-месечен връх от 1,6163 долара, а австралийският долар поскъпна към тримесечен връх от 0,9530 щатски долара. "Зелените пари" паднаха до триседмично дъно около 97,75 йени и до 7-месечно дъно от 0,9109 швейцарски франка.

Решението на Фед да продължи с покупките на американски ценни книжа за 85 млрд. долара на месец доведе до силен спад на доходността на американските държавни облигации. Лихвата на 10-годишните книжа се срина към 2,67% (най-ниско ниво от средната на август) от 2,84% нивото от вторник - най-голям еднодневен спад от октомври 2011-а година.

Инвеститорите на Уолстрийт реагираха със силен риск-апетит и нови агресивни покупки на акции, което изстреля основните фондови индекси до рекордни върхове. Индексът DJIA се повиши с 0,95% до 15 676,94 пункта, като за кратко удари нов исторически връх от 15 709,58 пункта. Широкият индекс S&P500 се повиши с 1,22% до 1725,52 пункта, като удари нов рекорден връх от 1729,44 пункта, а технологичният индекс Nasdaq скочи с 1,01% до 3783,64 пункта, като удари нов близо 13-годишен връх от 3790,70 пункта.

Стоковите борси също реагираха с голямо въодушевление на решението на Фед, което изстреля във висините цените на петрола и на златото. Фючърсите на американския лек суров петрол скочиха с 2,6% над 108 долара за барел, фючърсите на златото се повишиха с 3,5%, а на медта с 2,8%.