Политическата криза в Италия се задълбочава, премиерът Лета ще поиска вот на доверие

През настоящата седмица италианският премиер Енрико Лета може да поиска вот на доверие от парламента, който може да означава, че ще има предсрочни избори в третата по големина икономика в Европа.

След среща с президента Джорджо Наполитано в неделя вечерта Лета, който е начело на крехката управляваща коалиция в продължение на пет месеца, заяви, че в сряда ще поиска от парламента на страната да "изясни " позицията си относно бъдещето на правителството и дори може да поиска вот на доверие от италианските депутати. Ако той не успее да спечели достатъчна подкрепа, за да продължи дейността си като министър-председател, Лета посочи, че ще направи необходимите заключения, но поне на този етап не подсказа, че е готов да подаде оставка.

През уикенда правителството на Италия потъна в дълбок хаос след заплаха на депутатите, които са лоялни към бившия премиер и осъден за данъчни престъпления Силвио Берлускони, да подадат оставка от парламента, след като в края на миналата седмица не беше постигано споразумение относно редица бюджетни мерки - включително по въпроса за спорното увеличение на ДДС от 1-ви октомври, имащи за цел да се предотврати нарушаване на европейските правила за италианския дефицит, въпреки че страната влезе в процедура на ЕС за прекомерен дефицит през юли.

Повод за сериозната политическа криза даде изненадващото оттегляне на петимата министри от партията на Берлускони "Народ на свободата" от широкото коалиционно правителство между левица и десница. Решението беше взето в петък, след като не беше постигано споразумение за отлагане на влизането в сила на новия, по-висок данък добавена стойност (ДДС), който трябва да се повиши с 1% от 1-ви октомври.

Берлускони заяви, че ще настоява за нови предсрочни избори. Предсрочните избори при евентуална оставка на Енрико Лета могат да бъде допълнително усложнени с оглед предстоящо през ноември гласуване на нови избирателни правила и от решение на Конституционния съд относно легитимността на сегашната изборна система, което се очаква през декември.

Лета посочи, че нови избори съгласно действащите правила вероятно няма да доведат до достатъчно силен мандат за която и да е партия да успее да формира самостоятелно правителство и не може да се избегне формирането на ново коалиционно правителство с политическите съперници.

Президентът на Италия Джорджо Наполитано обаче е твърдо решен на "алтернативни" мерки, за да бъде предотвратено разпускането на парламента и нови предсрочни избори.

В момента Италия преживява най-дългата икономическа рецесия в нейната история. БВП се сви с 0,2% през трите месеца до края на юни, а правителството понижи совите прогнози за растежа през настоящата година до спад на БВП с 1,7% при предишните прогнози през април за понижение с 1,3%. Правителството понижи и прогнозите за икономическия растеж през 2014-а година до 1% спрямо предварителните очаквания за растеж от 1,3%, като в същото време повиши целите за бюджетния дефицит до 2,5% от БВП спрямо предишната прогноза за дефицит в размер на 1,8%.

По данни на Министерството на финансите, бюджетният дефицит на страната отново се увеличи през август, достигайки до 9,2 млрд. евро в сравнение с дефицит за 6,3 млрд. евро през същия месец на миналата година, докато държавният дълг се очаква да достигне 132% от БВП. Този по-голям дефицит се дължи отчасти на спорния имотен данък (известен като данък IMU), който беше отменен през лятото.

Италия вероятно ще надвиши и целта за ново финансиране от 450 млрд. евро при емитирането на дългови книжа през настоящата година, тъй като Министерството на финансите трябва да подкрепи плановете Лета за стимулиране на икономическия растеж.

Италианската политическа криза се отрази негативно върху еврото на валутните пазари, като единната европейска валута върна към 1,3478 долара, падна към двуседмично дъно около 131,66 йени, удари ново 8 и 1/2-месечно дъно от 0,8340 британски лири и 5-месечно дъно около 1,2214 швейцарски франка.