Производствените цени в еврозоната през октомври са с най-солиден спад от края на 2009-а

Цените на производител в еврозоната през октомври се понижиха на годишна база с най-силното темпо от близо четири години насам, което вероятно ще поднови страховете за прекалено слаба инфлация или риск от дефлация в региона. Това заплашва да подкопае крехкото икономическо възстановяване в еврозоната и дори в световен план.

Индексът на цените на производител (PPI) в еврозоната през октомври се понижи на месечна база с 0,5% след повишение с 0,2% през септември (възходяща ревизия от +0,1%), но при прогнози за по-умерено понижение с 0,2%, показват днешните данни на Евростат.

На годишна база производствените цени през октомври задълбочиха своя спад, понижавайки се с цели 1,4% (спрямо октомври 2012-а година) след спад с 0,9% през септември и при прогнози за по-умерено понижение с 1,0%. Това представлява най-солидният спад на цените на производител в еврозоната от декември 2009-а година насам.

Изключвайки енергийните цени, PPI индексът на еврозоната през октомври се понижи с 0,1% на месечна база след аналогично понижение през септември и бележи спад с 0,3% на годишна база след спад с 0,1% през предходния месец.

Оповестените в края на миналата седмица данни от Евростат показаха, че индексът на потребителските цени (CPI инфлацията) в еврозоната се повиши с 0,9% на годишна база през ноември, след като през октомври беше достигнато четиригодишно инфлационно дъно от едва 0,7%. Ускоряващият се спад на производствените цени (според днешните данни за октомври) предполага, че потребителските цени е малко вероятно да започнат по-сериозно повишение в близките месеци и дори не изключват възможността инфлацията в региона да продължи да бележи понижение.

На фона на оставащите високи нива на безработица над 12% в еврозоната, много слабото повишение на заплащането на труда и слабото банково кредитиране, бизнесът в региона, който е зависим от потреблението, е малко вероятно да повярва, че може да повиши своите печалби чрез вдигане на крайните цени, при положение че продължава понижението на производствените цени. Когато инфлацията е близко до нулата, компаниите, домакинствата и дори правителството доста по-трудно могат да намалят своите задължения. Това удря по печалбите, което от своя страна заплашва планираните бизнес инвестиции и разкриването на работни места, като в същото време потребителите могат да ограничат своите покупки, разчитайки на по-нататъшен спад в цените. Това рискува да доведе до нализване в опасна дефлационна спирала.

Данните отпреди дни за слабо повишение на потребителската инфлация през ноември с 0,9% след 4-годишното дъно от 0,7% през октомври отслабиха очакванията на финансовите пазари, че ЕЦБ може да предприеме нови мерки, за да се справи с този проблем на заседанието в четвъртък, след като през октомври понижи основната репо лихва до рекордно дъно от 0,25%. Но днешните данни за нов солиден спад в производствените цени предполагат, че Централната банка ще се наложи в близките месеци да предприеме допълнителни действия - или чрез ново понижение на основната лихва в еврозоната, или чрез операция за дългосрочно финансиране на банките (нова LTRO операция), или чрез въвеждане на отрицателна лихва по банковите депозити държавни в ЕЦБ, или дори обмисляне на "количествени улеснения", аналогични на програмите на Фед и на Японската централна банка.

Това може да ограничи днешния опит за поскъпване на еврото на валутния пазар. След слабите данни за производствените цени еврото ограничи своя отскок до 1,3575 долара и върна от новия петгодишен връх около 140,03 йени към 139,28.