И най-богатите държави не са напълно удовлетворени

Парите могат да купят много неща: лукс, влияние, сигурност- дори и време. Колко разочароващо е, тогава, да бъдеш много богат, но никога да не получаваш точно това, което искаш. Това е дилемата, пред която са изправени гражданите на една от най-богатите държави в света - Саудитска Арабия.

Тяхното кралство е продало на останалата част от света петрол на стойност около 1 трлн. щатски долара през последните три години, натрупвайки запас от суверенни активи почти толкова голям колкото БВП на страната- около 745 млрд. долара. Огромните нови инвестиции в инфраструктурата, промишлеността, здравеопазването и образованието харчат това богатство сякаш с лопата. Нова подземна железопътна система за столицата Рияд ще бъде изкопана, но не линия по линия, а всички наведнъж, като шестте линии трябва да влязат в експлоатация до 2018. И това е само един железопътен проект сред многото. Кралството ще изхарчи около 30 млрд. за масов транспорт за градовете Джеда и Мека, както и 12 млрд. долара за високоскоростна връзка, дълга 450 км. от Мека до Медина и това в добавка към милиардите, предвидени за национална транспортна мрежа.

И все пак въпреки разцвета, който би следвало да очаквате, основното настроение сред 30- те млн. жители на Саудитска Арабия (една трета от които са чуждестранни работници и техните близки) е безпокойството. Макар новите сгради университети, финансови центрове и цели нови градове да никнат като гъби, управленската машина си остава скърцаща и оплетена в бюрокрация както винаги. Въпреки че саудитците стават по- изискани и светски настроени- около 160 000 от тях учат в чужбина на правителствени разноски, а интернет е достъпен за всички, социалните, политическите и религиозните ограничения продължават да са все така задушаващи.

Правителството запушва устите на хората с пари и в редките случаи, когато това не сработва, със заплахи, споделя дипломат в Рияд. Но това не е щастливо място. Например, обикновените саудитци нямат думата относно това за какво да бъдат изхарчени парите. Твърде често това, което виждат, след гръмогласното княжеско откриване на всеки нов проект, е огромни празни сгради и неизползваеми съоръжения. Това, което чуват, са разкази за това колко пари е прибрал в джоба си този привилегирован царедворец или онзи бизнес магнат.

Въпреки острата поляризация между религиозно- консервативните саудитци и по прогресивните жители, има съгласие по две основни точки. Едната е, че сега не е времето да се клати лодката: насилието и безредиците, предизвикани на други места от Арабската пролет са стреснали много саудитци, принуждавайки ги да изпаднат в мрачно мълчание.

Другата е, че лидерството на кралството е оставено на произвола на съдбата. Крал Абдула, сега най- малко на 90, е възприеман като управляван от малък кръг от съветници и синове, със съперничещи си дворове около 83- годишния коронован принц Салман и другите претенденти за наследството. На фона на всички интриги и маневри едно нещо се вижда ясно и това е липсата на визия и въображение.

Съседите и съюзниците на Саудитска Арабия също стават все по- предпазливи. Тяхната загриженост не е само заради вътрешните разногласия. През последните години външната политика на Саудитска Арабия е станала както по- настоятелна така и по- непостоянна. Тя е постигнала и някои скромни успехи. Страхувайки се отдавна от Мюсюлманското Братство, чиито мълчаливи привърженици в кралството представляват една от малкото заплахи за техния собствен контрол, Ал Саудите силно подкрепят отстраняването им от правителството на Египет. Насилствената саудитска интервенция в съседния Бахрейн също подкрепя приятелското семейство Суни срещу това, което саудитците възприемат като опасно  въстание, повлияно от иранските Шиа.

Саудитските чиновници виждат себе си като победители над такива съперници за регионално влияние като Иран и Катар. Но Бахрейн и Египет остават нестабилни и зависими от продължаващата саудитска щедрост. Междувременно саудитските усилия да се повлияе на други регионални съперничества, например в Ирак, Сирия и Ливан, не преминават толкова гладко. Кралството не е в състояние да отговори на решителността, дипломатическите умения или дори финансовите възможности, които Иран прилага, за да укрепи своите позиции в тези битки. Още по- лошото е, че много от облагодетелстваните при тези обстоятелства се оказват в най- добрия случай ненадеждни или убийствено фанатични в най- лошия.

Не по малко болезнен е фактът, че саудитците се чувстват отхвърлени от най-стария и най-силния си съюзник, Америка, след като администрацията на президента Барак Обама не успява да се възползва от това, на което те гледат като на златна възможност да прекършат Башар Асад, владетеля на Сирия, след като той прибягва да употребата на химически оръжия срещу бунтовническите предградия на Дамаск през август. В изблик на очевиден гняв кралството предприема безпрецедентната стъпка да откаже място в Съвета за сигурност на ООН.

Подготвена от отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД по материали на световни информационни източници