Нов свят за облигациите

Представете си, че фондовият пазар е разделен на две. Големите инвестиционни банки Goldman Sachs, Morgan Stanley и Bank of America биха създали списъци с акциите, които харесват. Тези одобрени акции после ще бъдат класифицирани като IB- което означава “одобрен за инвестиционно банкиране” и биха се търгували с по-висока стойност спрямо тези акции, които не се харесват и които биха попаднали в клас BS, или “отбягвани от банките”. Някои инвеститори биха били възпрепятствани да притежават всякакви други акции освен IB.

Идеята звучи странно, но такова изкуствено разграничение наистина съществува на пазара на облигации, където големите рейтингови агенции класират дълговите проблеми по скала от ААА, най-високият клас, до D за облигации в неизпълнение. Облигациите, оценени с ВВВ или повече, представляват инвестиционния клас (IG), докато тези, оценени с ВВ+ или по-малко, са възприемани като спекулативни или както е по-популярно да ги наричат - джънк облигации. Някои инвеститори никога не биха докоснали облигации от този клас, повечето фондове, базирани на облигации, се съсредоточават или върху облигации от инвестиционен клас, или върху джънк облигации.

Но както изтъква Кевин Кориган от Lombard Odier Investment Managers, това манихейско разделение е по-скоро странно. Разликата между ВВВ и ВВ класовете не е чак толкова фундаментална. Данните от Standard & Poor’s, една от най-големите рейтингови агенции, показват, че от американските облигации, оценени с ВВВ, 1,1% са изпаднали в неплатежоспособност три години по-късно, докато от тези, оценени с ВВ, са били 4,8%. За сравнение, 14,7% от облигациите, оценени с В, са спряли да плащат в рамките на три години, докато при тези с по-нисък рейтинг от С - 41,7%. Резултатите от европейските облигации са подобни.

Друг странен аспект на инвестирането в облигации е начинът, по които биват претегляни индексите - според стойността на най-открояващите се облигации или с други думи, най-задлъжнелите компании имат най-голямо тегло в индекса. Когато Verizon, американски телекомуникационен гигант, издаде 49 млрд. долара дълг под формата на облигации и това само за миналия септември, компанията автоматично стана от основните двигатели на индекса.

Въпреки че това изглежда в съответствие с подхода, използван за капиталовите индекси, разликата е съществена. Както го описва Джордж Купър, фонд мениджър и автор, Бенчмаркът за акции е претеглен спрямо пазарната капитализация, докато бенчмаркът за облигациите е претеглен спрямо задълженията. Това е като да даваш повечето си пари на най-безотговорния си приятел.

През 2010-а Рамин Толой от PIMCO, група за управление на фондове, изчислява, че през последните 20 години индексите за правителствени облигации, претеглени въз основа на БВП, са се представили по-добре от тези, претеглени според цената. Господин Кориган предлага същият подход да бъде приложен и при индексите за корпоративни облигации, като индексът бъде претеглен въз основа на приноса на индустрията към БВП, за разлика от сегашния вариант.

Има логика подобни идеи да бъдат приложени на пазара на облигации. Докато богатият свят остарява и повече хора зависят от частните пенсии като източник на доход след пенсионирането, облигационните фондове биха станали все по-популярни. Но при ниски възвръщаемости от облигациите, комисионните биха изяли част от печалбите на инвеститорите. Ще бъдат необходими изгодни начини за закупуване на диверсифицирани портфейли от корпоративни облигации.