МВФ настоява ЕЦБ да обмисли покупки на активи, включително на държавни облигации в по-голям обем

Европейската централна банка трябва да обмисли закупуване на финансови активи, включително на държавни облигации и то в по-голям мащаб, ако инфлацията в еврозоната остава ниска, заяви снощни Международния валутен фонд.

В годишния си доклад за здравето на единния валутния съюз Фондът каза, че посткризисното икономическо възстановяване в еврозоната не беше нито енергично, нито достатъчно силно и изрази загриженост по отношение на упорито ниската инфлация, дори и в страни от ядрото на региона като Германия и Холандия.

Инфлацията е обезпокоително ниска в страните от еврозоната, заяви управляващият директор на МВФ Кристин Лагард, след като тя представи доклада на Фонда на вчерашната среща на финансовите министри от еврозоната (Еврогрупата) в Люксембург.

Според Лагард, ако продължава да има ниска инфлация, ЕЦБ трябва да обмисли възможността за закупуване на активите на финансовите пазари в по-голям мащаб. Според най-новите оценки годишната инфлация в еврозоната се потопи до многогодишно дъно от 0,5% през май - далеч под целта от малко под 2% на ЕЦБ. В някои страни от еврозоната, включително Гърция, инфлацията е отрицателна през последните няколко месеца (дефлация).

Ако ЕЦБ започне нова пазарна интервенция, тя трябва да се съсредоточи върху държавни облигации, но купувайки книжа пропорционално спрямо размера на икономиката на всяка една страна - член на еврозоната, се посочва в доклада на МВФ. Това ще контрастира с предишните програми за изкупуване на активи, чрез които централната банка купуваше само държавни облигации на страни, които бяха подложени на силен пазарен натиск като Гърция, Португалия и Италия. Подобна програма, за каквато настоява МВФ, ще се различава и от плановете на ЕЦБ, обявени по-рано този месец, за скорошно начало на покупки на обезпечени с активи ценни книжа (ABS книжа).

Нова програма за покупки на активи ще засили доверието, ще подобри корпоративните и балансите на домакинствата и ще стимулира банковото кредитиране, заяви МВФ, добавяйки, че това може да има значително влияние върху търсенето (потреблението) и върху инфлацията. Мнозина икономисти смятат, че ниските и продължаващи да падат цени (ниска инфлация) ще направят по-трудно за правителствата, домакинствата и предприятията да намалят техните дългове. На всичко отгоре, ако потребителите и предприятията започнат да очакват, че цените могат да продължават да се понижават, те биха могли да отложат планираните покупки за вбъдеще и това да отслаби още повече и без това мудния икономически растеж в региона.

ЕЦБ оповести поредица от мерки за стимулиране на последното си заседание на 5-и юни, включително въвеждане на отрицателен лихвен процент по банковите депозити, държани в централната банка, нова 4-годишна LTRO програма за доставяне на парична ликвидност на търговските банки, както и план за покупки на обезпечени с активи ценни книжа.

МВФ приветства мерките, предприети от ЕЦБ, но в същото време посочи, че ще са необходими още действия, ако инфлация продължава да бъде прекалено ниска.

МВФ също така открои високия дълг в редица страни от еврозоната като препятствие за икономическото възстановяване и каза, че икономиките трябва да нарастват по-бързо, за да се намали дълговата тежест.

Фондът допринесе и за новия дебат в последно време между европейските правителствата относно правилата за разходите в ЕС.

Отстъплението от фискалните цели е лоша практика, посочи МВФ, добавяйки, че настоящата рамка на ЕС - Пакта за стабилност и растеж, при които правителствата трябва да поддържат бюджетните си дефицити под 3% от брутния вътрешен продукт - е "прекалено сложна" и е обезкуражила публичните инвестиции.