Китай е съблазнителен, но труден пазар за чуждите банки

Обичайна картина през последните месеци в новооткритите клонове на чуждестранните банки в Китай е да влязат по двама-трима клиенти на ден. Чуждестранните банки от дълго време са в преследване на многообещаващия Китай заради неговия неспирен растеж, но засега чуждите банки срещат големи пречки в своето развитие на китайска земя.

Печалбите в китайските клонове на чуждите банки спаднаха с 14% през миналата година, въпреки че тези на китайските банки скочиха с 15% според официални данни, публикувани този месец. Още по-стряскащ е незначителният дял на чуждите банки. Техният дял от общите китайски банкови активи е намалял миналата година до 1,73%.

Чуждите банкери бързат да изтъкнат, че постъпленията им от китайски клиенти в целия свят започват да нарастват, но в самият Китай данните за напредъка на чуждите банки са разочароващи и причината не е в липсата на банки, опитващи се да пробият на пазара във втората по сила икономика в света. След 2007-а, когато чуждите банки получиха за първи път одобрение да основат местни подразделения, 42 го направиха и отвориха стотици клонове. Въпреки това, те изостават зад местните банки по много показатели. Ръстът на депозитите в чуждите банки е намаля до 5% миналата година, доста под средното равнище за китайските банки от 13,5%. Възвръщаемостта им спрямо капитала е 5,6%, доста зад тази на китайските банки от 19,2%. Възвращаемостта им върху активите е 0,5%, отново зад китайските банки, които постигат 1,3%.

Проблемите на чуждите банки отчасти се дължат на самите тях. Световната финансова криза навреди на репутацията им в Китай, както и навсякъде, и насочи фокуса към възстановяване на счетоводните им баланси, а не толкова към експанзия. Основният проблем обаче е регулацията. Чуждите институции не могат да имат повече от 20% дял от домашните банки. Това изключва възможностите за поглъщания и ги принуждава да строят китайския си бизнес от нулата, когато местните конкуренти могат да се похвалят с хиляди клонове. HSBC има най-много клонове измежду чуждите банки в Китай и те са 160. "Бенк ъф комюникейшънс", китайска институция от която HSBC притежава 19%, разполага с 2690 клона.

Чуждите инвестиционни банки, които могат да купуват до 49% дял от китайските брокери, също се чувстват възпрепятствани. Дори "Голдман Сакс", който има пълния контрол върху управлението на китайски брокер посредством споразумение за специален заем, си мечтае за пълна собственост. От азиатския клон на компанията твърдят, че биха инвестирали много повече, ако имаха контрол върху съдбата си.

Има също и по-незабележими бариери пред чуждите банки. Китай налага нисък таван върху сумите на чуждестранен дълг, който дадена банка в страната може да има, по този начин китайските банки могат да вземат големи дългове от държавата, докато чуждестранните банки са ограничени в дълга, който те могат да получат от офшорните си родители. Отчетността при чуждите банки също е доста усложнена. Проблематичен чужд банкер, цитиран в изследване, заявява, че неговият китайски клон е попълнил годишно 6300 различни доклада, докато в същото време майката компания е попълнила само 400 доклада при местния си регулатор. Директният контрол от държавата е друга пречка. Чуждите банкери казват, че регулаторите се бъркат твърде много в делата им, ако се счита, че раздават кредити прекалено ентусиазирано.

Разнообразните контролни механизми позволиха на Китай да задържи желязната хватка върху икономиката си. Те са също така проектирани да защитят китайските банки от сложна чужда конкуренция. Китайските банки обаче са много по-силни, отколкото бяха преди десетилетие, а правителството настоява, че иска да увеличи пазарните сили, за да обезпечи по-солиден растеж. Едно добро начало би било да се позволи на чуждите банки да участват в една среда на автентична конкуренция.