В края на миналата седмица агенция "Фич" запази без промяна дългосрочния суверен кредитен рейтинг на България в чужда валута на ниво "ВВВ-" и дългосрочния рейтинг в местна валута на ниво "ВВВ". В същото време кредитната агенция запази "стабилна перспектива" пред рейтинга на нашата страната. Според "Фич" потвърденият "ВВВ-" рейтинг на България се дължи на следните няколко фактора:

Неотдавнашното развитие в банковия сектор на страната подчертава дългогодишните рискове за корпоративно управление и свързаното с тях кредитиране, което от своя страна може да отслаби бизнес средата. В края на юни централната банка (БНБ) постави четвъртата по големина банка - Корпоративна търговска банка (КТБ), под особен надзор, след като спор между заинтересовани страни доведе до изтичане на депозити. Впоследствие от друга местна банка, Първа инвестиционна банка (ПИБ), имаше изтегляне на депозити за 800 млн. лева (около 10% от депозитите в банката) на гърба на негативни слухове.

Въпреки сравнително слабото корпоративно управление, относително силната парична ликвидност и капиталови буфери позволиха на ПИБ да издържи на отлива на депозити. В понеделник (30-и юни) Българската народна банка одобри предпазна кредитна линия за банките, изпитващи недостиг на ликвидност. Според "Фич" тези промени не са от системен характер (тъй като от дъщерните дружества на банките-майки от ЕС не е имало тегления на депозити) и по този начин те няма да застрашат валутния борд в страната, който е подкрепен и от високото ниво на валутни резерви, посочи агенция "Фич".

Според водещата кредитна агенция банковият сектор в България е добре капитализиран, ликвиден и печеливш, докато необслужваните заеми вече са достигнали своя връх. Подобрените перспективи за потреблението на домакинствата вероятно ще подкрепят растежа на БВП от 1,6% през 2014-а година и от 2,5% през 2015-а година на фона на по-силна икономическа активност в еврозоната, която основен търговски партньор на България. Въпреки това има структурни проблеми, които възпрепятстват по-силни темпове на икономически растеж. Нещо повече, икономиката на страната преживява най-дълбоката дефлация в ЕС след дефлацията в Гърция.

"Фич" посочва, че брутният държавен дълг на България е бил на ниво от едва 18,9% от БВП през 2013-а година (втория най-нисък дълг в ЕС) и по-малко от половината от нивото от 40% за страни с кредитен рейтинг "BBB". Според основния сценарий на агенцията държавният дълг ще нарасне скромно в средносрочен план до връх на ниво от около 23% от БВП. Въпреки разширяване на държавните разходи до 1,5% от БВП през 2013-а година от 0,8% през 2012-а година, общият бюджетен дефицит на България остава сдържан, посочва "Фич", като агенцията очаква дефицитът да нарасне още малко през настоящата година (година на избори), преди да се върне към средносрочната цел от 1% от БВП.

"Стабилната перспектива" пред "ВВВ-" кредитния рейтинг на България отразява оценката на агенция "Фич", че възходящите и низходящи рискове за кредитния рейтинг в момента са балансирани. В същото време "Фич" посочи, че основните рискови фактори, които поотделно или заедно биха могли да доведат до положителна промяна на кредитната оценка са:

- Прилагане на ключови структурни реформи в бизнес средата, включително инфраструктура, образование и здравеопазване, което да доведе до по-силна тенденция на растеж на БВП и постепенно приближаване на равнището на доходи в страната към средното им ниво за ЕС.

- Значително намаляване на външната задлъжнялост на страната.

Основните рискови фактори, които поотделно или заедно, биха могли да доведат до негативно действие относно кредитния рейтинг на България са:

- Макроикономическите или геополитическите шокове, които да навредят на малката и отворена българска икономика.

- Значително изоставане спрямо официалните фискални цели или появата на нестабилност в банковия сектор.

Според агенция "Фич" България ще остане във валутен борд, като правителствата ще продължат да следват разумна фискална и парична политика и политика на финансов надзор. Кредитната агенция предполага, че ще продължи постепенния напредък за задълбочаване на фискалната и финансовата интеграция към средните нива в еврозоната и ще продължи процеса на постепенно подобряване на икономически дисбаланси в рамките на ЕС.