Пазарът на зелени облигации процъфтява. Какво обаче прави една облигация зелена

Понякога един пазар се появява буквално отникъде. Такъв е случая и със “зелените облигации” - инструменти, които обвързват постъпленията на емитирана облигация с инвестиции, благосклонни към околната среда. Издателите на зелени облигации събират пари, обещавайки да ги похарчат например за строителството на въздушни ферми или по-малко замърсяващи заводи. През 2012-а година бяха продадени такива облигации на стойност 3 милиарда долара. През първите шест месеца на 2014-а сумата е около 20 милиарда долара, почти два пъти повече отколкото през цялата 2013-а. Всички зелени облигации са инвестиции, някои от тях получиха два до три пъти по-голямо търсене, половината бяха емитирани от компании, което е промяна от 2013-а г., когато повечето зелени облигации бяха продавани от международни агенции, като например Световната банка.

Изследователската група Инициатива за климатични облигации изчислява, че общата стойност на всички зелени облигации ще бъде около 50 милиарда долара в края на 2014-а. Цифрата е малка в сравнение с общия размер на пазара на облигации (80 трилиона долара) или разходите за намаление на парниковия ефект. Сравнена обаче с повечето потоци от доходи, предназначени за околната среда, тя е огромна. Емисиите през тази година ще бъдат два или три пъти повече отколкото германските данъкоплатци ще похарчат за субсидирането на вятърна и слънчева енергия, която е най-голямата зелена субсидия в Европа.

Пазарите може и да се появяват отникъде, но не се появяват от нищото. Зелените облигации са пример за изучаване не само как пазарите растат, а и какво трябва да се направи, за да се предотврати срутването им. Очевидно всичко започва с доброволни купувачи и продавачи. Според едно изследване 55% от активите на пенсионен фонд са изложени на климатични рискове. Купуването на зелени облигации помага да се компенсират подобни рискове. Не е изненадващо, че държавният пенсионен фонд в Швеция беше един от най-първите инвеститори. Сега управителите на частни фондове също се нареждат на опашката. Миналият ноември застрахователят Цюрих Ре обяви, че ще купи зелени облигации на стойност 1 милиард долара, като портфейлът ще бъде управляван от "Блекрок", фирма за управление на активи. Кристофър Фленсборг от СЕБ, шведска банка, която е най-големият гарант на зелени облигации, счита, че повече от 250 институционални инвеститори са купили поне една зелена облигация, при положение че преди две години бяха само една шепа. Най-големите облигации, като например емисията за 3,4 милиарда долара на "Джи Ди Еф Суец", сега са достатъчно големи, за да се появят в основните индекси за облигации. На 1-ви юли банката "Барклис" и информационната компания Ем Ес Си Ай обявиха, че ще стартират първия индекс, съставен изцяло от зелени облигации.

Зелените облигации привличат също и нови инвеститори. Когато "Юниливър", компания за потребителски стоки, емитира през март зелени облигации на стойност 250 милиона паунда, 40% от емисията беше разграбена от хора извън Великобритания, което е необичайна реакция към облигация, изразена в стерлинги. Централни банки и други официални организации обикновено купуват 75% от бенчмарковите облигации на Африканската банка за развитие. Когато обаче същата банка емитира зелени облигации миналия октомври, управителите на активи, застрахователите и пенсионните фондове взеха над 70%.

Да имаш повече инвеститори, би трябвало да прави по-лесни продажбите на облигации за една компания в бъдеще. Налице са и свидетелства, че зелените облигации понякога се представят по-добре отколкото нормалните. Миналата година доходността върху почти всичките южнокорейски облигации нарасна с 0,6% в отговор на избухналия конфликт със Северна Корея. Доходността по зелена облигация, емитирана от южнокорейската банка "Ексим", нарасна само с 0,1%, което означава, че държателите на зелени облигации са били по-малко неуверени.

Всеки един пазар се нуждае от стандартизирани продукти. Световната банка помогна, като предложи критерии за валидност за проектите, финансирани със зелени облигации, решавайки върху система от постъпления да осигури, че те отиват в правилната посока, и описвайки какви доклади и системи за съблюдаване инвеститорите трябва да изпълнят. По-рано тази година 13 банки съставиха общ пакет от принципи, който управлява различните категории облигации. 49 институции се подписаха под него.

Въпреки всичко не съществува универсално споразумение по въпроса “Какво прави една облигация зелена?”. В момента отговорът е “Ако някой казва, че е, значи е такава”. В началото този някой беше отделът за околната среда към Световната банка, което има смисъл, при положение че банката емитира повечето от облигациите. Нещо друго обаче е нужно след появата на корпоративните зелени облигации. Сега възникнаха независими групи, които дават и други мнения като например Центърът за изследване на международния климат и околна среда в Осло, който представлява група от норвежки академици. Пазарът нарасна толкова рязко, че този център обяви сътрудничество с четири други академични институции, за да увеличи капацитета си. Понякога мнението си остава обаче на самия издател. "Тойота" тази година продаде акции за 1,75 милиарда долара, за да финансира автомобили с "нулеви вредни емисии" или поне така си ги нарича тя.

Проблемът е, че различните хора имат различни мнения. "Хидравличното разчупване на подземни пластове зелено ли е?", "Ами ядрената енергетика?" Дефиницията вероятно допълнително ще бъде тествана, защото голяма петролна компания работи върху зелени облигации, за да финансира схема за прихващане на карбон и складиране. Това е важна технология, но петролните компании, поне при повечето случаи, са считани за всичко друго, но не и зелени.

Пазарът не се нуждае от единствена дефиниция за зеленина. Той обаче се нуждае от баланс между приемането на всичко за зелено или пък да бъде толкова стриктен, че почти никой да не може да изпълнява критериите. Вероятно се нуждае и от по-систематичен подход към оценяването на околната среда, по-близък до системата на кредитните рейтинги. Без него растежът от последните години може да се изтощи като ориз на суха почва.