Големите английски банки за пореден път бяха определени като монополисти

Последният преглед на конкуренцията между английските банки от страна на държавата показа, че монополното статукво не се е променило.

Антитръстово проучване през 2000 година доведе до ограничен ценови контрол след заключението, че британските заемодатели са направили печалби на базата на използването на монополни практики. След финансовата криза имаше още две големи проучвания и въпреки това опасенията за неефективността на пазара продължават да са налице. Това предполага, че властите, отговарящи за конкуренцията и пазарите, трябва да предприемат нещо радикално този път.

Те обявяват, че е разумно да се проведе обстойно разследване на банковия сектор в страната по-късно през годината. Той е поне толкова олигополен, колкото беше и преди 14 години. Барклис, Ейч Ес Би Си, Лойдс и Роял Банк оф Скотланд притежават 77% от личните сметки на населението и 85% от банкирането на малкия бизнес.

Така наречените "банкови предизвикателства" се появиха от отделянето им от Лойдс и Роял Банк оф Скотланд, както беше разпоредено от Европейската комисия. Пазарът обаче стана по-концентриран, по-специално при ипотеките, след като Лойдс погълна Халифакс и Банк оф Скотланд, както и след рухването на няколко бивши частни фонда. Неудовлетворението на потребителите е голямо. И въпреки това само 4% от клиентите и 3% от личните клиенти си сменят сметките годишно. Банките казват, че ситуацията вече се променя към по-добра.

Имайки повече играчи, всеки един с приблизително еднакъв пазарен дял, би било по-добра структура на пазара. Как обаче да се постигне? Властите могат да форсират разцепвания. Те вече направиха такова на летищния монополист Би Ей Ей. Да преразпределиш обаче летище Гетуик е едно нещо, а да разглобиш голяма банка е съвсем друго.

Очевидното лекарство е да се промотира прозрачността. Личното банкиране обикновено се осигурява без такси. Банките традиционно компенсират загубите на други места, по-специално от таксите при овърдрафтите и продажбите на други продукти, като например застрахователни полици. В резултат на това клиентите не могат да направят информиран избор, тъй като те не знаят цената на това, което купуват.

При форсирането на банките да таксуват за икономическите разходи на техните услуги ще се убие безплатното банкиране. Така обаче ще се допусне автентично сравнение на цените и по-голяма прозрачност. Властите, които са независими, са единствените които реално могат да направят това. Ако го направят, банките могат да очакват спад на печалбите. Потребителите обаче ще могат да очакват растеж на конкуренцията и стандартите.