Фед потвърди, че бъдещата лихвена политика ще зависи от постъпващите икономически данни

На вчерашното редовно заседание Федералният резерв потвърди, че запазва поетия през декември 2014-а година курс на постепенно намаляване на размера на месечните покупки на американски цени книжа. Централната банка реши да намали с 10 млрд. долара програмата за "количествени улеснения" и вече ще купува американски ценни книжа за 10 млрд. долара на месец (вместо досегашните покупки 15 млрд. долара) и ипотечно-гарантирани книжа (MBS) за 5 млрд. долара на месец (вместо за 10 млрд. долара), намалявайки общия размер на паричните стимули до 15 млрд. долара на месец от досегашните 25 млрд. долара на месец. Банката потвърди, че ще продължи и в бъдеще курса на премерено понижение на програмата за "количествени улеснения" и вероятно ще приключи цялата програма на заседанието си в края на октомври.

Централната банка посочи, че постъпващата информация от края на предходното заседание през юли насам предполага, че икономическата активност в САЩ се разширява с умерено темпо. Има известно по-нататъшно подобрение на условията на пазара на труда, но нивото на безработица е отчело слаба промяна, като в същото време продължава да има съществено неоползотворяване на трудовите ресурси.

Домакинските разходи се повишават умерено, бизнес инвестициите напредват, възстановяването на жилищния сектор остава бавно, докато дългосрочните инфлационни очаквания остават стабилни.

Ако постъпващата информация подкрепя очакванията на Фед за продължаващо подобрение на условията на пазара на труда и инфлацията в САЩ се придвижи към заложените дългосрочни целеви нива, федералният резерв ще приключи с настоящата програма за покупки на активи на следващото заседание в края на октомври.

В същото време Фед запази ключовата си позиция, че ще запази политиката си на рекордно ниски лихви за значителен период от време, след като сложи край на програмата за "количествени улеснения". Но в същото време Централната банка на САЩ не изключи възможността за по-скорошно от очакваното начало на затягане (повишение) на лихвените нива, ако икономиката, инфлацията и пазарът на труда се представят по-добре от прогнозите.

За разлика от предходното заседание през юли, вече двама от членовете на банката с право на глас гласуваха за по-скорошна промяна на бъдещите насоки за лихвената политика (настояха за по-скорошно първо повишение на основната федерална фондова лихва) - президентите на Фед на Филаделфия Чарлс Плосер и на Далас Ричард Фишер.

Федералният резерв представи и своите нови средносрочни икономически и лихвени прогнози. Фед понижи слабо централните си прогнози за икономическия растеж и за нивото на американска безработица, но повиши средните прогнози за нивото на федералната фондова лихва през следващите две години спрямо предишните официални прогнози, направени през юни.

Фед вече очаква растеж на БВП в рамките на 2,0%-2,2% за настоящата година (от 2,1%-2,3% през юни) и между 2,6% и 3,0% за 2015-а година (при предишна прогноза в рамките на 3,0%-3,2%). За 2016-а година очаква икономически растеж от около 2,6%-2,9% (спрямо 2,5%-3,0% предишна прогноза), последван от повишение на БВП с около 2,3%-2,5% през 2017-а година.

В същото време Фед очаква понижение на безработицата в САЩ през настоящата година до 5,9%-6,0% (от 6,0%-6,1% през юни), до 5,4%-5,6% през 2015-а година (от 5,4%-5,7%) и до 5,1%-5,4% през 2016-а (от 5,1%-5,5% през юни), преди нивото на безработица да се понижи към 4,9%-5,3% през 2017-а година.

Относно инфлацията Фед прогнозира ценовия индекс на личните потребителски разходи (т.нар. PCE индекс) да бъде в рамките на 1,5%-1,7% през настоящата година, между 1,6% и 1,9% за 2015-а година и между 1,7% и 2,0% за 2016-а година, преди да се повиши към 1,9%-2,0% в края на 2017-а година - близо до целевото инфлационно ниво от 2%.

Федералният резерв представи и по-високи прогнози за средносрочното ниво на федералната фондова лихва, според които всичките членове на Централната банка с изключение на трима очакват първо повишение на лихвите през следващата година, един от представителите на банката очаква затягане на лихвите още до края на 2014-а година и двама, които прогнозират първо вдигане на лихвите чак през 2016-а година.

Осреднените прогнози на всички представители на Фед показват повишение на федералната фондова лихва от текущото рекордно дъно (в диапазона 0,00%-0,25%) към 1,375% в края на 2015-а година (над предишната средна прогноза през юни от 1,125%) и до 2,875% през 2016-а година (над 2,5% средна прогноза през юни). Фед направи и първа прогноза за осреднената основна лихва в края на 2017-а година, според която федералната фондова лихва ще бъде на ниво от 3,75%.

Септемврийските прогнози показват, че 14 от 17-те членове на Фед очакват първо вдигане на основната лихва през следващата година (спрямо 12 на това мнение през юни).

На последвалата пресконференция шефът на банката Джанет Йелън отново отбеляза, че Федералният резерв може да прибегне до по-скорошно начало на цикъл на затягане (повишение) на лихвите, ако икономиката на САЩ успее да доближи заложените от Фед целеви нива за инфлацията и заетостта по-скоро от настоящите прогнози.

Отделните сегменти на финансовите пазари реагираха по различен начин на изхода от вчерашното заседание на Фед, тъй като инвеститорите акцентираха на различни аспекти от решенията на Федералния резерв.

Пазарът на акции на Уолстрийт реагира първоначално с ръст на новината за запазване на досегашната позиция на Фед относно бъдещата лихвена политика (запазване на фразата за "значителен период от време" след края на програмата за "количествени улеснения" преди първо вдигане на лихвите), преди обаче да парира част от първоначалните печалби, след като станаха ясни новите по-високи средни прогнози на членовете на банката за нивата на федералната фондова лихва през 2015-а година.

Индексът DJIA поскъпна с 0,5% до нов исторически връх от 17221,11 пункта, преди да върне назад и да приключи търговията с повишение от 0,15% на ниво от 17156,85 пункта. Широкият индекс S&P500 затвори с повишение от 0,13% до 2001,57 пункта, след като по-рано през деня поскъпна до 2010,74 пункта - точно под рекордния негов връх от 4-ти септември около 2011,17 пункта. Технологичният индекс Nasdaq затвори с повишение от 0,21% на ниво от 4562,19 пункта, задържайки под 14-годишния си връх от 3-ти септември около 4610,14 пункта.

В същото време доларът и американският дългов пазар реагираха за кратко негативно на решението на Фед да запази без промяна бъдещите насоки за лихвената си политика, преди играчите на валутния и на облигационния пазар да акцентират върху новите по-високи прогнози на Централната банка за нивото на федералната фондова лихва (средна основна лихва от 1,375% до края на следващата година при прогноза през юни за средна лихва от 1,125%). Първоначално лихвата на 10-годишните американски облигации падна към 2,56%, след което последва солиден отскок до 2,62%.

Това ново повишение на доходността на американските дългови книжа и завишените средни прогнози за федералната фондова лихва през 2015-а година поднови доларовите покупки на валутния пазар, като "зелените пари" поскъпнаха с над 1% спрямо японската йена, задълбочавайки и днес силното възходящо движение към 6-годишен връх от 108,87 йени (най-високо ниво на долара от септември 2008-а година).

Еврото падна рязко от 1,2970 долара към ново 14-месечно дъно около 1,2834 долара, пробивайки под бившето дъно от 9-и септември около 1,2859 нивото.

Британската лира върна от вчерашния 12-дневен връх от 1,6358 долара към 1,6245 нивото, преди да "зацикли" между 1,6250 и 1,6300/10 в очакване на днешния ключов референдум за независимост на Шотландия.

Стоките борси също реагираха негативно на вчерашното заседание на Фед, акцентирайки на по-високите средни прогнози за нивото на федералната фондова лихва за 2015-а година. Фючърсите на златото се понижиха с 1,1% към 1222 долара за тройунция, фючърсите на медта и на американския лек суров петрол с понижиха с 0,8%.