ЕК намали прогнозите си за икономическия растеж в ЕС и обрисува мрачна средносрочна икономическа картина за България

В оповестения днес "есенен" доклад Европейската комисия понижи своите прогнози за икономическия растеж в 28-те страни - членки на ЕС през тази и през следващата година и намали драстично прогнозите си за представянето на икономиката на България.

Според новите прогнози на ЕК, брутният вътрешен продукт в Европейския съюз ще се повиши с 1,3% през 2014-а година при предишна прогноза в пролетния доклад на Комисията за икономически растеж от 1,6 процентни пункта. ЕК намали солидно и прогнозата си за растеж на БВП през 2015-а година до 1,5% от 2,0% през май и очаква икономически растеж от 2,0% през 2016-а година.

В същото време ЕК намали драстично прогнозите си за икономическия растеж на България и вече прогнозира повишение на БВП с 1,2% през настоящата година (при прогноза през май за растеж с 1,7%) и забавяне на икономическия растеж до едва 0,6% през 2015-а година (от 2,0% предишна прогноза) преди слабо подобрение на растеж до 1,0% през 2016-а година.

Според есенния доклад на ЕК, България ще отчете дефлация от 1,4% през тази година (страната с най-дълбока дефлация) преди да последва известно повишение на индекса на потребителските цени (CPI) с 0,4% през 2015-а и с 1,0% през 2016-а година. Комисията прогнозира понижение на нивото на безработица в нашата страна до 12% през 2014-а година (от 13% през 2013-а), до 11,4% през следващата година и до 11,0% през 2016-а година.

Европейската комисия посочи, че същественото влошаване на фискалните параметри на България през 2014-а година предполага, че в средносрочен план държавният дефицит ще остане над европейския лимит от 3% от БВП.

Според ЕК, от пролетните прогнози насам има материализиране на низходящите рискове за икономическия растеж на България, като по-слабата външна динамика натежава върху българския износ. Комисията посочи, че през юни е имало отстъпление на доверието във вътрешния сегмент на банковия сектор в резултат на кризата с четвъртата по големина банка (КТБ) в страната. Това предполага, че значителното затягане на местните банкови кредитни стандарти ще потисне фирмените инвестиции.

ЕК отбелязва, че частното потребление в България е било подкрепено през първата половина на годината с оглед рязко повишение на реалните разполагаеми домакински доходи в резултат на по-висока динамика на заплащането на труда в публичния сектор и на повишение на пенсиите, както и поради делфационните тенденции в страната. Но данните през последните месеци за потребителското доверие и за търговията на дребно предполагат, че частното потребление ще загуби своя възходящ импулс до края на тази и през 2015-а година.

Според ЕК брутното образуването на основен капитал е било движено главно от оживените държавни инвестиции с оглед ускорено усвояване на Фондовете на ЕС през 2014-а година. Но с оглед края на програмния период, европейските финансови инвестиции ще намалят значително през следващите години. От друга страна, ЕК прогнозира, че частните инвестиции в България ще се свият през 2014-а и 2015-а година, отразявайки процеса на намаляване на задлъжнялостта в икономиката и очакваните ниски печалби с оглед повишената несигурност. Като цяло ЕК прогнозира, че инвестициите ще намалеят през следващите две години.

Европейската комисия прогнозира подновяване на умереното темпо на растеж на българския износ през 2015-а и през 2016-а година, въпреки забавянето на експорта през първата половина на настоящата година, с оглед слабото икономическо възстановяване на европейските и неевропейски търговски партньори на страната.

ЕК отбелязва, че пазарът на труда в България ще остане крехък и нестабилен, като слабият икономически растеж ще доведе до известно понижение на заетостта през 2014-а и през 2015-а година, преди умерен растеж през 2016-а година. Въпреки това, продължаващото намаляване на работната сила поради негативните демографски тенденции, ще доведе до постепенно понижение на българската безработица от нейния пик от 13% през 2013-а година до 11% през 2016-а година.

Европейската комисия обаче отбелязва, че преобладават низходящите рискове с оглед ускореното влошаване на доверието в банковия сектор на страната и по-строгите условия за кредитиране. Според ЕК, по-продължителна слабост на бизнес и потребителското доверие на фона на все още крехкия пазар на труда могат да доведат до намаляване на вътрешното търсене и това да подкопае допълнително доверието в икономиката на страната. В същото време Комисията подчерта, че зависимостта на България от вноса на руски природен газ може да се превърне в още по-голяма тежест за икономическия растеж, ако има прекъсване на газовите доставки.

ЕК прогнозира и значително отслабване на бюджетните параметри през настоящата година, като не очаква подобрение през следващите две години.

Общият държавен дефицит се очаква да се влошава от 1,2% от БВП през 2013-а година до дефицит в размер на 3,6% от БВП през 2014-а година, което би надхвърлило в значителна степен бюджетната рамка за настоящата година. Прогнозата на ЕК включва предложената от служебното правителство през септември бюджетна актуализация, както и значително увеличение на разходите. В същото време приходите от ДДС, акцизи и някои неданъчни приходи за настоящата година ще бъдат по-слаби от планираното. Европейската комисия прогнозира, че държавният бюджетен дефицит на България ще се разшири до 3,7% от БВП през 2015-а година и до 3,8% от БВП през 2016-а година.

Комисията очаква рязко повишение на държавния дълг от 18,3% от БВП през миналата година до около 25% от БВП през настоящата година с оглед финансирането на фискалния дефицит за 2014-а година, предстоящия през януари 2015-а година падеж на големи по размер международни дългови книжа и с оглед настоящата схема за осигуряване на парична ликвидност за стабилизация на българския финансов (банков) сектор. Тези прогнози на ЕК не включват евентуално допълнително емитиране на дълг в подкрепа на финансовия сектор. Според ЕК българският държавен дълг ще се повиши с малко над 30% от БВП през 2016-а година.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стагнация на потребителските разходи в САЩ през август

След четири поредни месеца на растеж, през август потребителските разходи в САЩ останаха без промяна спрямо юли, което е сигнал за известна предпазливост сред американските домакинства на фона на все още слабия растеж на водещата световна икономика. Личните доходи в САЩ, включващи доходи от заплата и от други източници, нараснаха очаквано..

публикувано на 30.09.16 в 15:59

По-добро от очакваното представяне на британската икономика в месеците преди Brexit

Икономиката на Великобритания се представи изненадващо добре преди референдума на 23-ти юни за бъдещето на страната във или извън ЕС, нараствайки през второто тримесечие с по-солидно от предишните оценки темпо и спрямо това в началото на годината, показва окончателна оценка на британската статистика ONS. Брутният вътрешен продукт на..

публикувано на 30.09.16 в 13:55

Спад на безработицата в България до близо 7-годишно дъно при нейна стабилизация в целия ЕС

Безработицата в 28-те страни - членки на Европейския съюз стабилизира през август за четвърти пореден месец в 7-годишно дъно от 8,6%, като в същото време безработицата в България отбеляза понижение до 7,7%, достигайки най-ниско ниво от октомври 2009-а година, показват последните данни на Евростат. Безработицата в ЕС остана през август на..

публикувано на 30.09.16 в 13:05

Ускоряване на инфлацията в еврозоната през септември до близо двугодишен връх от 0,4 на сто

Инфлацията в еврозоната се ускори през септември до най-високо ниво от близо две години насам, но все още остава далеч под целевото ниво на Европейската централна банка, показват предварителни данни на Евростат. Индексът на потребителски цени (CPI) в 19-те страни-членки на единния валутен блок се повиши очаквано през септември с 0,4% на..

публикувано на 30.09.16 в 12:27

Поредно понижение на производствените цени в България през август

Производствените цени в България се понижават през август спрямо месец по-рано и бележат пореден спад на годишна база, показват данни на Националния статистически институт. Общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) намалява с 0,3% спрямо юли, когато се понижиха с 0,2 на сто. Понижение на цените се наблюдава в добивната..

публикувано на 30.09.16 в 12:10