Инвестиционният план на Европейската комисия

Европа е в тежко икономическо състояние. Растежът на еврозоната е заседнал под 1%, безработицата е над 11%, а инфлацията остава около 0,4%, много под целевото ниво на ЕЦБ от 2% и опасно близо до откровена дефлация. Тази седмица от базираната в Париж ОИСР предупредиха, че еврозоната е затънала в стагнация, като добавиха, че това бута надолу световната икономика. Дори папата се включи, наричайки ЕС "стар и измъчен".

Подобна ситуация със сигурност изисква спешна и решителна реакция. На 26-и ноември новият шеф на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер надлежно представи това, което вижда като крайъгълен камък на работата си като председател – грандиозен инвестиционен план на стойност 315 млрд. евро, за който длъжностни лица твърдят, че ще бъде най-доброто средство да се създаде допълнително търсене в Европа. И все пак макар основната цифра да звучи грандиозно, сумите, които стоят зад това, са смешни. Освен това шансовете планът да даде начален тласък на растежа според Брюксел са минимални.

Като начало планът няма да стартира преди средата на 2015-а. Допълнителните разходи, които трябва да бъдат предизвикани, ще бъдат разпределени в период от три години. Още повече, че 315-те милиарда на г-н Юнкер са базирани на финансов инженеринг, използващ публични гаранции за малки суми, с надеждата за деблокирането на много повече частен капитал, част от който така или иначе би бил отпуснат за други проекти. Дори 16-те млрд. евро, които се рекламират като "нови пари", са илюзорни. Почти цялата част от сумата е рециклирана от неизразходвани средства от бюджета на ЕС.

Комисията се надява националните правителства да подкрепят инвестиционния план със свои собствени средства. Но шансовете това да се случи, изглеждат малки, когато Германия, най-голямата и платежоспособна страна в еврозоната, говори за изразходването на едва 10 млрд. евро за публични инвестиции в рамките на три години, а дори и тогава, без да отхлаби обещанието си за балансиране на бюджета през следващата година.

Но г-н Юнкер не е единствения виновен за плахостта на плана. Комисията разполага с малко собствени средства. Въпреки че нейният бюджет трябва да бъде по-добре изразходван, тя продължава да отделя нелепите 40% от него за земеделски субсидии, което допринася за по-малко от 1% от БВП на ЕС. Неговото предложение за Европейски фонд за стратегически инвестиции, средството, което трябва да привлече частен капитал, както и разширяването на ЕИБ, може да се окажат стойностни идеи. Въпреки това прокарването на необходимите закони, намирането на подходящите проекти и след това събирането на финансите, ще отнемат месеци, или още по-вероятно – години. Така че опитът на Юнкер да представи този пакет като отговор на сегашния застой в икономиката е в най-добрия случай неискрен, а в най-лошия – непочтен. Това също така може да бъде опасно, защото ще предложи на правителствата извинение да продължават с фискалните разходи в момент, когато трябва да правят точно обратното.

По материал на списание The Economist