Необходими са реформи, за да се пребори заплахата от азиатска дефлация

Лесно е да се приеме, че понижаващата се инфлация в Азия просто отразява падащата цена на петрола. Но това би означавало да се пренебрегнат по-дълбоки и вредни причини. Растежът в региона продължава да се забавя и традиционните мерки да се предотврати изпадането в откровена дефлация изглежда губят своята ефикасност.

И все пак по въпроса има две погрешни схващания. Първото е, че четенията за понижаваща се инфлация са временно явление. Според него стабилизирането или дори лекото нарастване на цената на петрола ще тласне инфлацията нагоре през втората половина на годината.

В действителност двете са твърде свързани: спадът в цената на петрола през последните 9 месеца е голям късмет за Азия, която внася по-голямата част от  енергията си. Така че основната инфлация може да пада за известно време, но тя трябва евентуално да бъде неутрализирана от тласъка на растежа и последващото нарастване на по-широките ценови измерители.

Проблемът е в това, че няма признаци, че растежът се е облагодетелствал от по-ниските цени на петрола. Досега търсенето трябваше да започне да се засилва. Вместо това първото тримесечие показа ново дъно на растежа в региона.

Истинският въпрос трябва да бъде: колко по-слаб би бил растежът, ако цената на петрола бе останала непроменена? Отговорът: много по-слаб, може би с около половин процентен пункт в Корея, Индия и Тайланд, където разходите изглежда реагират повече на промените в цената на енергията в сравнение с другите места.

Това загатва, че по-големи, структурни фактори пречат на растежа в Азия. Все пак не само основната инфлация се забави рязко, но и индексът на основните цени, в който не се отчита цената на енергията.

Централните банки намалиха лихвените проценти и инжектираха допълнителна ликвидност на финансовите пазари. И въпреки това инвестициите не успяха да се съвземат, а потребителите продължават да съкращават разходите си. Пазарите на акции са във възход, но това само по себе си няма да излекува растежа на Азия.

Втората заблуда е, че скорошното залитане към дефлация няма значение. В свой скорошен доклад Банката за международни разплащания отбеляза, че дефлацията рядко се асоциира с икономическа слабост. От Втората световна война насам авторите смятат, че падащите цени често се появяват по време на периоди на силен растеж. Това засили впечатлението, че намаляващият ценови натиск в региона може безопасно да бъде игнориран.

В действителност това е далеч от истината. От БМР признават, че ако дефлацията съвпада с набъбнал балон, ефектите върху финансовата стабилност и икономическия растеж могат да бъдат силно разрушителни. И точно поради тази причина Азия изглежда толкова уязвима: не само че дългът рязко нарасна през последните години, излагайки на риск кредитополучателите, които разчитат на растящите приходи и доходи да обслужват задълженията си, но цените на имотите нараснаха значително, често в резултат на спекулативно заемане. Следователно продължителната дефлация трябва да упражни негативно въздействие върху растежа, а ако цените на активите се понижат, това може да доведе ескалация на финансовите предизвикателства.

По материали на световни информационни източници

Подготвена от отдел „Анализи валутни пазари", Бул Тренд Трейдър