Предизвикателството тази седмица е да бъде спасена еврозоната

Европейските лидери ще имат уникалната възможност да извършат две грешки в рамките на само една седмица. В понеделник, те ще решат бъдещето на Гърция. В четвъртък и петък, те ще се срещнат отново, за да дискутират бъдещото управление в еврозоната. Второто е по-важно в дългосрочен план. Силна еврозона може да преглътне излизане на Гърция от единната валута и да просперира. Съсипана еврозона обаче няма остане по-малко съсипана дори и Гърция да остане член. Двоен провал би бил катастрофален.

Когато Кристин Лагард се оплака в четвъртък вечер, че липсват възрастни в залата, беше ясно, че нещата са извън контрол. Каквато и да е била целта на забележките на председателя на МВФ, не е полезно хвърлянето на персонални обиди. Това прави намирането на компромис дори по-трудно. Ако лидерите се провалят в понеделник, ще последва поредица от събития, които ще включват фалит, контрол на капиталите, въвеждане на паралелна валута и вероятност Гърция да излезе от еврозоната. Какво следва?

Влиянието от излизане на Гърция вероятно няма да е внезапна финансова криза. По-голяма опасност е бавното осъзнаване от инвеститорите и по-важно от гражданите, че еврозоната повече не е гениална общност, ако изхвърля свой член. Необратимостта е нещото което различава монетарната общност от система на фиксирани курсове с обща валута. Излизане на Гърция може да доведе до движение на ЕС от интеграция през стагнация до дезинтеграция. Икономическото и геополитическото влияние ще е колосално. Не всичко ще бъде видимо веднага за всеки. Именно поради това вероятно някои европейски лидери изглеждат безстрашни в момента.

Контра аргумента е, че излизането на Гърция може да формира далеч по-единна общност сред останалите членки. Тази доста оптимистична хипотеза ще бъде тествана тази седмица по време на втората среща на върха на ЕС. До петък, ще имаме по-ясна картина, защото тогава лидерите ще обсъждат бъдещето на еврозоната. Има опасност да се провалят грандиозно. Има няколко конкуриращи се доклада за бъдещето на еврозоната. От държави членки до така наречения доклад на четирите президента написан от ръководителите на четири институции в ЕС. Общото между всички е, че им липсва амбиция. Много проекти бяха в обръщение, но е ясно, че нито една държава или институция ще се изправи в четвъртък и ще говори истината „Еврозоната, както стои днес, не е трайна. Изправени сме пред избора да се поучим от грешките и да променим договорите в ЕС, за да го направим по-силен. И ако това не е възможно по политически причини, би трябвало може би да последваме примера на Гърция и да се насочим към монетарна независимост.”

Нито един от проектите не е близо до това. Промяна в договорите е задължителна, за да се постигне нещо смислено. Без промени в договорите, не е възможно да се създаде пътна карта към фискална общност. Нито пък е възможно да се създаде автентичен банков съюз със съвместен общ гаранционен фонд за депозити и механизъм за банкова регулация. Еврозоната почти използва целия си обхват за това което може да направи в рамките на съществуващите договори.

Ако еврозоната тръгне по пътя на липса на амбиции, тя ще намира все по-трудно овладяването на бъдещи кризи. Извън последствията от излизането на Гърция, другия голям близък проблем са макроикономическите неравновесия. Сегашните излишъци по текущите сметки на Германия и Холандия се насочват към 10% от БВП, позиция, която нито е удържима, нито коригираща. Това е лоша комбинация.

Срещите на върха ще се сблъскат с двете злини на еврозоната – лошо управляваната криза и липсата на малка фискална общност, която може да играе ролята на икономически и финансов стабилизатор. Без да се преборим с това, все така ще си говорим за криза в еврозоната и през 2030 ако въобще еврозоната още съществува.

Европейските лидери са свикани днес да решат проблема с Гърция и в четвъртък и петък да започнат процес, който ще доведе до по-голяма икономическа интеграция. Никак не е малък шанса да се провалят поне в едно от двете ако не и в двете.