Инфлацията в еврозоната през август стабилизира на ниското юлско ниво от 0,2%

Потребителските цени в еврозоната през август се повишиха със също анемично темпо, както през предходните два месеца, оставайки далеч от целевото ниво на ЕЦБ за инфлация от малко под 2%, въпреки че по-нататъшното понижение на енергийните цени беше компенсирано от солидно поскъпване на услугите и на цените на хранителните стоки, показват предварителни данни на Евростат.

Индексът на потребителските цени (CPI) през август нарасна на годишна база с 0,2% (спрямо август 2014-а) след аналогичен анемичен растеж през предходните два месеца, но при прогноза за забавяне на инфлацията до 0,1 процентни пункта.

По-евтината енергия оказа основно негативно влияние върху инфлацията в еврозоната, като през август енергийните цени се понижиха на годишна база с цели 7,1 процентни пункта. В същото време обаче цените на необработените хранителни стоки нараснаха с 2,3%.

Основната инфлация (изключвайки цените на храните, тютюневите изделия и енергията) се повиши през август с 1,0% на годишна база след аналогичен растеж през юли и при прогноза за повишение с 0,9 процентни пункта.

Днешните макар и малко по-силни от очакваното данни вероятно ще засилят спекулациите, че ЕЦБ може да се наложи да удължи действието на нейната месечна програма за покупки на държавни облигации за близо 60 млрд. евро и след крайния срок, който на този етап е през септември 2016-а година.

Говорейки през миналата седмица, главният икономист на ЕЦБ Петер Прает посочи, че в последно време има засилване на риска от по-продължителен период на много ниска инфлация в Европа с оглед на падащите цени на основните суровини (главно на енергийните и на петролните цени) и на по-бавния растеж на развиващите се икономики като Китай.

Прает също така каза, че не трябва да има неяснота от страна на централната банка относно нейната способност и готовност да действа, ако това е необходимо, въпреки че и той, подобно на редица негови колеги от ЕЦБ отбеляза, че не желае да се решава "предварително" дали ще са необходими допълни действия от страна на централната банка.

В свой днешен анализ пък британската банка Barclays посочи, че има вероятност ЕЦБ да предприеме нови стимулиращи мерки преди края на тази година, тъй като инфлацията е малко вероятно да достигне целевото ниво от малко под 2% през следващите две години.

Въпреки че е много малко вероятно на редовното си заседание в четвъртък ЕЦБ да вземе решение за нов начин на действие по отношение на провежданата парична политика, редица анализатори очакват президентът на банката Марио Драги да подчертае ангажимента за постигане на средносрочното целево инфлационно ниво, което от своя страна може да наложи известна корекции на настоящите стимулиращи мерки.