Фед повиши основната лихва в САЩ за пръв път от близо десетилетие, край на 7-годишната политика на почти нулеви лихви

След края на очерталото се като историческо заседание на 16-и декември Федералният резерв на САЩ повиши основните американски лихви за пръв път от юни 2006-а година насам, слагайки официален край на многогодишната политика на почти нулеви лихви. Това е ясен сигнал, че американските централни банкери са убедени, че икономиката на САЩ е успяла да преодолее глобалната финансова криза между 2007-а и 2009-а година, определена като последна Глобална депресия, и това е накарало Фед да се завърне на пътя на постепенна и плавна нормализация на паричната си и лихвената си политика.

С пълно единодушие от 10 на 0 гласа американските централни банкери решиха да повишат с четвърт процент нивата на федералната фондова лихва между 0,25% и 0,50%, след като от декември 2008-а година насам основната американска лихва беше задържана на почти нулеви нива между 0,00% и 0,25% в опита за стимулиране на икономическото възстановяване на САЩ от последната мащабна глобална финансова и икономическа криза.

Фед цитира като причина за това свое историческо решение подобряващата се американска икономика, която вече може да устои на цикъл на затягане на паричната и лихвена политика, визирайки солидните потребителски разходи, по-силните бизнес инвестиции, възстановяващия се жилищен пазар, както и продължаващото подобряване на трудовия пазар с оглед на нарастващата заетост и падаща безработица.

Федералният резерв отбеляза, че инфлацията в САЩ продължава да се задържа под дългосрочното целево ниво на банката от 2%, отразявайки отчасти спада на енергийните цени и цените на неергийния внос. Но въпреки това централните банкери очакват инфлацията да се повиши в средносрочен план към целевото ниво от 2%, тъй като те прогнозират отслабване на временните негативни въздействия от понижаващите се енергийни и импортни цени и по-нататъшно засилване на трудовия пазар.

Фед обяви и новите си средносрочни прогнози за икономическия растеж, нивото на безработицата и инфлацията в САЩ през тази и следващите две години, които обаче не се различаваха съществено от предходните прогнози, направени след септемврийското заседание на централната банка.

                                                                         Декемврийски и септемврийски икономически и лихвени прогнози на Фед

В същото време американските банкери представиха и своите последни очаквания за пътя на федералната фондова лихва през следващите години, като според техните нови прогнози нивото на основната лихва на САЩ през 2016-а година ще достигне 1,375% - без промяна от септемврийските прогнози, което означава, че през следващата година Фед вероятно ще повишава лихвените ставки с по 0,25% през всяко едно тримесечие. Това изненада голяма част от финансовите пазари, които залагаха на по-сдържано темпо на повишение на лихвените ставки през следващата година. За 2017-а година се очаква повишение на федералната фондова лихва към осреднено ниво от 2,375% - малко под предишна прогноза през септември от 2,625% и за 2018-а година - осреднена лихва от 3,25% (при предишна оценка за лихва от 3,375%), запазвайки без промяна очакваното дългосрочно ниво на основната лихва от 3,5%.

На последвалата след края на заседанието пресконференция шефът на Фед Джанет Йелън подчерта, че първото нещо, което американците би трябвало осъзнаят е, че решението на Фед отразява нашето доверие в икономиката на САЩ. Но тя на няколко пъти подчерта, че темпото на бъдещо повишение на американските лихви ще бъде "постепенно" и ще продължим да зависи от постъпващите данни за състоянието на икономиката на САЩ.

Относно все още ниската инфлация, Джанет Йелън посочи:

Ние наистина трябва да наблюдаваме с течение на времето представяне на реалната инфлация, за да се уверим, че той съответства и се развива по начина, който ние очакваме. Тя обаче отказа да бъде по-конкретна относно това, какво точно означава действително поведение на инфлацията, като само отбеляза, че ако инфлацията се отклони от очакванията, Фед е готов да реагира.

Финансовите пазари реагираха разнопосочно на първото повишение на американските лихви от близо десетилетие насам. Щатският долар падна за кратко на валутните пазари, тъй като някои инвеститори предпочетоха да реализират печалби от "дълги" доларови позиции на принципа "купувай (долари) при слухове (за вдигане на лихвите), продавайки при факти.

След края на заседанието на Фед еврото подскочи към 1,1011 долара, британската лира - до 1,5099 долара, като в същото време щатската валута падна до 0,9809 швейцарски франка и до 121,38 японски йени. Слабостта на щатската валута обаче продължи за доста кратко време, след което последва ново поскъпване на "зелените пари" при новината, че Фед е запазил почти без промяна своите очаквания за по-нататъшно повишение на основните лихвени ставки с по 0,25% на всяко следващо тримесечие през 2016-а година. Еврото върна обратно към 1,0900 нивото, като по-рано днес задълбочи своя спад към 9-дневно дъно от 1,0833 долара, докато британската лира удари двуседмично дъно от 1,4922 долара. През днешната азиатска търговия доларът поскъпна към 8-дневен връх от 122,64 йени и до 89-дневен връх от 0,9962 швейцарски франка.

Пазарът на акции на "Уолстрийт" реагира позитивно на първото повишение на американските лихви от 2006-а година насам, тъй като инвеститорите на фондовите борси акцентираха на позитивните коментари на Фед за състоянието на икономиката на САЩ и на ангажимента за "предпазливо и постепенно" по-нататъшно повишение на основните лихвени ставки. Индексът на сините чипове DJIA нарасна с 1,28%, широкият индекс S&P500 - с 1,45%, а технологичният индекс Nasdaq - с 1,52%.

Добрият риск-апетит на пазарите на акции и стартираният от Фед цикъл на затягане на паричната и лихвена политика доведе до продажби на американски държавни облигации и до повишение на тяхната доходност. Доходността на двегодишните краткосрочни книжа нарасна за кратко над важното ниво от 1% за пръв път от 2010-а година насам, след което върна леко назад към 0,996%, докато лихвата на 10-годишните американски облигации скочи до 2,314%, преди да стабилизира около 2,30%.

Цените не американския лек суров петрол обаче се сринаха с цели 4,9% към 35,52 долара за барел, тъй като инвеститорите на пазари на суровини акцентираха предимно на новините за скорошна отмяна от Конгреса на САЩ на 40-годишната забрана за петролен износ и на последни данни на Енергийната информационна администрация (EIA), показващи изненадващо силен ръст на седмичните петролни запаси. Според EIA запасите на американски лек суров петрол са нараснали през седмицата до 11-и декември с цели 4,801 млн. барела при прогнози за понижение на запасите с около 1,5 млн. барела. Според Енергийната информационна агенция петролните запаси в САЩ са достигнали 490,7 млн. барела - близо до най-високите нива за този период на годината от поне 80 години насам.

Това провокира ново напрежение на петролните пазари, като подновеният снощи спад на цените на "черното злато" продължава в пълна сила и през днешната търговия. Януарските фючърси на петрола сорт брент се понижават с 0,9% обратно към ниво от 37,00 долара, докато аналогичните фючърси на американския лек суров петрол се понижават с 0,85%, наближавайки отново важното ниво от 35,00 долара за барел. По този начин приключи безславно възходящата ценова корекция от предходните няколко дни на търговия и в четвъртък фючърсите на петрола сорт брент отправят отново поглед към 7-годишното дъно от 14-ти декември около 36,33 долара за барел - точно над дъното от 36,20 долара за барел, което беше ударено по време на световната финансова криза, стартирала в края на 2008 година. Фючърсите на американския лек суров петрол пък отново доближават дъното от началото на седмицата около 34,53 долара за барел - най-ниско ниво от началото на 2009 година.