Неспазването на правилата от Уолстрийт дава на опонентите мотив за действия

Отлаганията на Уолстрийт за последната минута дават на опонентите нова причина за действия. Голдман Сакс, Джи Пи Морган, Морган Стенли и други банки искат от Федералния резерв да им даде време до 2022 година за разтоварване на инвестициите, които бяха забранени от правилото на Фолкер. Те вече имаха на разположение 6 години да го сторят. През това време капиталовият пазар се удвои. Искането на толкова дълго отлагане може да доведе до нежелани последствия.

Молбата може би има своите достойнства. Много от притежанията трудно могат да бъдат освободени по-лесно отколкото невзрачни акции и облигации. Те също така могат да бъдат обект на договорни задължения, които ограничават как и кога могат да бъдат продавани. Има и шанс крайният срок през следващото лято да форсира банките да приемат по-ниски цени.

Това обаче са грижи за акционерите, не за регулаторите. Засегнатите инвестиции на стойност 7 милиарда долара в Голдман и 3,2 милиарда долара в Морган Стенли могат да навредят на печалбите, ако се продадат на загуба, но не би трябвало да ограничат капитала.

По-широкият проблем е, че банките разполагат с огромно време, за да изчистят къщите си. Правилото Фолкер беше част от законодателството Дот-Франк от 2010 година, което беше насочено към редуциране на рисковете, които банките представляват за финансовата система. Въпреки че то не влезе в действие още няколко години, повечето институции бързо затвориха засегнатите единици – като например търгуването с недвижими имоти.

Нови забавяния ще излязат като свидетелство, че банките отново се опитват да заобиколят правилата. Те вече се сблъскаха със сенаторите Елизабет Уорън и Берни Сандърс и други подобни, които настояват за разделения и повторно вкарване в действие на закона от ерата на Депресията Глас-Стийгъл, който разделя търговското от инвестиционното банкиране. Като се влачат спрямо правилото на Фолкер, банките дават на тези инициативи възможност да наберат скорост.