Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
100 годишнината от началото на българското самолетостроене стана повод за провеждането на „Ден на авиационните професии“ в Клуба на авиацията с музейна експозиция, който се намира на Летище София (Терминал 1). Професиите бяха представени от Асоциацията на българските авиокомпании, Летище София, Колежа по въздушен транспорт към ИВТ, Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", известни пилоти, авиоинженери и техници, стюардеси, ветерани. Участие взеха и над 150 ученици от няколко столични училища.
За някои „небето е лимита“, но за други съвсем не. За дългогодишния пилот Иван срещата с небето е ежедневие. Той разказа, че професията пилот съвсем не е лека и страхът от летене никога не напуска човешкото сърце. Повечето хора мислят, че за летците това е просто рутина, но всъщност не е така. Той сравни летенето с прераждане. Една различна гледна точка. Всеки път, когато самолетът се извиси над облаците, той вижда една нова светлина, нов път, нов свят. По негови думи – доста вдъхновяваща професия. Част от неговите колеги, също дългогодишни пилоти, разказаха защо са избрали точно тази работа. Отговорът бе един – динамиката. Отрицателните страни обаче са много– нерегулиран график, по-малко време за семейството, отговорност за живота на толкова много хора зад гърба ти. Едно време обучението било платено изцяло от държавата, сега се изискват сериозни финансови средства, но е интересно и си влече хората, които са родени за това. Самото обучение продължава с години и доста часове отминават в модерно оборудваните симулатори, преди да се осъществи първият полет на всеки начинаещ. Нещо като неписано правило е, че ако баща ти е пилот и ти задължително ставаш пилот. Всъщност това отговориха всички на въпроса „защо избрахте тази професия?“. Те подчертаха също, че няма два еднакви полета, всеки път трябва да си подготвен за нови изживявания и всеки път научаваш по нещо ново и полезно.
Катотеритория България е малка, но както и в много други области, тя има принос към света на авиацията.
Асен Йорданов (1896–1967) е български изобретател, инженер и авиатор със световна известност. Йорданов е смятан за основател на авиоинженерството в България и има огромен принос в развитието на американската авиация. Любимото му занимание като дете е да прави хвърчила. По време на Балканската война Асен Йорданов заминава доброволец за фронта и постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград. Той продължава да работи върху конструирането на първия български самолет "Експрес", по-късно наречен „Йорданов – 1“, който завършва през лятото на 1915 г. Така е поставено началото на българското самолетостроене. През 1925 година е създадена Държавна аеропланна работилница на летище Божурище.
Първият български дипломиран пилот е Симеон Петров, който е и първият, който лети над България. Поставя и началото на нощното летене във Франция, а също е и първият авиатор в световната история, който приземява самолет със спрял двигател. Неговият опит и своеобразните му авиационни рекорди се ползват при разработването на летателните програми на водещи световни авиационни школи. На него е посветена биографичната книга – „Симеон Петров – пръв между орлите“.
През 1892 на Международния панаир в Пловдив двама лейтенанти от Българската армия летят с френския дирижабъл La France. Въодушевени от полета, те убеждават командването, че България има нужда от летателно звено и това поставя началото на българските военновъздушни сили. На 20 април 1906 е създадено „Въздухоплавателно отделение”. Първото поколение български летци е тренирано на дирижабъл, наречен „София-1”.
Военновъздушните сили на България, преминали Балканската война, Първата и Втората световни войни, и до днес поддържат духа и традициите на българската авиация. Димитър Спирасаревски остава завинаги в историята с храброто си дело, спечелило му прозвището „жива торпила”. На 20 декември 1943 г., в разгара на Втората световна война, София е подложена на въздушни атаки. Над столицата са пуснати 270 бомби. В ожесточената битка, останал без боеприпаси, Списаревски насочва изтребителя си и нанася унищожителен удар на противниковия бомбардировач, който се разцепва и разпада във въздуха.
