Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
След оспорвано гласуване на сделката с кредиторите парламентът в Атина отвори пътя за трети спасителен пакет за Гърция, чиято цел е да избегне фалита на южната ни съседка. С това обаче далеч не са преодолени всички препятствия в току-що започналия маратон. Предстои не само одобрението на спасителната програма от националните парламенти на Финландия и Германия, за чийто изход политическите наблюдатели не се наемат да правят прогнози. Още в понеделник Гърция трябва да изплати 3,5 млрд. евро към ЕЦБ, а до петък трябва да се измисли начин за спешна помощ за гръцките банки. По всичко личи, че тази помощ ще бъде гарантирана от общия бюджет на ЕС. Именно това мостово финансиране е ябълката на раздора в днешната телефонна конференция на финансовите министри от еврогрупата. По неофициални данни вече има изготвено предложение за участие на всички страни от ЕС. Далеч не всички страни членки на ЕС извън еврозоната обаче са готови да помагат на закъсалата Гърция.
Великобритания, известна с резервираното си отношение дори към собственото си членство в ЕС, не дава и дума да се издума за участие на Лондон в спасителния план за Гърция. Не толкова резки, но защитаващи същата позиция са и Швеция и Чехия. Ние сме категорично против реактивирането на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSM) – заяви чешкият премиер Бохуслав Соботка. Логиката е ясна – нека еврозоната сама да плати сметката си, след като няма никакви гаранции за възможността, Гърция някой ден да се издължи. На първо време става дума за 4,2 млрд. евро, които Атина трябва да върне до края на годината. Тези пари са предмет на спешните преговори на финансовите министри от еврозоната, които днес търсят компромисен вариант за преходно финансиране за следващите 3 месеца, преди да започне новата спасителна програма за Гърция.
Преди началото на разговорите Eвропейската комисия потвърди, че ще иска от деветте страни извън еврозоната, включително и от България, да участват в спасяването на Гърция чрез гаранция за спешен заем. Поради очевидната липса на по-добри решения единственият възможен вариант остава Европейският фонд за финансова стабилност – аргументира се еврокомисарят, отговорен за общата валута, Валдис Домбровскис. Този инструмент беше създаден в началото на дълговата криза и принципно трябваше вече да не се използва. По думите на шефа му Клаус Реглинг във фонда има налични пари от европейския бюджет, които могат да послужат за гаранция на неотложните плащания на Гърция. За да се използват тези средства обаче се иска гласуване на всичките 28 страни.
България все още не е изпратила своя официална позиция по въпроса, но на няколко пъти през последните седмици министър-председателят Бойко Борисов видя добра възможност да коментира начина, по който ЕС се опитва да разреши гръцката криза. Освен че изрази раздразнение от факта, че ЕС се занимава само с Гърция и пренебрегва проблемите в останалите страни от Евросъюза, на Европейския съвет в края на юни той беше пределно ясен и по въпроса, кой трябва да спасява Гърция: "Ако бяхме сега в еврозоната, ние също трябваше да дадем пари за Гърция. И по-бедните ще дадат на по-богатите, което не ми се вижда логично." Борисов не пропусна възможността да похвали правителството си за следваната строга финансова дисциплина и дори отправи препоръка към еврозоната: Докато не се дисциплинират държавите в еврозоната, не виждам смисъл страната ни да бърза с членството.
Дали обаче ще бъде така остра реакцията му сега, когато има реална възможност българският бюджет да гарантира за гръцката неплатежоспособност, остава да видим. Да не забравяме, че ЕС все пак има и план „Б” – ветото срещу заема за Гърция може да бъде заобиколено чрез гласуване с квалифицирано мнозинство на едва 15 финансови министри, представляващи държави с 65 процента от общото население на Съюза.