Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
С наближаването на ски сезона традиционно се задават и нови екопротести. Дори и безобидни ремонтни дейности в подготовка на новия зимен сезон в ски курортите ни вървят като скачени съдове с петиции и шествия на природозащитниците срещу застрояването на планините.
Първият сняг още не е паднал, а първият сезонен протест в центъра на София вече е насрочен за следващата седмица. Демонстрацията, за която съобщиха от екокоалицията "За да остане природа в България" е отговор на разрешението, издадено от министерството на околната среда и водите за подмяна на стар лифт в ски зоната над Банско. "Жертва" на подменения лифт трябва да паднат 57 бели мури и смърчове. По данни на МОСВ просеката се изчислява на 31 куб.м. или 0,0004% от общия запас на горите в Природен парк Пирин. Инвеститорът пък се задължава да залеси три пъти повече дървета на място, съгласувано с дирекцията на парка.
Дотук с цифрите. Извън тях е добре да се знае, че дрязгите между природозащитниците и ски курортите не са от вчера, а повод за нови винаги се намират. Като че ли ролята на катализатор за безкрайните спорове изигра модернизирането на ски зоната над Банско през 2003 г., когато на мястото на един ръждясал триседалков лифт (всъщност повод за протеста следващата седмица) и две писти изникнаха нови 70 км. писти, модерни лифтове и кабинкова линия. Превъплъщението на Банско в най-модерния зимен център в Източна Европа, традиционен домакин на стартове за Световната купа по ски, подразни природозащитниците, защото курортът се превърна в магнит за хиляди туристи в природния парк. Опасенията на екозащитниците, че планината безвъзвратно ще се замърси, са напълно основателни. Но те поведоха борба срещу любителите на ски спорта и сгрешиха, защото адресатът на дългогодишната им "окопна война" е корумпираната местна и/или централна власт, разрешила безметежното строителство на хотели и ваканционни селища в и около Банско. Раздаваните от 2003 г. насам строителни разрешителни в нито един момент не са били съобразени с инфраструктурата на пиринското градче и не са отчитали ефекта на туристическото нашествие за планината. В последните години инвеститорската инвазия в Пирин си отмъщава. С презастрояването уютът на Банско е на път да изчезне, а с него и желанието на туристите да прекарат зимната си ваканция под връх Вихрен. Така поминъкът на местните хора запада.
На този фон напълно липсва държавна политика за развитието на планинските курорти в България, която много би искала да е водеща туристическа дестинация в Европа. Ски спортът и опазването на природата не само могат, но и трябва да вървят ръка за ръка така, както е например в Алпите. Пирин не е Алпите, но може да почерпи опит за това, как да развива зимния туризъм без да застрашава чистотата на природата. Дано предстоящият екопротест надхвърли тясната рамка на спора за и против подновяването на един ръждясал лифт и даде началото на смислен обществен дебат за бъдещето на ски туризма в България.
