Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Тогава не се говореше за Св. Валентин. Моите младини са отпреди Втората световна война. След това – военни години. Съвсем други бяха проблемите на младежите тогава. Любовта е вродено чувство – като да си гладен, или да ти се пие вода. Майка ми се е оженила през 1924 година. Тя си направила рокля с ¾ ръкави. Свекърва й дошла на гости и й казала: „всичко ти е хубаво, обаче не е редно да си с такива къси ръкави, да се вижда кожата. Разумните граници са различни във всяка епоха, както и нормите в етиката и естетиката.
След много твърдения от сорта на „О, ние сме твърде възрастни за любов, времето ни е минало“ при мен се спряха дядо Кольо и съпругата му. Ето какво казаха те за любовта.
Любовта не може да се разглежда в тесен смисъл. Любовта е всемирна. Тя не може да е само към един човек. Това е само една частица от нея. Любовта е навсякъде и във всичко. Празникът нека си го има, но трябва да знаем, че това е само частичка от цялата вселена.
Иван Сапунджиев, продавач в антиквариат, ме шокира с гледната си точка за любовта, а после, с радост на лице, си спомни вълнуващо юношеско изживяване:
Любовта е преходна. Хората пеят песни за вечна любов. Вечна любов няма. Всичко свършва. Имах приятел, който, като бяхме на по 15-16 години, през лятната ваканция, беше влюбен в момиче, което живееше на 40 километра от нас. Тогава нямахме пари и отидохме при нея пеша. Два дни ходихме пеша. Като отидохме, баба й и дядо й я бяха скрили. Не я пускаха. Между тях се получи, но след време.
Археологът д-р Боян Думанов беше следващата „жертва” на любовния ми разпит. Ето какво каза той за Св. Валентин:
Хората трябва да се уважават всекидневно и да показват привързаност един към друг, колкото се може по-често. Нещо, което е без почва в България, трудно вирее. Българите не успяха да възприемат нещата, които им бяха натрапени през последните 70 години. Какво усвоихме от социализма? Някой разбра ли неговия смисъл? Не. Усвоихме само негативите от този строй. По същия начин не приемаме позитивно нещата, които ни дава днес западната култура. Скептични сме към тях. Искаме да извлечем материална полза, вместо да се възползваме от духовната страна.
И за позитивен финал на деня ми се запознах с веселия Димитър Ангелов, който разказа как са се забавлявали влюбените младежи през 60-те години:
Нещата бяха по-затворени. Имаше купон с магнетофон, музика и танци. Няма значение дали празникът е католически или християнски. Аз съм на принципа – щом е празник, трябва да се празнува. Все пак са положителни емоции. В момента чакам да излезе решението ми за пенсия, след като е готово, тогава ще правим любов.
Аз вече получих курабийка с надпис „Обичам те“ и глазура от марципан. Това е сладост за небцето, а сладост за сърцето е споделената любов. Хората не бива да се срамуват да разпространяват любовта и да говорят за нея. Тя не е само в „харесванията“ и картинките във Фейсбук. Ако искаме, може да е навсякъде. Честит Свети Валентин и Честит Трифон Зарезан! Важно е да има любов не само на 14 февруари, а всеки ден. Като се замисля, и по чаша вино всеки ден пак не е никак лошо.
