Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Български фермерски пазар с разнообразни продукти предизвика голям интерес у българи и чужденци в белгийската столица Брюксел. Събитието се състоя в деня на Съединението, като част от кампанията „Да защитим българския вкус“. Тя е по инициатива на евродепутата Момчил Неков и се радва на съдействието на движението Slow Food, което има за цел да запази местните гастрономически традиции.
Пазарът се състоя точно пред сградата на Европейския парламент, като даде възможност на работещите там да опитат от нестандартните вкусни предложения и да се насладят на български хора́. Случайните минувачи също бяха привлечени от интересните аромати, вкусове и танци. 
Посетителите можеха да опитат месо от източнобалканска свиня, Еленски бут (от свинско месо), навпавок-меурче от Разложко (деликатесен колбас), Куртовска капия, Куртовски розов домат, Зелено сирене от Черни Вит, Биологично козе сирене, Странджански чай, Реселешки воден лук и Габровски пестил (изсушена на пластове каша от сини сливи и захар, която се навива на рула или се нарязва на парчета).
Десислава Димитрова, координатор на Slow Food България, разказва повече за кампанията „Да защитим българския вкус“:
Кампанията стартира през 2015 година и Slow Food бяха поканени за партньор. Резултатът, който очакваме от кампанията, е регистриране на продукти с географски указания. На този етап България има само два такива продукта – Горнооряховски суджук и българско розово масло. Има и пет храни с традиционно – специфичен характер. Продуктите с географски указания стимулират местното развитие, развитието на селските райони. Надяваме се, че с популяризирането на тези продукти ще се стимулират тяхното производство и бизнесът в региона. Тази кампания е насочена към малките производители и техните проблеми.
Продуктите, представени на българския фермерски пазар в Брюксел, тепърва чакат да се утвърдят като продукти с географски указания. Един подобен продукт изисква устойчивост, последователност в решенията на производителите, а също и ангажираност за регистрацията му.
Как протече денят около пазара в Брюксел, разказва Десислава Димитрова:
Инициативата за пазара беше в рамките на целодневно събитие. Преди обяд имаше конференция, посветена на традиционните и силно геореферираните храни и тяхното благоприятно влияние върху промените в климата. Следобед се проведе пазарът. Някои от представените продукти са много типични и емблематични за знак на продукти с географски указания. В резултат на ограниченията и строгите хигиенни изисквания продуктите са в изчаквателна позиция. За такива продукти трябва да се полагат повече грижи и да има желание от страна на политиците да работят в тяхна полза. На пазара, хората можеха да опитат от продуктите и се надяваме в бъдеще да имаме даже по-мащабни пазари с търговска цел. Развиваме се в правилна насока. Ние сме доволни, производителите също. Брюксел е много цветен град. Имаше интерес, както от българите, така и от чужденците. Опитахме се да предадем нашата национална идентичност чрез храната.
Целта на пазара е колкото се може повече потребители от България и чужбина да усетят българския вкус, който да им покаже благата на нашата страна. Една от целите на продуктите с географски указания е да привличат туристи в региона, и по този начин да се стимулира развитието на цялото населено място и хората там.
Снимки: личен архив на Slow Food – България
